Въвеждането на депозитната система за отпадъци се очертава като горещ картоф за новото правителство, което ще се озове между големите търговски вериги и производители на напитки от една страна и малките квартални магазинчета и производители и рециклиращия бизнес от друга.
Системата, при която депозитът за дребните рециклируеми опаковки, калкулиран в цената, се връща на потребителя с връщането на опаковката в магазина, е ключово екологично изискване за присъединяването на България към ОИСР. Служебният министър на екологията Юлиян Попов остави в наследство разработен закон, общественото обсъждане по него вече приключи и формално това, което трябва да направи кабинетът "Радев" е само да го приеме на заседание на Министерския съвет и внесе за гласуване в Народното събрание. Ситуацията обаче далеч не е толкова проста, колкото изглежда. Защото, както посочват в становищата си част от засегнатите субекти, с приемането на проекта в този му вид се създава риск за "частен монопол" и "господстващо положение" от страна на големите играчи на пазара.
Депозитната система е замислена така че да стимулира потребителите да сметосъбират разделно, като едрите отпадъци остават за цветните контейнери, а по-дребните опаковки, като бутилки от безалкохолни и алкохолни напитки, кенчета и пр. се връщат в търговския обект. Цената на депозита е калкулирана още с покупката, а при връщане в магазина се връща обратно при потребителя - или директно като пари, или като ваучер за покупки и др. Ангажиментът на България е да изгради системата и определи Национален депозитен оператор (НДО), който да я управлява. И именно в начина, по който се формира собствеността му е "заровено кучето" - частен оператор ли да е той, или публичен и кой да взема решенията и диктува условията.
Проба, проба
На 21 април, буквално на изпроводяк, служебното МОСВ публикува за обществено обсъждане изменение в Закона за управление на отпадъците, с което трябва да се уреди въвеждането на депозитната система. Проектът също не е нов, тъй като през март 2024 г. като редовен министър Попов обявява обществена поръчка за изработване на модел на депозитната система, спечелена тогава от "БИМ Консултинг" ООД. Впоследствие се възприема подходът националният оператор да е частен субект. Кабинетът "Денков" обаче пада и работата не е доведена до край.
Следват редица срещи между заинтересованите страни, като правителството "Желязков" сменя концепцията - националният оператор да е държавен - по реда на Закона за публичните предприятия. Не прави обаче предложение по каналния ред за закон от такъв ранг и мащаб - чрез министерството, водено тогава от Манол Генов (БСП), а чрез внесен в парламента проект от депутатите на левицата Драгомир Стойнев и Биляна Иванова. Внесените от депутати текстове спестяват дългото обществено обсъждане и експертни срещи.
Законът на Стойнев също не мина, не стинга дори до първо четене, но срещна сериозен отпор от едрия бизнес - от Сдружение за модерна търговия (големите търговски вериги, б.р.), Съюза на пивоварите и Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България. Те се противопоставиха на това, че той минава през парламента "по бързата писта", но най-вече на предложението националният оператор да е държавен. Това "поражда сериозни обосновани съмнения относно неговата съвместимост с европейското право и утвърдените практики в държавите членки" - бе становището на трите организации. Така стигаме до новия-стар проект, внесен вече от служебния екоминистър, наследен от редовния - Росица Карамфилова. Спорна за малкия бизнес и за компаниите за рециклиране се оказва следната формулировка в закона: С други думи, учредители и собственици на Националния депозитен оператор ще са само големите производители на напитки и големите търговски вериги, като вторите държат в момента над 55% от пазарния дял. "В самия депозит печалба няма, но има такса за управление на депозитния оператор и всеки, който иска да участва, трябва да я плати. Защо предложените текстове са проблемни? Ето пример: интерес на големите търговски вериги е да искат да увеличават пазарния си дял и малките магазини се явяват за тях конкуренция. Излиза, че в тези условия големите ще определят пазарните условия на конкурентите си" - дава пример участник в разговорите по депозитната система, с когото разговаряхме, пожелал да остане неназован. По думите му сходна е ситуацията и по отношение на компаниите, които ще оползотворяват отпадъка. Нямало достатъчно гаранции, че частният оператор ще търси най-добрата предложена цена. "Няма никаква пречка сам да определя на кого да продаде суровината." Подобни тези са застъпени и в становищата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) и др. "Абсолютно неприемливо е решението учредители, респективно акционери, на Националния депозитен оператор да са представителни организации на лицата по чл. 13а, които (се изисква да) имат най-малко 51 на сто общ пазарен дял по отношение на общия обем на категориите напитки в депозитни опаковки, предоставени на пазара на Република България през последните три календарни години. Същото се отнася и за лицата по чл. 18 г, ал. 1, които (се изисква да) имат най-малко 30 на сто общ пазарен дял в бързооборотни стоки, и имат национално покритие на територията на България. Това е пряко противоречие с чл. 19 от Конституцията на Република България. Участието на субекти с 51% пазарен дял лишава останалите организации с членове, чийто пазарен дял е до 49%, от еднакви права и не предотвратява, а напротив - представлява злоупотреба с монопол или господстващо положение. По този начин ex lege се нарушават чл.19-21 ЗЗК относно забраните за предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение" - пишат от АИКБ. Освен това в конкретния случай липсват критерии както за представителност на организациите, така и за реда и условията, при които се определя пазарния дял на предприятията, което означава, че законът може да произведе произвол, допълват от бизнесорганизацията. "Предложените текстове (...) предпоставят структурни проблеми и риск за конкуренцията и на практика предписват създаването на частен монополист с изключителни правомощия, което е силно обезпокоително от гледна точка на антимонополното законодателство. Изискването за 51% пазарен дял за производителите и 30% за търговците, за да бъдат учредители, де факто изключва малките и средните предприятия (МСП) от управлението на системата, което предполага "Затворен клуб" на учредителите. Определението "представителни организации" е размито и дава възможност на няколко големи играчи (национални или международни корпорации и търговски вериги) да овладеят изцяло ресурсните, информационните и финансовите потоци" - посочват и от АРИ. В предоставения проект на закон ролята на рециклиращия сектор е силно периферна и подчинена. Въпреки че секторът е ключов за крайната цел – рециклирането, той е изключен от управлението на системата. Рециклиращите компании не са включени като възможни учредители или акционери в Националния депозитен оператор, поставени са позицията на обслужващ персонал - четем още. "Ако производителите на напитки притежават суровината и контролират оператора, те могат да решат да продават суровините само на "свои" рециклиращи мощности или да изнасят суровината, оставяйки местния рециклиращ сектор без критични суровини. Рециклаторите ще бъдат принудени да купуват суровината си от един-единствен продавач (НДО), който няма конкуренция. Това не е пазарна икономика, а планова икономика в частен интерес", пишат от бранша. И в заключение се обявяват за това националният оператор да бъде публичен. Ще започне ли новата министърка Росица Карамфилова нов диалог за нов закон, все още не е ясно. Но е ясно, че България вече се бави с въвеждането на депозитната система, която се изисква не само заради членството ни в "клуба на богатите" ОИСР, а и от евродирективите и регламентите за пастмасовите опаковки. Реалистиично е системата да стартира през 2027 г. (ако споровете не я отложат отново). По-рано днес премиерът Румен Радев се появи в компанията на търговски вериги, за да обяви правителствената инициатива "Кошница с грижа", според която магазините добвоволно намаляват цени на основни продукти.
Пазарен дял
"Затворен клуб на учредителите"
