Приятели, кой като нас, а? Първо имахме премиер-цар, после ъпгрейднахме на премиер-слънце, а сега цъфнахме направо с премиер-путинка. (Двете букви по средата са за благоприличие.)

Помните ли как Бойко и Румбата се закачаха като пубери в голямото междучасие, докато Бойко още спеше в Бояна? Даже премиерът-слънце се беше оплакал, че Румбата му праща дронове

да го снимат как спи, с коя спи и какви върху шкафчето си ги реди. Значи дроновете можело и да са хубаво нещо, а, Румба? Сега изведнъж взе да те е страх от тях. И от руските самолети. А така ги обичаше...

Но да не се разсейваме. Румбата пак е отличник, приятели, молодец. Само за няма и четири месеца три пъти го погалиха по главата от Кремъл – веднъж след изборите, втори път през август и в събота отново. Очень хорошо говорит товарищ Радев, викат. Как само им го казва на европейците, радват се. И го галят, галят по главичката.

Не е като самохвалството на Борисов, дето три папи го беха галили, ама нито го похвалиха, нито го съобщиха, та се наложи той сам да си го разказва.

Тоя път случихме на истински отличник, който не шикалкави и не се фука с европейските си приятели и приятелки, а чинно изпълнява всяка заповед, която му се свежда. Военните винаги са били по-дисциплинирани от полицаите, приятели, ако и двамата да са генерали.

На българските военни винаги може да се разчита – поне през последните 50-ина години. Кремъл още не си е помислил какво иска и те вече са го изпълнили. Полицаите ни не са такива. Нашата полиция, приятели, малко мързелива си пада. Все се налага други да им вършат работата. Ето и сега – наложи се да изтърват оня тиктокър, дето излъчва от дни как бяга от ареста live, намериха го разни хора да го интервюират, а нашата полиция не може и не може да го хване. Та добре, че го прибраха испанските им колеги. Може би е добра идея МВР да обяви, че пуска в чужбина всички, които търси, за да може да ги намери. Тоест колегите им там да ги намерят и те само да ги приберат.

Абе винаги може да се намери начин друг да ти свърши работата. Дет се вика, ако е спешна, някой ще я свърши, ако никой не я свърши – значи не е спешна.

Изобщо, за да се накара българският държавен служител да върши работа, е необходима хитрост, ловкост и гениални идеи. Това министърът на развитието Иван Шишков го е прозрял сравнително бързо.

„В основната си част администрацията трябва да я накараме да работи и то да работи истински. Когато обаче искаш да накараш някой да работи, тези хора трябва включително да ги стимулираш“, каза оня ден той и така аргументира нуждата към дебелите заплати на чиновници и полицаи да има и допълнително материално стимулиране.

Не, че Шишков е открил топлата вода. То па кой у нас не е стимулирал допълнително материално българската администрация, за да му свърши работата, за която му плаща заплата от данъците си? Новото тук е централизацията на тая услуга – вече ще им плащаме тройно. Веднъж с данъците си, веднъж на черно под масата и веднъж официално под масата. Ако и така не почнат да работят, тогава ще трябва да вдигнем мизата.

Например освен всичко изброено, да им залагаме капани. Примерно, трябва ви свидетелство за съдимост или пък препис от кадастъра... Отивате при съответния държавен чиновник. Държите се както обикновено – не го гледате в очите, за да не го дразните, не му прекъсвате обеда, за да не го дразните, изчаквате да си изпие кафето след обеда, за да не го дразните, не му прекъсвате разговора с колежката, за да не го дразните, когато благоволи да ви обърне внимание, говорите тихо, уважително и не задавате въпроси. Също така не чакате той да се покашля многозначително, а директно пъхате банкнотите между листата на документите си, осведомявате се за здравето му и отново свеждате поглед в земята. Ръцете държите в молитвена поза, а с левия крак лекичко и елегантно посочвате към бутилката уиски и печеното агънце, което сте сложили дискретно под бюрото му. Ако това не е достатъчно, сложете и един ваучер за безплатна почивка, ама малко по-височко така, на самото бюро до документите ви. За да му привлечете деликатно вниманието. Може от ваучера до самия документ да поръсите и малко шишенца със скъп парфюм, така че погледът му съвсем неусетно да падне на мястото, на което трябва да удари параф.

Същият капан за лов на чиновници може да приложи и целокупната опозиция, ако иска да ѝ разглеждат законопроектите. Или да прокара най-сетне документите за фондовете за европомощи за ковида. Или пък, пу-пу, да не им е уроки, да се ускори приемането на новия бюджет. За да види най-сетне къде точно ще отидат заложените над 5% дефицит при положение, че досега дефицитът все още е под 3%. Макар че то е ясно и без да го видят черно на бяло. Става дума за едни 4 милиарда евро разлика, които явно ще бъдат изхарчени в края на годината, за да постигне Румбата обещаното – да ни загроби с дългове за десетилетия напред. А за кого ще ги похарчи тия милиарди ли? Ми за материалното стимулиране, приятели. Тая държавна работа все пак трябва и да се свърши, нали така.