Българите отделят 29,8% от доходите си за храни и безалкохолни напитки, докато средно за страните от еврозоната този дял е 16%. Причината обаче не е, че храните у нас са по-скъпи, а че доходите остават значително по-ниски от средноевропейските. Това е тезата на ръководството на "Лидл България", организирало днес дискусия "Открито за цените 2.0".

"Нашите доходи все още не могат да достигнат до средноевропейските. Затова българинът харчи 29,8 на сто за разходи за храна и безалкохолни напитки. В еврозоната е 16", заяви главният изпълнителен директор на компанията Милена Драгийска.

По думите ѝ тенденцията все пак е положителна, тъй като доходите в България растат и делът на разходите за храна постепенно намалява. Преди няколко години той е достигал около 45% от месечния доход.

"Не цените са ни проблемът, а доходите, които за наша радост растат най-бързо в ЕС", допълни търговският директор на "Лидл България" Драгомир Илиев.

Спорът за надценките

От компанията отхвърлиха твърденията, че търговските вериги работят със свръхвисоки надценки. Темата бе повдигната във връзка със становища на депутати от "Прогресивна България" и анализи на Комисията за защита на конкуренцията, според които надценките в някои случаи достигат до 130%.

"Няма как да сложиш такива надценки и да устоиш на конкуренцията. Ние се борим за доверието на потребителите постоянно, а не за избори на четири години", каза Драгийска.

Според Илиев ритейл секторът в световен мащаб работи при печалби между 3 и 5%.

Като аргумент от "Лидл" представиха сравнение на потребителска кошница от 21 продукта, закупени в магазини на веригата в България и Германия. Общата стойност на стоките в Германия е 69,15 евро, а в България – 59,44 евро. От компанията подчертаха и разликата в ДДС за храните – 7% в Германия срещу 20% в България.

Какво движи цените нагоре?

Сред основните фактори за поскъпването на храните от "Лидл" посочиха ръста на разходите по цялата верига на доставки.

Разходите за електроенергия към април 2026 г. са се увеличили със 7% на годишна база, а транспортните услуги – с 47,3% към май. Като причина за по-високите транспортни разходи беше посочена кризата в Близкия изток, довела до поскъпване на горивата.

Съществен фактор е и ръстът на възнагражденията. Средната работна заплата в България е нараснала с 88,5% спрямо периода януари-март 2021 г., а само за последната година увеличението е 12,7%.

При плодовете и зеленчуците средната цена е нараснала от 1,31 евро през май 2025 г. до 1,49 евро през май 2026 г., което представлява ръст от 13,74%.

По данни на компанията цените на червеното и птичето месо са се повишили с 8,55%, докато прясната риба е поевтиняла с 4,6%.

Според Илиев кризата в Иран е довела до рязко поскъпване на торовете, което също се отразява върху цените на плодовете и зеленчуците.

Проблемите пред българското производство

От компанията обърнаха внимание и на структурните проблеми в българското земеделие.

"Плодовете и зеленчуците са сезонна стока, а в България производството им среща проблеми с напояването и защитата от градушки. Водата за напояване е три пъти по-скъпа спрямо други държави в ЕС", каза Илиев.

По думите му модерното оранжерийно производство изисква инвестиции за милиони левове, докато на пазара навлизат евтини вносни домати от Турция, продавани на цени около 10 евроцента. Според представители на производителите това обезкуражава инвестициите в модернизация.

Милена Драгийска подчерта, че едва 6-7% от поливните площи в България реално се напояват.

От "Лидл" посочиха, че развиват програми за обучение на български производители в Германия и Испания и насърчават реализацията на родна продукция както на българския, така и на външни пазари.

"Ние искаме да развиваме българското производство, защото сме българи. Чисто по икономически причини ни е по-изгодно да не караме краставици от хиляди километри, а да ги купуваме от България", заяви Илиев.

Пакт за хранителен суверенитет

По време на дискусията от компанията представиха и идея за т.нар. Пакт за хранителен суверенитет.

Предложението предвижда държавата, земеделските производители и търговските вериги да поемат конкретни ангажименти с ясно разписани срокове и цели за увеличаване на българското производство и за по-добра организация на фермерите чрез кооперативи.

По думите на Драгийска инициативата вече е била обсъдена със земеделския министър Пламен Абровски, а предстои официалното ѝ внасяне в Министерския съвет.

Тя призова медиите да следят както ангажиментите на бизнеса, така и тези на изпълнителната власт по бъдещото споразумение.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.