„Да забравят! Тук повече няма да има избори, за да се опитват да завземат правителството, да завземат властта.“

Това обещание прозвуча от устата на никарагуанския съпрезидент Даниел Ортега.

Не, няма никаква грешка в титлата. От 2025 г. централноамериканската република има двама съпрезиденти. Единият е управляващият непрекъснато от 2006 г. насам Даниел Ортега. Другият е съпругата му Росарио Мурийо.

Отказът от избори бе обявен на знакова за Никарагуа дата – 19 юли. На този ден през 1979 г. пада диктатурата на Анастасио Сомоса и на власт идват сандинистите. Ортега произнесе речта си на празненствата по повод 47-мата годишнина от революцията.

Той допълни, че смята да работи с парламента в Манагуа  и „съответните организации“ върху закони, които ще издигнат стена пред противниците на сандинизма.

Така Никарагуа направи поредната и вероятно най-символична крачка към окончателното премахване на демократичния политически процес. Нищо, че председателят на Националното събрание Густаво Порас уточни по-късно, че избори все пак ще има, но без участието на определяните от властта като „предатели на родината“. Повечето анализатори обаче смятат, че реалната промяна е окончателното отпадане и на последната илюзия за политическа конкуренция.

На практика Никарагуа от години не провежда свободни и честни избори. Те бяха без реална конкуренция, без достатъчни гаранции за честност и след системно отстраняване на политически противници.

Последните президентски избори през 2021 г. преминаха след арести на водещи опозиционни кандидати и забрана на политически партии, което предизвика сериозни международни критики.

Според никарагуанската журналистка Мариорит Гевара настоящото изявление не представлява рязък завой, а официално признаване на вече установената практика. Тя изтъква, че властта реагира на опитите на опозицията в изгнание да се обедини и да предложи политическа алтернатива, като окончателно затваря възможността за демократична конкуренция. Според Гевара това представлява окончателно затвърждаване на диктатурата и лишава гражданите от едно от основните им политически права.

Подобна оценка дава и професорът по латиноамерикански изследвания Орландо Перес от Университета на Северен Тексас. По думите му Никарагуа не е провеждала истински конкурентни избори повече от десетилетие. Сега единствената разлика е, че изключването на опозицията вече ще бъде официализирано на институционално равнище. Формулата според него е ясна - избори ще има само за онези, които властта допуска.

Конституционните промени концентрираха цялата власт

Развитието идва след мащабните конституционни изменения, приети през 2025 г. С тях президентският мандат беше удължен от пет на шест години, а държавното устройство беше променено така, че изпълнителната власт да получи водеща роля спрямо останалите институции.

Промените дадоха възможност за още по-голяма концентрация на властта, узакониха възможността за отнемане на гражданство и премахнаха текстове, свързани със забраната на изтезанията. След тези изменения следващите избори, планирани първоначално за 2027 г., също остават под въпрос.

Репресиите продължават

Международни организации продължават да предупреждават за тежки нарушения на човешките права. Според данни, цитирани от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, десетки политически затворници остават задържани, а гражданското пространство в страната е практически унищожено.

След протестите през 2018 г. репресиите срещу опозицията, независимите медии и неправителствените организации значително се засилиха. Хиляди хора напуснаха страната, а много критици на властта бяха лишени от гражданство или принудени да живеят в изгнание.

Международната реакция

Изявлението на президента предизвика осъждане от страна на редица държави и международни организации. Критиците определят решението като окончателен отказ от демократично управление и поредна стъпка към установяване на фактически еднопартиен режим. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че международният натиск засега не е довел до промяна в курса на управляващите.

Възходът на Даниел Ортега

Пълното му име е Хосе Даниел Ортега Сааведра. Роден е през 1945 г. Още от тийнейджърска възраст е част от „контрите“. Това не са контрареволюционери, както мнозина смятат. И не съществуват установяването на социализма през 1979 г. А са хора, противопоставящи се на диктатурата на династията Сомоса – една от най-корумпираните в Латинска Америка. Contra означава "срещу".

„Контрите“ се състоят от най-различни крила – от проамерикански до маоистки. Даниел Ортега е сред крайно левите, като през 1967 г. ограбва клон на „Банк ъв Америка“ и лежи в затвора 7 години.

Освободен през 1974 г., Ортега емигрира в Куба, където преминава военно обучение. Завръща се тайно в родината и се включва в борбата на Сандинистки фронт за национално освобождение (СФНО). Но търси съюз не само с крайните левичари, но и с католическите активисти и антимарксистите в редиците на „контрите“. Така оглавяваната от него и брат му Умберто фракция на „терсеристите“, т.е. привържениците на т.нар. трети път става най-влиятелната.

След падането на Сомоса през 1979 г. Ортега става член на петчленната Хунта за национално възстановяване. Макар думата junta у нас да се асоциира предимно с диктатурите в Латинска Америка, буквалното й значение е „събрание“.

Ортега дори е приет в Белия дом от американския президент Джими Картър и издейства помощ от 75 милиона долара за Никарагуа срещу обещанието новата власт да не въоръжава партизански групировки в Централна Америка.

Постепенно сандинистите получават контрола над Хунтата. Те извършват поземлена реформа, като преразпределят 20 000 квадратни километра земя в полза на 100 000 семейства. Все пак правителството запазва смесената икономика въпреки национализацията на много банки и ферми.

Лауреано Ортега Мурийо управлява Никарагуа заедно с родителите си съпрезиденти. Снимка Х

Изгонването на евреите

По това време властта в Никарагуа прави нещо, което прави Испания през 1492 г. От страната са изгонени почти всички евреи.

Сандинистите са заклети противници на Израел. По време на гражданската война през 1978 г. те хвърлят запалителни бомби по синагогата в Манагуа и раняват няколко богомолци. Причината е, че според тях режимът на Сомоса получава оръжия от Израел.

След революцията повечето представители и на без това малобройната еврейска общност емигрират в чужбина. Малкото останали са подложени на тормоз, като някои са хвърлени в затвора без основание. Синагогата е национализирана и превърната в младежки център. Никарагуа установява официални отношения с Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и дава гражданство на някои нейни бойци.

По това време в Никарагуа отново избухва гражданската война. Тези от „контрите“, които са недонолни от социализма, отново хващат оръжието – този път срещу сандинистите. Властта на свой ред закрива всички опозиционни медии.

А през 1984 г. Даниел Ортега печели с 67 на сто изборите за президент.

„Контрите“ са подкрепяни от САЩ. През 1986 г. обаче избухва скандалът „Иран-Контри“. Оказва се, че администрацията на Роналд Рейгън е продавала тайно оръжие на Иран въпреки наложеното срещу същата страна ембарго в замяна на освобождаването на американски заложници в Ливан. А с парите от оръжейните продажби са финансирани никарагуанските „контри“.

Кратко падение и нов възход

Все пак перестройката в СССР дава своето отражение и върху Никарагуа. Там започват мирни преговори между режима и „контрите“. Подписано е мирно споразумение, а през 1990 г. президент става Виолета Чаморо. Тя е вдовица на един от идеолозите на „контрите“ – журналиста Педро Хоакин Чаморо, убит от режима на Сомоса през 1978 г.

Ортега е принуден да приеме поражението и дори го признава публично – нещо, рядко срещано за комунистически лидери. Пък и СССР е пред края си и не може да се намеси. Режимът в Куба пък е зает със собственото си оцеляване и не е в състояние да крепи себеподобните си.

Същевременно Ортега отдалече подготвя завръщането си. Първо е проведена избирателната реформа, като е намален прагът на процентите, необходими за победа още в първия кръг на президентските избори. Победеният кандидат получава автоматично депутатско място и съответно имунитет.

Така през 2006 г. Даниел Ортега получава 38 на сто от гласовете и печели още на първия тур. Той се завръща като президент след 16 години и вече две десетилетия не отсъпва поста си.

Първо през 2009 г. е премахната забраната президентът да бъде избиран за два поредни мандата. А през 2014 г. е премахнато ограничението и на броя на мандатите.

През 2016 г. парламентът лишава от мандатите им 28 депутати опозиционери. През същата година Ортега е избран за четвърти път.

А през 2021 г. става президент за пети мандат, четири от които поредни. Това са и най-манипулираните избори. Всичките 7 кандидати, съперници на Ортега, са арестувани преди вота. А той печели със 75 процента от гласовете.

Преди година Националната асамблея в Манагуа приема конституционна реформа, въвеждаща длъжността съпрезидент. Каква изненада! Титлата си поделят Даниел Ортега и съпругата му Росарио Мурийо.  Според поправките в конституцията при смърт на единия съпрезидент другият довършва мандата, за който първият е избран. Досега не е имало вот за съпрезиденти в Никарагуа. Те трябваше да се състоят през 2027 г., но Ортега ги отмени. А тази отмяна според наблюдатели променя „до края на мандата“ в „безсрочно“.

Семейното управление на Мурийо-Ортега

Ролята на Росарио Мурийо постоянно се увеличава. В момента тя подписва декрети и контролира всекидневния живот на властта. Не е случаен фактът, че през юни американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че в Никарагуа властва диктатурата на Мурийо-Ортега. Имената на двамата съпрезиденти бяха назовани именно в този ред.

Дипломацията пък е в ръцете на съпрезидентския син Лауреано Ортега Мурийо. Твърди се, че той прекарва повече време в Русия отколкото в Никарагуа. Така Ортега, а днес тандемът „Мурийо-Ортега“, е сред най-верните приятели на Владимир Путин. Никарагуа установи дипломатически отношения с откъснатите от Грузия самообявили се държави Абхазия и Южна Осетия. Тя подкрепи и анексията на Крим.

„Ние винаги сме с Русия и ви подкрепяме във вашата борба срещу фашизма, която в момента се води в Украйна“, заяви наскоро Лауреано Ортега Мурийо на среща с шефа на руската Дума Вячеслав Володин.

Режимът в Манагуа е безпощаден към противниците си. Те биват приканвани да напуснат Никарагуа, след което биват лишавани от гражданство, а имуществото им – конфискувано. Отказалите да го направят са в затвора. Преди три години никарагуанските власти освободиха 222-ма политзатворници и ги изпратиха с чартърен полет в САЩ. Разбира се, те вече не са граждани на Никарагуа, нито притежават нещо там.

Всички тези хора са заклемейни като предатели на родината. И именно те не трябва да завземат властта според Даниел Ортега. Затова и бяха отменени изборите.