България използва Съвместната историческа комисия между двете държави като политически инструмент, заяви министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Тимчо Муцунски в интервю за ТВ Канал 5, съобщава БТА. 

Тъй като България не може да промени самосъзнанието на гражданите на Северна Македония,трябва да подкрепи европейската интеграция на страната, каза още той. И посочи, че София може да помогне за напредъка на Скопие към ЕС, ако се съсредоточи върху въпросите, свързани с бъдещето на двете дърави, а не с тяхното минало. 

Външният министър коментира и едно от основните условия, свързани с напредъка на Северна Македония към ЕС – промяната в конституцията, с която българите да бъдат вписани като част от народите, признати в основния закон на страната. Според Муцунски обаче тази стъпка няма да бъде единственото изискване, което Скопие ще трябва да изпълни.

„Там никога не се казва, че промените в конституцията и Плана за действие (по правата на малцинствата и общностите в Северна Македония) са единственото условие по европейския ни път. Ключовото е „цялостната имплементация на европейския консенсус от 2022 г.“, каза Муцунски.

С това той се позова на договореностите между България и Северна Македония от 2022 г., които станаха част от европейската рамка за започване на преговори на Скопие с ЕС. България поставя като условие не само конституционните промени, но и изпълнението на други ангажименти, свързани с двустранните отношения.

Той определи като проблемен втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония, подписан през 2022 г. от тогавашните външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи. Според него документът създава риск, тъй като България го разглежда като правно обвързващ и свързан с европейския път на Северна Македония.

Според Муцунски Съвместната историческа комисия не постига резултати, защото в работата ѝ се намесват политически позиции вместо исторически аргументи, основани на документи и историография. Той заяви, че двете държави имат обща история, но различна памет за определени исторически събития, включително периода на Втората световна война.

„Вероятно целият регион, в който живеем, пък и цяла Европа има обща история, преплетена между държави, между народи, преди да съществуват нации и държави. За да ги удовлетворим (българите) - съгласявам се, че имаме обща история, но имаме различна памет за тази история“, каза министърът.

Като пример за това посочи различните интерпретации на събитията на територията на днешна Северна Македония по време на Втората световна война.

Министърът повтори позицията на правителството в Скопие, че членството в ЕС остава стратегически интерес за Северна Македония, но страната се нуждае от гаранции, че процесът няма да бъде блокиран от нови двустранни спорове с България. По думите му Скопие работи от две години по възможно решение и търси подкрепа от европейските партньори, за да започне преговори с ЕС при по-голяма предвидимост.

Според него няма необходимост от провеждане на референдум за европейския път на страната, тъй като гражданите подкрепят членството в ЕС, но са критични към решения, които според тях не гарантират сигурност и яснота в процеса.