Проектобюджетът за 2026 г. „узаконява трайното надхвърляне“ на Маастрихтския критерий за дефицит и не предлага реална фискална консолидация. Това се посочва в становище на Фискалния съвет, цитирано от БТА, което остро критикува липсата на структурни реформи и растящата зависимост от дългово финансиране.

Според анализа планираният дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП (7,19 млрд. евро) за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната и превръща превишаването на европейския лимит от 3% в „траен модел“.

Фискалният съвет подчертава, че правителството не предприема достатъчно реформи, за да оптимизира неефективните публични разходи. Предвиденото 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. би спестило едва 85 млн. евро – сума, която според експертите е несъществена на фона на общия разходен натиск.

Органът критикува и непоследователността на осигурителната реформа, при която прехвърлянето на личните вноски към държавните служители и магистратите е придружено от механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Така фискалният ефект за 2026 г. се неутрализира напълно, а реалното преструктуриране се отлага.

В становището се отбелязва още, че тежестта се прехвърля върху бизнеса чрез мерки като повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, служебно увеличение на осигурителните прагове, ускоряване на акцизните промени и 30-процентен ръст на винетките. Очакваните приходи от изсветляване на икономиката са „надценени“.

Фискалният съвет предупреждава за дългова спирала: отказът от ограничаване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, който може да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) до края на 2028 г. Рязкото увеличение на лихвените плащания вече изземва ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване.

В заключение експертите заявяват, че проектобюджетът липсва стратегия за необходимите структурни реформи и разчита на разходни корекции и дългово финансиране, което застрашава дългосрочната фискална устойчивост.