Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция по приходите подписаха днес общ пакт за действия против спекулата покрай приемането на еврото в България и на съвместна пресконференция обявиха какви мерки ще вземат, за да спрат в зародиш мераклиите да "товарят" потребителите. 

Така стана ясно, че институциите са идентифицирали 14 основни групи храни, които ще се следят. Проверките вече са започнали, проверени са 150 магазина в 30 града. 

"Там, където има повишение на цените, ще очакваме да видим и съответното повишение на начисления ДДС", каза шефът на данъчните Румен Спецов. 

Тоест - внимавайте какво правите, защото ще ровим при съмнения и ще си искаме ДДС-то. Освен това във всеки търговски обект, в който се забележи повишение на цените, ще бъде искано обяснение от търговеца на база на какви фактори е увеличил цените, за да се уточни дали въпросното увеличение е обосновано или необосновано. 

Инспекторите са установили, че вече има повишени цени на минерална вода, на услуги - фризьорски и козметични, в кафенета и т.н. 

"Основната цел е да няма необосновано повишаване на цените", каза Спецов.

По думите му контролните органи не могат да кажат на търговеца каква надценка може да въведе, но може да изискват информация какви са факторите, които са довели до повишаване на тази цена точно в този момент.

"Детайлите могат да бъдат различни - например повишена доставна цена, но когато е установен такъв фактор, ние ще слезем и на ниво доставчици, за да проверим причините, които са довели до тази цена", каза Спецов.

По думите на председателя на КЗП Мария Филипова в резултат на обединените усилия трите институции ще бъдат "безпощадни към всяко едно нарушение, при всеки един търговец". Тя посочи, че доброволното превалутиране на цените от някои търговски вериги води до заблуждение на много потребители, тъй като цените в евро са обозначени в червен свят, което се асоциира с промоция или намаление. Филипова се обърна към търговците да проверят на официалния сайт на КЗП за образци как да изписват цените.

Председателят на КЗП каза, че в момента се работи по софтуерно решение, което чрез мобилно устройство да позволява на потребители да проверяват в магазините дали коректно е изписано двойното обозначаване на цените.

"Всички наши действия са изцяло в подкрепа на хората", каза тя в типичния за нея популистки стил. 

Председателят на КЗК Росен Карадимов обясни, че досега НАП, КЗК и КЗП са работили на полето на собствените си правомощия, но в резултат на обединените усилия ефектът от проверките ще бъде мултиплициран.

"Когато една цена бъде необоснова вдигната, НАП и КЗП имат на различно правно основание и възможността, и правомощията да поискат обяснение за тази цена".

КЗК не може да поиска, но когато съседният търговец също я вдигне, НАП не може да търси отговорност от съседния търговец, но КЗК има инструмента на забраненото споразумение", каза той, добавяйки, че по този начин синхронизираните усилия на трите институции ще осигурят високо ниво на защита.

Карадимов предупреди, че който реши в този конюнктурен момент да злоупотребява на гърба на социално слабите и пенсионерите, ще срещне цялата мощ на държавата. Той даде пример, че ще има проверка за картелно споразумение на компании, повишили екотаксите.

Онлайн платформа "Антиспекула" 

Междувременно стана ясно, че пет организации пускат онлайн платформата "Антиспекула" за следене на цените във връзка със смяната на лева с еврото. Това обяви председателят на "Изправи се.БГ" Мая Манолова на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. 

Инициаторите на платформата са "Изправи се.БГ", Федерацията на потребителите в България, "За достъпна и качествена храна", Обединени пенсионерски съюзи и "Твоят глас". 

Според Манолова най-голямата тревога на гражданите през последните месеци е дали държавата и институциите ще допуснат спекула при приемането на еврото. Заради това гражданските организации, които инициирахме бойкотите на супермаркетите, предлагаме два вида мерки - по отношение на гражданите и за институциите, обясни тя. 

Манолова определи платформата "Антиспекула" като граждански патрул за контрол на цените, при който гражданите ще се организират да следят за необосновано повишение и нелоялни търговски практики.

"Ние от Инициативния комитет ще обобщаваме данните и на седмична база ще изготвяме бюлетини, в които ще информираме за движението на цените и ще сезираме отговорните институции. Засега започваме с наблюдение на цените на стоки от първа необходимост и горивата, като сме обобщили движението на цените на 50 от тях", посочи Манолова.  

Тя добави, че предстои да бъде пуснато и мобилно приложение "Антиспекула", а засега платформата има страница в социалните мрежи "Фейсбук", "Тик-Ток" и "Инстаграм". 

Мая Манолова съобщи, че организациите са изготвили и законопроект "Антиспекула". "С този закон ще въоръжим институциите със законови норми, с които да озаптяват цените и да успокоим гражданите, че не са оставени сами и че този път институциите ще се намесят, за да няма спекула след присъединяването в еврозоната", посочи тя. 

По думите ѝ в подготовката на законопроекта е изследван опитът на 12 страни от еврозоната. "Установихме, че почти всички от тях са изготвили законодателни актове за следене на цените, а Хърватия беше на специалното ни внимание като последната страна, приела еврото. Там за последните две години и половина са приети 6 решения на изпълнителната власт, с които са определени пределни цени на 70 основни хранители продукти и стоки от първа необходимост, като на 40 от тях са определени и максимални надценки", каза Манолова.  

В предложения от организациите законопроект е предвидена специална регулация на основните хранителни продукти, за таксите и комисионите на банките, лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание и горивата. 

Манолова посочи, че законопроектът ще има временен характер, като предложението е той да е в сила 6 месеца преди и 12 месеца след присъединяването към еврозоната. 

Според нея най-големият проблем е свързан с нестабилността на цените на храните от първа необходимост и израз на това безпокойство бяха бойкотите на супермаркетите.

"Заради това в законопроекта е предвидено да се задължи Министерският съвет на всеки три месеца да обявява стоки от първа необходимост, които ще се предлагат на максимални цени по примера на Хърватия", каза тя.

"Задължаваме правителството да определи максимална надценка от 10 на сто, която да се включва в максимално определената цена за хранителни продукти. По отношение на банките, в документа е предвидено те да бъдат задължени да определят таксите и комисионите си в рамките на средния им размер за 2024 г. По отношение на горивата задължаваме Министерския съвет на всеки 2 седмици да определя максимални цени на основните горива плюс надценка", обясни Манолова. 

Освен това със законопроекта се въвежда и черен списък, който ще включва фирмите, които предлагат стоки над максимално допустимите цени. 

Манолова посочи, че през следващата седмица законопроектът ще бъде предложен за подкрепа на всички парламентарни групи. По думите ѝ проблемът с цените не е на левите или на десните партии, защото избирателите на всички политически сили имат опасения дали няма да има спекула.