Преди десет години 20 страници академичен текст едва ли биха впечатлили студент по литература или хуманитарни науки. Днес обаче подобно четиво се оказва непреодолимо предизвикателство за все повече млади хора.

Това твърди университетският преподавател по литература и писане Тайлър Джагт в есе за The Chronicle of Higher Education, което предизвика широка дискусия в академичните среди.

Поводът е наглед дребен случай. Джагт възлага на студентите си статия от около 20 страници. Никой не успява да я прочете докрай.

Един от студентите признава, че постоянно губел нишката на текста и преставал да разбира за какво всъщност става дума.

Според преподавателя това вече не е единичен случай.

"Това, което виждам в аудиторията си, вече не е предположение. Налице е измерим поколенчески срив в уменията за продължително четене и писане", пише той.

Данните са тревожни

Наблюденията на Джагт съвпадат с тревожни тенденции в американското образование.

Резултатите от Националната оценка на образователния напредък в САЩ показват, че нивото на четене сред дванадесетокласниците е най-ниското от началото на измерванията през 1992 г.

Почти една трета от учениците са под базовото ниво на грамотност.

При по-малките деца ситуацията също не е добра. Според доклад на фондацията Annie E. Casey около 70% от четвъртокласниците в САЩ не четат на нивото, което се очаква за възрастта им.

AI като патерица

През последните две години университетите по света са изправени пред нов фактор - масовото навлизане на генеративния изкуствен интелект.

Все повече студенти използват ChatGPT и сходни системи не само за справки, но и за резюмиране на текстове, подготовка на курсови работи и дори за писане на цели есета.

За преподавателите това поставя въпроса дали AI помага на обучението или постепенно замества самия процес на мислене.

Според Джагт много студенти вече не се опитват да преминат през трудния процес на четене и разбиране на сложен текст. Вместо това го подават на чатбот и получават готово резюме.

Така обаче се губи най-важната част от ученето – интелектуалното усилие.

"Когато възлагам анализ, не се опитвам да получа завършен продукт. Опитвам се да подложа ума на студента на съпротивление, за да стане по-силен", пише преподавателят.

"Прехвърлянето на това усилие към чатбот не освобождава студентите за по-сложна работа. То ги лишава от възможността изобщо да развият способност за сериозна умствена дейност."

Какво показват изследванията

Макар технологичните компании да представят изкуствения интелект като революция в образованието, научните доказателства засега са противоречиви.

Едно от малкото големи изследвания, според което ChatGPT подобрява учебните резултати, беше оттеглено миналия месец след възникнали въпроси около методологията.

Други проучвания рисуват значително по-мрачна картина.

Сред наблюдаваните ефекти са отслабване на критичното мислене, по-ниска способност за самостоятелен анализ и проблеми с паметта.

Особено внимание привлече скорошно изследване на Масачузетския технологичен институт (MIT).

То установява, че участници, използвали ChatGPT при писане на текстове, показват по-ниска мозъчна активност в зони, свързани с творчеството и когнитивната обработка, в сравнение с хора, които използват традиционно интернет търсене или работят без външна помощ.

Още по-впечатляващ е друг резултат. 83% от участниците, използвали AI, не успяват да цитират нито едно изречение от текстовете, които самите те току-що са написали.

Изследователите установяват и още нещо обезпокоително – дори след като участниците спират да използват AI, мозъчната им активност не се връща веднага до нивата на останалите групи.

Не само AI, а и телефоните

Според Джагт проблемът не започва с ChatGPT. Той започва много по-рано – със смартфоните.

Преподавателят цитира изследване от 2017 г., според което дори само присъствието на телефон наблизо намалява наличния когнитивен капацитет и влошава концентрацията.

Не е необходимо устройството да звъни, да свети или дори да бъде включено.

Самият факт, че е на бюрото, влияе върху способността за съсредоточаване.

"Когато студент ми каже, че е изгубил нишката на текст от 20 страници, вече трябва да приема възможността да описва реално измеримо неврологично състояние", пише Джагт.

По думите му способността за продължително внимание се развива чрез упражняване и отслабва, когато не се използва.

Поколението Brain Rot

В интернет вече се наложи и собствен термин за явлението – Brain Rot или буквално "мозъчно загниване".

Понятието първоначално се използваше шеговито за хора, прекарващи часове в безкрайно скролване на кратки видеа в TikTok, Instagram или YouTube.

Все по-често обаче то се използва и в академичния дебат за поколение, израснало между смартфона, алгоритмите и изкуствения интелект.

Поколение, което има достъп до повече информация от всякога, но все по-трудно успява да се концентрира върху една идея, един текст или един аргумент за по-дълго време.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.