Залесяване на 500 декара гора – това е един от най-актуалните варианти за почивка сред природата през уикенда. Поне така прецениха над 400 души на 18 април, качиха се на колите си или на автобус, яхнаха колелото или вдигнаха палец за стоп и потеглиха към софийското село Локорско. Някои дойдоха чак от Централна България, за да садят черен бор и ясен по склоновете на Стара планина, където преди 2 години пламна голям пожар и изпепели гората точно над селото. Доброволците доведоха и децата си, които с ентусиазъм подхванаха новата игра – садене на гора. Както всяка година велосипедистите от сдружение „Велоразходка“ бяха най-много.

Организатори на залесяването са "Когато станем 100 000 – ще посадим гора“. С помощта на Югозападно държавно предприятие, ТП "Държавно горско стопанство София“, други подкрепящи организации и, разбира се, доброволците, досега за 4 години те са засадили 80 888 дървета.

"Планирано беше да се засажда гора догодина, но имаше много доброволци и затова започнахме залесяването сега“, обясниха организаторите.

Подготвените млади дръвчета бяха 7800. Осигурени бяха и инструменти за засаждането – кирки, лопати, мотики, меч за правене на дупки, а някои от доброволците си носеха и лични. Сечивата не стигаха за всички, но работа имаше достатъчно. Едни се захванаха да разчистват терена от натрупаните клони, други разрохкваха каменистата почва, трети копаеха дупки, а четвърти внимателно поставяха малките стръкове в издълбаното, сипваха почва около тях и със садило я затъпкваха така, че да не остане въздух около корените – точно както ги беше инструктирал лесничеят Йордан предварително.

Теренът не е лесен – стръмно е и има много камъни. Но пък за хора, които обикновено седят по 8 часа на ден на стол пред компютър, тази работа е по-скоро удоволствие. А и е много удовлетворяваща.

Правилата са прости – фиданките трябва да стоят завити с найлон, за да останат влажни, садят се на 80 см една от друга на редове, между които разстоянието трябва да е 2 метра. Коренът на стръковете не трябва да се прегъва, а почвата около тях е добре да се отъпква. После се внимава някое заиграло се дете да не ги стъпче.

На по-каменистата почва се садят борове, а за ниските части на склоновете, на които почвата е по-добра, са предвидени ясени, дъбове и други шириколистни дървета. Доброволците се разделят на няколко групи – семействата с деца отиват с някого от лесничеите към по-лесните терени, с по-трудните каменисти места могат да се справят само мъже.

Никой не гони норматив, доброволците предпочитат да засаждат дръвчетата по най-правилния начин, за да се хванат. И все пак в ранния следобед предвидените места бяха покрити с малки фиданки. Точно преди да завали. Тогава стотици доброволци яхнаха велосипедите, качиха се на автобусите и колите си и поеха към дома. Някои с дръвчета, които да засадят в двора си, а децата – с грамота за млад лесовъд.

Елисавета Александрова, Площад Славейков