Публичните дружества, които не са микро-, малки и средни предприятия, да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33 % от всички членове на управителния и на надзорния им съвет, съответно на съвета на директорите, реши парламентът с приети на второ четене промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, внесени от Министерския съвет, предаде БТА.
С подаването на декларации за корпоративно управление публичните дружества трябва да предоставят информация за броя на жените и мъжете в състава на своите управителни органи.
До 30 юни 2027 г. Комисията за финансов надзор е длъжна да изготви и публикува списък за публичните дружества, които са постигнали определената цел.
Микро, малко и средно предприятие е дружество, в което работят по-малко от 250 души и има годишен оборот, ненадвишаващ 50 милиона евро, или годишна балансова стойност на активите, ненадвишаваща 43 милиона евро.

Чрез преходни и заключителни разпоредби в Закона за защита от дискриминация депутатите записаха, че публично дружество, което наруши правото на предимство или допусне дискриминационни критерии при подбора на членове на своите управителни или надзорни органи, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 евро.
Публично дружество, което не предостави информация в определения срок или предостави непълна или невярна информация, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 евро.
Когато при подбора се установят кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати, предимство се дава на кандидата от по-слабо представения пол, прие парламентът.
Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ обяви, че от ПП ще подкрепят законопроекта. Трябва да бъде максимално бързо процедирано, за да не ни наложат глоба от Европейската комисия, отбеляза той.
Димо Дренчев от „Възраждане“ коментира, че с промените се казва, че критериите за подбор са съгласно качествата, като в същото време трябва да се дава предимство на по-слабо представените. В срок от шест месеца предприятията трябва да се адаптират към изискванията, иначе има глоба до 20 хил. евро, добави депутатът.
Милена Недева, „Прогресивна България“, посочи, че този закон въвежда нормата за равнопоставеност между жените и мъжете. С настоящото предложение се въвеждат разпоредбите на европейска директива, с която се цели равно представяне на мъже и жени в управителните органи и която е трябвало да бъде въведена у нас в края на 2024 г. Това забавяне води до сериозна заплаха от санкции срещу държавата, подчерта депутатката.
Създава се разпоредба, с която се изисква предоставяне на информация за установени нарушения и предприети мерки, добави Недева. Когато се провеждат конкурсите, тогава ще се въведат критериите за равнопоставеност, ако кандидатите отговарят на изискванията за равнопоставеност при заемане на определената длъжност, изтъкна тя.
Още по темата
- AI гигантите натискат спирачката: Anthropic, OpenAI и Мъск искат забавяне на разработките
- Трябва ли да върнат "полигона" за млади шофьори? И има ли как?
- Готова ли е България да избере жена за президент и да гласува стратегически?
- AI пренареди и любовта в Южна Корея: инженерите по чипове са новите желани ергени
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни