Ще започне ли процедура срещу България по свръхдефицит?

Това ще разберем днес в ранния следобед, след като Европейската комисия обяви доклада си в рамките на пролетния пакет на Европейския семестър.

На 29 май, след завръщането си от своето първо посещение в Брюксел като премиер, Румен Радев обяви, че ЕК ще наложи мониторинг и евентуални санкции на България.

„По техни данни дефицитът за миналата година е бил над 3%, въпреки че лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната, а тази година ще бъде още по-голям“, изтъкна министър-председателят.

Попитани от Клуб Z, от ЕК отказаха коментар. Говорителят Балаж Уйвари се ограничи да заяви, че предстои доклад, който „ще ни позволи да видим фискалната ситуация в страните членки, както и да анализираме данните от 2025 г.“

„Тогава ще вземем решения, ако е необходимо“, каза той.

Що е то

Процедурата при свръхдефицит, или прекомерен дефицит, (ППДф) е механизъм, който има за цел да гарантира, че страните членки на ЕС възстановяват или поддържат дисциплината в държавните си бюджети.

За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, държавите членки са договорили референтни стойности, които са заложили в Договорите на ЕС. Става дума за съотношение на дефицита към брутния вътрешен продукт (БВП) от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%.

Всички страни от ЕС трябва да избягват превишаването на тези референтни стойности. Те трябва да избягват прекомерния бюджетен дефицит и да намаляват прекомерния дълг.

Целта на процедурата по свръхдефицит е той да бъде предотвратен, а ако възникне, да се насърчи неговото коригиране. Правилата на ППДф са определени в корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който наскоро беше преразгледан.

Как протича процедурата

Новата рамка на ЕС за икономическо управление, която е в сила от 30 април 2024 г., промени начина, по който протича ППДф. Процесът включва няколко основни стъпки.

Ако дадена държава членка надхвърля референтните стойности за дефицита или дълга или съществува риск да ги надхвърли в близко бъдеще, Европейската комисията изготвя доклад, в който прави анализ дали съответната държава има свръхдефицит.

Ако след отчитане на всички имащи отношение фактори ЕК сметне, че за дадена държава членка е необходима процедура по свръхдефицит, тя информира Съвета на ЕС и предлага той да приеме решение, с което да установи наличието на свръхдефицит в съответната страна.

След внасянето на предложението от Комисията Съветът разглежда всички забележки, направени от съответната държава членка. След това той приема решение, съдържащо цялостна оценка за наличието на свръхдефицит.

Ако Съветът е стигнал до заключението, че е налице свръхдефицит, той приема препоръка въз основа на препоръка на Комисията, в която посочва начините за коригиране на ситуацията. Тя може да съдържа коригиращ бюджетен план в числово изражение и краен срок.

След това съответната държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от 6 месеца.

Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако засегнатата страна не се съобрази с препоръката, Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година.

Глобата трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако тази страна продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът има право да засили санкциите.

Как се гласува

Решенията и препоръките на Съвета се приемат съгласно специални правила за гласуване. Съответната държава членка няма право на глас.

Тези решения се вземат с квалифицирано мнозинство - най-малко 55% от членовете на Съвета, т.е. 15 от 27, като в тях трябва да живеят поне 65% от населението на ЕС.

На това може да попречи блокиращо малцинство. То трябва да включва поне минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35% от населението на всички 27 държави членки, плюс един член.

Срещу кого се водят процедури

Поради пандемията от COVID-19 ЕС спря да прилага бюджетните си правила за всички държави членки между 2020 и 2023 г. Задействана бе общата клауза за дерогация. От 2024 г. тя не е в сила и не се прилага. Затова ЕС поднови процедурите за свръхдефицит съгласно новите правила на преразгледаната рамка за икономическо управление.

В момента такива процедури се водят срещу 10 държави от ЕС – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия.