Сезонът започна, а хотелите по Черноморието са празни, приятели. Не мога да повярвам, че сте толкова безотговорни и такива нихилисти! Няма ли поне капка патриотизъм у вас, че оставяте българския туризъм да се гърчи в няколко кризи наведнъж?

Цените на петрола и таратора хвърчат бясно нагоре и оставят празни хазните и на Путин, и на българския туристически продукт. Последно като гледах борсите, положението с нефта малко взе да се укротява от това, което подписват или не подписват Тръмп и аятоласите. Там на всеки половин час новините са различни и световните фондови пазари ни направиха кривогледи.

Българските пазари поне са стабилни. Като вдигнат цената на таратора веднъж на 8 евро, няма сваляне, ако ще и от небето кисело мляко да вали. Направо се чудя защо още никому не му е хрумнало да извади българския таратор на световните борси и да го търгува там. Ми, зер, цената на литър петрол е четири пъти по-ниска от тази на таратореца.

Така че, ако туристите продължават да се назлъндисват на тия цени, може поне да влезем в конкуренция с петролните шейхове и да ги ударим в земята с още по-скъп ресурс – вода с малко кисело мляко и спомен от краставица.

Не искам да се хваля, но аз съм си поръчвала таратор в крайбрежно заведение. В него нямаше краставици, но пък имаше една муха. Знам, че насекомите са модерният източник на протеини, но все пак решително се възпротивих да я изям и се оплаках на сервитьора. Не че съм чак толкова разглезена, ама ако за вода с малко кисело мляко взимат по 8 евро, то колко ли щяха да ми поискат за модерната протеинова добавка в нея.

Извиках келнера и му я посочих отчаяно. Той ме изгледа с адско презрение – един вид: „Няма две евро в джоба, а е дошла тука да ми отваря работа“ – и просъска: „Ей, това туристите само интриги правите!“

Та така, приятели. Само интриги правите и за поредна година не искате да се разделите поне с половината си апартамент, за да финансирате почивката на семейството и оцеляването на туризма ни. Вместо това сте хукнали към Гърция да пълните джобовете на византийците, дето два века са ни държали под византийско робство! За ония, дето без срам почиват при османците, изобщо не искам да отварям дума.

Аз разбирам, да ходехте в Русия. Да изливате там торби с пари в някое село в степта, да си правите кални бани на неасфалтираната улица и да научите и жената, и децата да правят водка от подръчни материали, ако се налага – дори от табуретки. Така хем ще подкрепите освободителката, хем ще се адаптирате към условията на живот, които неизбежно ще се появят и у нас, колчем Румен успее с плана си.

Той самият вече ви каза, приятели: „Не можем да налагаме санкции на братския патриарх Кирил и на личния му приятел Алекперов, те са ни освободили от османско робство!“ Малко по-дълго го каза, но това беше смисълът.

Аз много се зарадвах като го чух, защото така разбрах, че сме имали още едно робство. Освен византийското, турското, капиталистическото и комунистическото, сега вече можем да се борим и с османското. Терминът е нов, но ще го наложим.

Помислете си само какви перспективи отваря това пред по-оправните сред нас, приятели. Едно време можеше да се издигнеш и да ползваш облагите на управляващата партия, като те провъзгласят за активен борец срещу фашизма. Към края на 80-те в България имаше повече активни борци срещу фашизма, отколкото фашисти е имало до 1944 г.

Сега умножете това по пет – активни борци срещу капитализма, османизма, византизма и други -изми... Ми то няма нужда да работим, бе, приятели. Всички ще сме герои и ще получаваме пенсии и облаги за заслуги в неравните битки с тези кръвопийци на българския туризъм.

Да, но тогава кой ще го спасява, ще ме попитате сега? Ми кой – немците, разбира се.

И на Румен това вече му хрумна, щото предложи държавата, сиреч вие, приятели, да дотира полетите на германските туристи до България. Обаче докато това стане, сезонът ще свърши. Затова предлагам да доразширим тази гениална стратегия и не просто да ги качваме без пари в самолетите, а направо да ги задължим.

По веднъж лятото и веднъж зимата всяко германско семейство да идва на таратор у нас. И не само на таратор, де. Ще има и сол, и хляб, и цаца, и шкембе чорба, и кебапчета, и нестинарки, кукери, оркестър „Кристали“, грънци, менци и „Излел е Дельо хайдутин“ – от летището на идване до летището на тръгване.

Всичко това не безплатно, разбира се. Мисля, че туристически пакет от 7–8 хиляди евро на калпак е напълно по силите на бай немец, а ако не е – държавата, сиреч вие, приятели, ще му ги платите.

Питате се дали при тези условия биха предпочели Офицерския плаж във Варна пред италианското Средиземноморие или Френската ривиера? Питате, а за българското здравеопазване не мислите, нали?

Защото моят план е в помощ не само на туризма, но и на здравните ни услуги.

Значи, водим немците на плаж във Варна, топваме ги по веднъж в... пардон, в ешерихия коли, и айде - в спешното. Правят им по една промивка, зареждат ги с витамини, оправят им зъбите, после им сменят по някоя става, някой бъбрек или бял дроб – поне на хартия – и накрая пращат сметката на германските здравни каси.

Това са над 80 милиона германци, от които от всеки ще смъкнем поне по един бъбрек, приятели. Милиарди, милиарди ще завалят... При това поне в здравеопазването няма да се наложи да дотирате вие. Бай германец ще плаща, той е богат!

Разбира се, единствената пречка пред моя план е как да накараме германците да се качат на проклетите самолети. Но и тя може да се оправи. Ще ги отвличаме.

Пращаме мутрите ни в командировка – така ще се отървем и от тях – и почват да товарят където що видят германец в багажници, таксита, самолети и докато разберат какво става, вече ще са кацнали във Варна.

Оттам ги поемате вие, приятели, с хоро за добре дошли. Още от стълбичката на самолета ги зашеметявате със сто каба гайди и ситна ръченица, хващате ги за ръката и ги повеждате в неравноделен такт към хотелите и тараторите. Малко като три синджира роби, ама ще са много повече от три.

Още преди да са се настанили, ги кръщавате във водата край отходната тръба и даже няма да цапат чаршафите в хотела – направо отиват в болница. За там чаршафи сами да си носят. Обаче сметката в хотела си стои, де, да си я плащат.

Така може от един кратък летен сезон да направим направо 40 сезона, които вървят паралелно. С малко повече организация и военна дисциплина – той Румен ги може тия неща – ще стиковаме нещата да вървят. Докато едни са в самолета, други са вече във водата, трети са в спешното, а оцелелите накрая са за първа и последна нощувка в хотела, поне да видят за какво плащат.

Така че туризмът не е умрял съвсем, приятели. Винаги може и още!