Недопустимо е да има парламентарен контрол над прокуратурата, каза днес по БНТ бившият служебен премиер и преподавател по конституционно право проф. Георги Близнашки.
„Не може да има парламентарен контрол, защото това означава главният прокурор да бъде поставен в зависимост от Народното събрание. Точно това не трябва да се допуска. Както съдията, така и главният прокурор трябва да действа на основата на закона. Той трябва да се ръководи единствено от закона и от нищо друго”, подчерта професорът по конституционно право.
Сред идеите за съдебна реформа влиза и изслушване на главния прокурор от парламента веднъж годишно. Според Близнашки обаче това би означавало нарушаване на принципа на разделение на властите и намеса в работата на съдебната - при положение, че се осъществява някаква форма на парламентарен контрол над главния прокурор. Той излезе с друго предложение.
"За тримата големи в съдебната власт (имайки предвид главния прокурор и председателите на НАС и ВКС - б. р.) може да се въведе процедурата за импийчмънт, когато се отклонят сериозно от закона", смята Близнашки.
Близнашки възрази и на предложението да се съкрати мандата на Висшия съдебен съвет - до три -четири години. Сегашната продължителност на действие на ВСС е избрана с идеята да не съвпада с мандата на Народното събрание и така да се избягва евентуално въздействие.
Той обясни, че по принцип това, че някой член на ВСС е избран от квотата, примерно, на президента не означава, че той трябва да се придържа към неговите указания.
„Нищо подобно. Това, че има квоти при формирането, е гаранция, че няма да се формира еднороден състав, който да действа еднопосочно. Тоест, ще могат да влязат различни категории, да се чуят повече гледни точки. Но веднаж избран във ВСС, никой не трябва да следва указанията на когото и да било. Няма значение кой те предлага – на другия ден след избора ти трябва да действаш самостоятелно. Затова мандатът трябва да е по-дълъг, за да се гарантира на тези хора, че няма върху тях да се оказва въздействие, защото ако го направиш 3 години, мнозинството ще смени “непослушните” на третата година с други, „послшни”, и така ще се върти до безкрайност колелото”, обясни конституционалистът.
Близнашки възрази и срещу идеята решенията във ВСС да се вземат чрез явни гласувания.
„Нашите нрави тука са доста груби и не си даваме сметка за последиците от такива решения. Защо гласуването трябва да бъде тайно? Защото, ако се отиде към явно гласуване, се откриват възможности да се оказва натиск върху членовете на ВСС, включително и за последващи репресии и евентуални уволнения, защото там става дума за избора на тримата „големи” в съдебната власт (главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС – бел.ред.), кадровото развитие на съдиите и това създава лични взаимоотношения. Това е много опасно. Затова гласуването трябва да си остане тайно, както е в цивилизования свят. Няма нищо страшно”, каза Близнашки и добави, че големият въпрос е друг - за критериите кои хора трябва да влизат в състава на ВСС.
Според прависта не е необходимо за промени на Конституцията в частта за съдебната власт не е необходимо свикване на Велико народно събрание. Подобна теза лансира през седмицата бившият конституционен съдия Георги Марков, който се сочи за съветник на ГЕРБ. За Близнашки обаче подобни твърдения били лаишки.
