Европейската сигурност навлиза в най-несигурния си период от края на Студената война – това е централното предупреждение на Жозеп Борел, бивш върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, в интервю за брюкселската платформа за европейска политика „Ла Матинал юропеен“. Според него Европа рискува да остане без стратегически гръбнак, ако не изгради собствена отбранителна способност, докато САЩ постепенно намаляват военния си ангажимент към континента.

Най-острото му предупреждение е за опасността от ядрена фрагментация. Ако американският ядрен чадър отслабне, някои европейски държави могат да се изкушат да развият собствени оръжия за възпиране.

„Защо да имаме абсолютна вяра във френската ядрена защита, ако вече не вярваме в американската?“, пита Борел. Според него подобен сценарий би отприщил верижна реакция – първо в Европа, после в Турция и в части от Близкия изток. Това би било „директна последица от неспособността на европейците да действат заедно“.

„Изправени сме пред трудна реалност: Европа не е държава и за нея ще бъде изключително трудно да разполага с военен капацитет, който включва ядрени оръжия.“

Вторият голям риск, който той очертава, е вътрешната фрагментация на европейските усилия за превъоръжаване. Германия и Полша изграждат мощни национални армии, но без обща рамка това само задълбочава дисбалансите в ЕС.

„Една Европа, в която най-голямата икономика е и най-голямата военна сила, ще бъде дълбоко нестабилна“, предупреждава Борел.

Според него истински „европейски стълб“ в НАТО може да съществува само ако държавите членки обединят капацитетите си, а не ако всяка държава се въоръжава сама за себе си.

На този фон американското отдръпване вече е факт. Вашингтон е уведомил съюзниците за намерението си да намали силите и средствата, предоставяни на НАТО – не само войски, но и самолети, дронове, кораби, подводници. Той припомня, че президентът на САЩ може едностранно да намали нивото на ангажимент, без да напуска формално организацията. А европейците, по думите му, все още се държат за илюзията, че американците никога няма да си тръгнат, защото базите им на Стария континент служат не само за неговата отбрана, но и за проектиране на америкаската мощ по света.

„Докато се подготвяме за по-голяма автономия, трябва да поддържаме тяхното ангажиране в нашата отбрана. Сами не бихме били способни на това, и това вероятно ще остане вярно още дълго време", казва Борел. "Ако Съединените щати намалят участието си в рамките на НАТО, нека ние увеличим нашето, за да остане Алиансът силен при нов вътрешен баланс. Но преди всичко, не бива да допускаме трансатлантическата връзка да бъде прекъсната. Вярвам, че това е днес преобладаващото виждане в Европейския съюз.“

Третият пласт от критиките му е институционален. Борел обвинява Европейската комисия, че се опитва да играе роля, която по договор не ѝ принадлежи, докато настоящият върховен представител не използва правомощията си да движи напред общата политика за отбрана. Комисията не може да бъде сянка на Пентагона, казва той, настоявайки, че отбраната е и остава изцяло междуправителствена компетентност. Според него ЕС се нуждае от нова структура – по-интегриран съюз в рамките на Съюза, който да включва и държави извън ЕС като Норвегия и Великобритания, а един ден и Украйна.

„Европейският военен капацитет би трябвало да включва норвежците и британците, а един ден и украинците, които за съжаление днес са европейците с най-голям боен опит", казва Борел. "Но това би означавало пълно излизане извън рамката на Европейския съюз, а не просто промяна на вътрешните му правила за вземане на решения. Турция също е изразила интерес, но това би създало структура, която трудно би могла да бъде управлявана".

"Европейският съюз за отбрана — такъв, какъвто е предвиден в договора (чл. 42.2 - бел. ред.), макар и да не е наречен така — няма да бъде изграден нито от Комисията, нито в рамките на сегашната институционална структура. Нуждаем се от различна рамка, посветена специално на отбраната: друг Съюз, може би съставен и от държави извън ЕС, но без непременно да включва всички, които са част от него днес. Затова, заедно с други, защитих идеята за по-интегриран съюз в рамките на Съюза“, добавя той. "Постепенното развитие към обща европейска отбрана трябва да се осъществява в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност, тоест чрез междуправителствени споразумения, тъй като отбраната остава изключителна компетентност на държавите".

Въпреки мрачната диагноза, Борел очертава и път напред: Европа трябва едновременно да укрепва собствените си способности и да запази трансатлантическата връзка. Ако САЩ намалят ангажимента си, европейците трябва да увеличат своя, за да запазят НАТО жизнеспособна. Времето, което Европа печели, трябва да бъде използвано за постепенно изграждане на общи сили, стандарти и командни структури. Европейската армия, както и еврото, може да бъде само резултат от дълъг процес на политическа интеграция - иначе никога няма да се случи.

„Времето, което все още трябва да спечелим, трябва да бъде използвано за постепенно изграждане на европейски способности за колективна отбрана, чрез обединяване и поетапно хармонизиране на националните капацитети“, казва Борел.