"Метрополитен" ЕАД подписа договорите за изграждането на новото 2-километрово разширение на метрото в столичния квартал "Люлин". Проектът е на стойност близо 139 млн. евро без ДДС и трябва да бъде изпълнен за 36 месеца.

Новото трасе ще се строи под бул. "Царица Йоанна" и ще свърже сегашната метростанция "Люлин" със западната дъга на Софийския околовръстен път чрез две нови станции - "Добринова скала" и "Царица Йоанна".

"Продължаваме да развиваме метрото, новата линия осигурява по-добра свързаност на най-големия квартал на столицата", заяви кметът Васил Терзиев при подписването на договорите.

Първият участък е възложен на обединението ДЗЗД "Метро Люлин Запад", в което участват "Геострой" АД, "Пауър Смарт" ООД и "Обонато Билд" ООД. Стойността на договора е 68,4 млн. евро без ДДС.

Вторият участък ще бъде изпълнен от ДЗЗД "Метро Люлин 2024", зад което стоят "Трейс Груп Холд" АД и "Джи Пи Груп" АД. Договорът е за 70,4 млн. евро без ДДС.

"Джи Пи Груп" АД е известна с няколко скандала за различни обществени проекти през годините. Но не е единствената фирма в гореизброените, която повдига въпроси.

Според Търговския регисър "Пауър Смарт" ООД е собственост основно на Любка Дакова Йосифова - майка на Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, по информация на "Капитал".

Красьо Черния стана публично известен през 2009 г. покрай един от най-шумните скандали във Висшия съдебен съвет. Тогава членът на ВСС Иван Колев обяви, че "някакъв Красьо от Плевен" обикаля страната и твърди, че разполага със списък с гласове във ВСС при избори за ръководни постове в съдебната система. Според публикации от онзи период става дума за твърдения за влияние върху между 8 и 13 членове на съвета.

След избухването на скандала Георгиев бе разследван заради контактите си с магистрати. Телефонни разпечатки показаха множество разговори със съдии и прокурори, въпреки че той е твърдял пред прокурор, че не се познава с магистрати. Заради това бе изправен пред съда по обвинение за лъжесвидетелстване.

Покрай случая ВСС наложи дисциплинарни санкции на магистрати, засечени в контакти с него. Сред тях бяха съдии и бивши членове на съвета, като поне един магистрат бе уволнен заради уронване на престижа на съдебната власт.

Георгиев бе обвинен и за укриване на данъци в размер на 94 492,93 лв. за периода 2006-2008 г. По-късно обаче делото бе прекратено след години протакане, като това става след промени в закона, довели до фактическа "амнистия" за част от подобни случаи.

През 2025 г. името му отново се появи в контекста на разследване на Европейската прокуратура. Кьовеши съобщи, че четирима души са обвинени по дело за предполагаема измама с европейско финансиране за над 94,5 млн. евро по проект за сигнализация и телекомуникационни системи по жп линията Пловдив-Бургас. Според официалното съобщение обвинени са двама мениджъри на италианска компания, управител на българска компания от консорциума и бивш директор на НКЖИ. Всички обвиняеми се считат за невинни до доказване на противното.

На практика името на Георгиев се превърна в символ на задкулисно влияние още преди повече от 15 години покрай скандала с контактите му във Висшия съдебен съвет, а днес е сочен неофициално за "силен на деня" в София.

"Обонато Билд" ЕООД също прави впечатление - макар на хартия да няма юридическа връзка, фирмата е регистрирана на същия адрес като "Джи Пи Груп" АД, която е изпълнител на втората поръчка. Управителят на "Обонато Билд" Огнян Гроздев е и едноличен собственик на "Джи Пи Секюрити" - отново регистрирана на същия адрес, и управител на "Джи Пропъртис" - в която съдружник е отново майката на Красимир Георгиев.

По данни от правителствената система "Сигма", "Обонато" вече е спечелила договор със СО за 26,2 млн. евро. "Пауър Смарт" пък е изпълнявала договори към Софийска вода и столичната топлофикация за 3,7 млн. евро. Данните в "Сигма" са за изминалите шест години.

Защо едни и същи фирми печелят поръчките за метрото?

Поръчките на "Метрополитен" традиционно се печелят от ограничен кръг компании, които вече имат натрупан опит в изграждането на метроинфраструктура.

Това е заложено в обещствените поръчки - те изискват специфични референции и изпълнени сходни обекти, което силно ограничава възможността нови участници да се конкурират самостоятелно.

Мотивите са логични - метрото е високорискова инфраструктура и възложителят няма особен избор, освен да търси доказан опит. Но на практика това концентрира големите метро проекти в ръцете на няколко утвърдени строителни групи.