Европа навлиза в седмица, в която думата „отбрана“ ще звучи по-силно от всякога - от срещата на Г‑7 в Евиан до европейския съвет в Брюксел. А под повърхността на дипломатическите формулировки стои въпрос, който вече не може да бъде отлаган: готов ли е континентът за войната, която мнозина смятат за вероятна, а някои – за неизбежна.
Брюкселската платформа „Ла Матинал юропеен“ описва тревожна картина. Балтийският регион се превръща в най-уязвимата точка на европейската сигурност – мястото, където Владимир Путин би могъл да тества решимостта на НАТО, да провери дали член 5 е само текст или реален ангажимент, и да измери реакциите на френската ядрена доктрина и германския батальон, разположен в Литва. Американското отдръпване, което вече не е хипотеза, а процес, изглежда като покана за подобен тест.
Премиерът на Великобритания Киър Стармър предупреди, че според разузнавателни данни Русия може да атакува НАТО още през 2030 г. Полският министър-председател Доналд Туск подкрепи тази оценка, подчертавайки, че Европа навлиза в период на непредсказуеми ескалации и трябва да бъде готова за всеки сценарий. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте уверява, че Алиансът е подготвен, но тази увереност звучи условно – всичко зависи от мащаба на американското изтегляне.
Трима изследователи – Жан-Франсоа Беланже, Есбен Салинг Ларсен и Оливие Шмит – публикуваха в „Льо Гран Континан“ анализ, който разсича илюзиите. Според тях европейският дебат се върти около абстракции – „европейска армия“, „европейски стълб на НАТО“, разширяване на Joint Expeditionary Force – но липсва трезва оценка на реалните военни стратегии, които биха били на разположение при ограничена или нулева американска подкрепа. Тяхната препоръка е категорична: незабавно изграждане на общи способности – масирана континентална отбрана, способности за дълбоки удари, многослойна ПВО, суверенни системи за разузнаване и наблюдение.
Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилиус поставя цената на заместването на американските способности в Европа на 500 млрд. евро. Но дали континентът може да ги осигури сам? Съмненията са оправдани, след като Airbus и Dassault не успяват да се разберат за бъдещата европейска бойна авиационна система. Германия вече избра американски самолети – решение, което подкопава идеята за „европейска автономия“.
Междувременно САЩ „реактивират“ своя принос към NATO Force Model, като намаляват присъствието си в най-рисковите зони. Първите съкращения засягат именно Балтика: изтегляне на над хиляда войници от Литва, отказ от изпращането на 4000 военни в Полша, изваждане на 5000 от 36‑хилядния контингент в Германия и анулиране на планирано разполагане на артилерийска част с ракети „Томахоук“. Официалното обяснение – страх от руска ескалация – само засилва тревогата. Анализаторката Лиана Фикс предупреждава, че това подкопава доверието в американската възпираща сила и насърчава Кремъл да тества границите.
Русия вече го прави. В Латвия един навлязъл дрон доведе до падането на правителството на Евика Силиня. Френските „Рафал“, участващи в мисията за охрана на въздушното пространство на НАТО, са извършили 11 прихващания на руски самолети само за седмица – бойни, разузнавателни и транспортни. Според френски източници Москва систематично измерва реакциите на Алианса – време за излитане, типове самолети, оборудване – в стратегия на постоянен натиск.
Защо именно Балтика? Защото там се пресичат три фактора: американското отдръпване, руските провокации и наличието на значителни рускоезични малцинства в Латвия и Естония – потенциален претекст за „защитна операция“, както в Украйна. В същото време регионът е и най-подготвен: Германия разположи в Литва 4500 войници от Панцербригада 45 – първото постоянно германско разполагане в чужбина след 1945 г. Многонационалният 1‑ви германо‑нидерландски корпус пое командването на сухопътните сили на НАТО в Латвия и Естония и може да ръководи до 50 000 бойци при криза. Швеция и Финландия създадоха общ оперативен тактически групов състав за защита на Севера. Франция включи Норвегия в своята концепция за „разширена възпираща способност“, която отваря достъп до Арктика и позволява удари по стратегически цели без напускане на въздушното пространство на страната домакин.
Ще бъде ли това достатъчно, за да спре Путин? Финландският президент Александър Стуб смята, че Кремъл няма рационална причина да влиза в пряк сблъсък с НАТО, след като не успя да победи Украйна за четири години. Но френският сенатор Клод Малюр предупреждава: Европа не бива да се успокоява – един ден може да се окаже твърде късно.
