Към 31 декември 2014 година населението на България е било 7 202 198 души. Това обяви председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. Днес ведомството му извади данните за демографските процеси у нас през миналата година.

Данните на националната статистика се разминават сериозно с обявената информация от американското ЦРУ. На сайта на шпионите на САЩ  е публикувана оценка за населението на България, според която в страната живеят под 7 милиона души. Според информацията в The World Factbook към 31 юни 2014 г. хората у нас са били 6 924 716.

"ЦРУ не е статистическа служба. Данните им вероятно са базирани на прогнози и извадкови изследвания, докато нашите са на база на пълната информация за ражданията, умиранията, емиграцията и имиграцията", обясни Цветарски.

Въпреки че населението на България не е чак толкова малко, колкото показват сметките на ЦРУ, няма почти нищо друго положително в демографските данни на НСИ. Нацията продължава да застарява като делът на хората на 65 и повече години е 20 на сто от населението на страната.

Тези сравнителни графики показват как се е променила демографската структура на населението между 1960 г. и 2014 г. Младите българи намаляват значително, а се увеличават възрастните, което ограничава възможностите нацията да се възпроизвежда.

Делът на хората над 65 години е най-висок в областите от Северозападна България. Във Видин 27,9 на сто от хората са в пенсионна възраст. Това важи за 26,7% от населението на област Габрово, както и за 25,6 на сто от хората в ловешко. На другия полюс с най-нисък дял на възрастно население са областите София (16,5%), Благоевград (17,5%), Варна и Бургас.

Делът на децата под 15 години средно за страната е 13,9 на сто. Най-много са хлапетата в тази възрастова група в Сливен (18%). Причината затова е, че в областта има значително присъствие на представителите на ромския етнос, които раждат повече в сравнение с останалите народностни групи в страната.

Средно за ЕС делът на младото население е 15,6%. Най-малко са децата в Германия (13,1%), а България и Италия се нареждат на второ място по негативния показател.

Средната възраст на населението на България също продължава да се увеличава и за миналата година достига 43,2 години.

Ето как застарява населението на България.

Негативните демографски процеси у нас се отразяват и на трудовия пазар. Населението в трудоспособна възраст към края на м. г. е било 4,403 млн. души или 61,1%. То е намаляло с 68 000 души или с 1,5% през 2014 г. Процентът на трудоспособните българи до много висока степен зависи от нормативните регулации на пенсионната възраст. Всяко едно увеличение на възрастовия лимит за получаване на възнаграждение за достигнат трудов стаж и навършена възраст на практика увеличава и населението в трудоспособна възраст. По-важният демографски показател, който показва накъде отиват нещата е не процентът на работещите, а коефициента на демографско заместване. Той показва на мястото на 100 души, излизащи в пенсия, колко нови работещи идват. За 2014 г. отговорът е 62, което е крайно недостатъчно, за да може да се изплащат пенсиите на пенсионерите. Само преди 13 години ситуацията е била съвсем различна. През 2001 г. на мястото на 100 пенсионери са идвали 124 нови работещи. Това показва, че в дългосрочен план увеличението на пенсионната възраст на практика няма алтернатива.