Пет от най-големите технологични компании в САЩ - Alphabet (Google), Microsoft, Amazon, Meta и Oracle - са поели ангажименти за около 1,65 трилиона долара задължения, които не фигурират в основните им баланси. Това показва анализ на японското издание Nikkei, цитиран и от Bloomberg Law.

Сумата вече надхвърля официално отчетения дълг на петте компании, който възлиза на около 1,35 трилиона долара. Скритите задължения се използват основно за финансиране на безпрецедентната надпревара в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект - центрове за данни, сървъри, графични процесори и енергийни мощности.

Макар практиката да е напълно законна и да е подробно описана в приложенията към финансовите отчети, експерти виждат в нея тревожна прилика с счетоводните механизми, използвани от Enron преди фалита на енергийния гигант през 2001 г.

Какво всъщност представлява "скритият" дълг?

Терминът може да звучи подвеждащо - не става дума за тайно укриване на задължения или за незаконни счетоводни операции.

Компаниите използват т.нар. дружества със специално предназначение (Special Purpose Vehicles - SPV) или съвместни предприятия (joint ventures). Това са отделни юридически лица, които теглят кредити или издават облигации, за да финансират конкретен проект.

Тъй като тези дружества формално не се контролират изцяло от технологичната компания, дългът остава извън нейния консолидиран баланс. Вместо това инвеститорите могат да открият информацията единствено в бележките към финансовите отчети.

Подобни структури се използват от десетилетия в различни отрасли - авиацията, недвижимите имоти, енергетиката и инфраструктурата. Те сами по себе си не са незаконни.

Примерът от преди четвърт век - Enron

Американската компания Enron фалира през 2001 г., след като се оказа, че е използвала подобни дружества, за да укрива огромни загуби и задължения от инвеститорите. Именно този скандал доведе до радикално затягане на счетоводните правила в САЩ и приемането на закона Sarbanes-Oxley.

Днес подобни структури продължават да съществуват, но подлежат на значително по-строги правила за разкриване на информация.

Както отбелязва анализаторът Гил Лурия пред Bloomberg Law:

"Престъплението на Enron не беше, че използваше дружества със специално предназначение. Престъплението беше, че ги криеше."

AI бумът изисква невиждани инвестиции

Причината за експлозията на подобни финансови схеми е изкуственият интелект.

След успеха на ChatGPT през 2022 г. започна безпрецедентна надпревара между големите технологични компании за изграждане на гигантски центрове за данни.

Подобен комплекс струва десетки милиарди долари. Освен самите сгради трябва да бъдат закупени стотици хиляди специализирани чипове, охлаждащи системи, електропреносна инфраструктура и резервни мощности.

Очакванията са секторът да инвестира над 3 трилиона долара до 2028 г. само в AI инфраструктура.

Примерът с Meta

Един от най-показателните примери е проектът Hyperion на Meta в Луизиана.

Компанията и инвестиционният фонд Blue Owl Capital създават отделно дружество, което поема 27 милиарда долара заем за изграждането на центъра за данни.

Meta ще използва практически цялата инфраструктура, но тъй като не носи формално пълния риск по финансирането и не е задължена да намира други наематели при евентуално освобождаване на комплекса, задължението не влиза в собствения ѝ баланс.

По оценки на Nikkei общите извънбалансови ангажименти на Meta вече достигат около 420 милиарда долара - почти три пъти повече от официално отчетения р дълг.

Подобни практики използват още Alphabet, Microsoft и Oracle.

Защо това тревожи инвеститорите?

Проблемът не е, че тези задължения съществуват - а че при повърхностен прочит на финансовите отчети една компания може да изглежда значително по-слабо задлъжняла, отколкото е в действителност.

Реалните ангажименти са описани в приложенията към отчетите, но често остават извън фокуса на масовите инвеститори. При това положение компаниите изглеждат финансово по-стабилни, отколкото ако всички тези задължения бъдат отчетени директно в балансите.

Най-голямата неизвестна е дали огромните инвестиции в изкуствен интелект ще започнат да носят очакваните приходи. Ако търсенето на AI услуги се окаже по-слабо от прогнозите, част от центровете за данни могат да останат недостатъчно използвани.

Тогава стойността им ще трябва да бъде намалена, а загубите ще бъдат понесени първо от кредиторите, инвестиционните фондове и застрахователите, финансирали проектите.

Заради бързо нарастващия финансов риск рейтинговата агенция S&P вече понижи кредитния рейтинг на Oracle, а Moody's и Morgan Stanley също предупредиха за увеличаващия се натиск върху балансите на сектора.

Счетоводният консултант Том Селинг коментира пред Bloomberg Law, че въпросът е дали някоя компания не се оказва "къща от карти", поддържана именно чрез подобно счетоводство.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.