Испанският анклав Сеута е изправен пред безпрецедентна миграционна криза. Само за два дни десетки хиляди мигранти успяха да достигнат испанската територия от Мароко, а властите признават, че за известен период са изгубили контрол над границата.

Според испанското вътрешно министерство първоначално за 24 часа границата са преминали около 49 000 души, а впоследствие регионалният премиер на Сеута Хуан Хесус Вивас съобщи, че броят им вече достига около 60 000. При опитите да стигнат до испанския анклав са загинали най-малко 34 души – част от тях са се удавили, а други са били прегазени в блъсканицата край вълнолома Тарахал.

Само 55 полицаи срещу хиляди мигранти

Когато масовият наплив започва в четвъртък, на първа линия срещу стотиците, а впоследствие хиляди мигранти, са били едва 55 служители – около 40 гвардейци от Guardia Civil и 15 полицаи от Policía Nacional.

Около обяд край вълнолома Тарахал се събират приблизително 1000 души наведнъж.

„От полицейска гледна точка е материално невъзможно ситуацията да бъде овладяна“, заявява генералният секретар на полицейския синдикат AUGC в Сеута Рашид Сбихи, цитиран от в. "Велт".

По думите му градът се е намирал в състояние на „пълен хаос“.

Недостатъчно хора и неизправни лодки

Според полицейския синдикат Jucil наличният състав през летния сезон е бил три до четири пъти по-малък, отколкото би бил необходим при подобна криза. Морското подразделение на Guardia Civil е разполагало с около 15 плавателни съда, но част от тях не са били годни за използване – някои са имали течове, а други технически повреди.

Испанското вътрешно министерство съобщава, че впоследствие е изпратило подкрепления от Севиля, организирало е двойни смени и е увеличило силите до около 200 полицаи, а по-късно и 60 военнослужещи. Вместо да спира мигрантите, полицията е насочила усилията си към предотвратяване на масови безредици.

Сред пристигащите е имало не само млади мъже, но и майки с малки деца и възрастни хора. По думите на полицията мнозина са се страхували, че ще бъдат върнати обратно в Мароко, отказвали са да следват указанията на властите и са се разбягвали из града.

Хиляди без подслон

След пристигането си в Сеута хиляди мигранти, включително непридружени непълнолетни, са останали без място за настаняване. Мнозина са прекарали нощта в паркове, по тротоари и обществени пространства, докато други са се лутали без посока из улиците. По думите на местните власти градът е изправен пред тежка хуманитарна криза.

Защо се стигна до масовия наплив?

Испанският премиер Педро Санчес обяснява кризата с разпространени от каналджийски мрежи слухове след решение на испанския Върховен съд.

Съдът постанови, че мигрантите, достигнали Сеута по море, не могат автоматично да бъдат връщани в Мароко, а трябва да преминат през стандартна процедура по имиграционно право.

Според Санчес именно трафикантите са представили решението като гаранция, че всеки, който доплува до Сеута, ще остане в Испания. Информацията се е разпространила „като горски пожар“.

Повторение на кризата от 2021 г.

Сегашните събития напомнят на кризата от май 2021 г., когато за два дни около 10 000 души навлязоха в Сеута.

Тогава причината беше дипломатически конфликт между Испания и Мароко заради Западна Сахара.

Сега експертите предупреждават, че е рано да се правят категорични изводи. Според миграционния анализатор Джералд Кнаус няма доказателства, че Мароко умишлено е организирало настоящия натиск върху испанската граница.

Италианският премиер Джорджа Мелони определи кадрите от Сеута като „шокиращи“ и заяви, че Рим е готов да предприеме извънредни мерки, включително временно възстановяване на граничния контрол със Испания в рамките на Шенген, съобщи Ройтерс.

Испания реагира остро на тези изявления, а външният министър Хосе Мануел Албарес привика италианския посланик в Мадрид.

Според Джералд Кнаус обаче вината не трябва да бъде прехвърляна върху Испания. Той подчертава, че страната сътрудничи по-добре от повечето средиземноморски държави при връщането на нелегални мигранти съгласно Дъблинския регламент и предупреждава, че кризата в Сеута изисква общ европейски, а не национален отговор.

Джералд Кнаус предупреди:

„Най-важното е всички европейци ясно да кажат: вината не е в Испания.“

По думите му Испания всъщност е една от държавите, които най-добре сътрудничат с останалите страни от ЕС при връщането на нелегални мигранти по Дъблинския регламент.

Кнаус посочва конкретни данни:

Франция е върнала в Испания 1900 мигранти през миналата година.

Германия е върнала 900 души.

За сравнение, Франция не е върнала нито един мигрант в Италия, а Германия – само един.

Той предупреждава в "Гардиън" и срещу прибързаните заключения за причините за кризата:

„В социалните мрежи има много теории, но трябва да внимаваме да не спекулираме.“

Според него през 2021 г. причината за миграционния натиск е била ясна – дипломатическият конфликт между Испания и Мароко около Западна Сахара. За настоящата криза обаче няма достатъчно доказателства, че Мароко съзнателно използва миграцията като инструмент за натиск.

Кнаус смята, че по-вероятното обяснение е, че каналджийските мрежи са се възползвали от решението на испанския Върховен съд, според което мигрантите, достигнали Сеута по море, не могат автоматично да бъдат връщани в Мароко. Това е създало силен „ефект на привличане“ и е довело до масовите опити за преминаване на границата.

Конфликтът за Западна Сахара бе в основата на най-сериозните дипломатически кризи между Испания и Мароко през последните години и е пряко свързан с миграционната криза в Сеута през 2021 г.

Как започва конфликтът?

Западна Сахара е бивша испанска колония. След изтеглянето на Испания през 1975 г. територията става предмет на спор между Мароко и военната организация Фронт Полисарио, която се бори за независима държава на народа сахрауи. Международният съд през 1975 г. приема, че Мароко няма суверенитет върху територията, а ООН и до днес разглежда Западна Сахара като несамоуправляваща се територия, чийто окончателен статут трябва да бъде решен чрез самоопределение.

Защо избухва кризата между Испания и Мароко през 2021 г.?

През април 2021 г. Испания допуска за лечение с COVID-19 лидера на Фронт Полисарио Брахим Гали, използвайки дискретна процедура. Това разгневява Мароко, което приема решението като подкрепа за противниците му.

Само месец по-късно около 8000 мигранти преминават в испанския анклав Сеута. Испанските власти обвиняват Мароко, че съзнателно е отслабило граничния контрол като форма на политически натиск.

Каква е ролята на Доналд Тръмп?

През декември 2020 г. администрацията на Доналд Тръмп признава мароканския суверенитет над Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията между Мароко и Израел.

След това Рабат започва по-настойчиво да оказва натиск върху европейските държави, включително Испания, да възприемат същата позиция.

Какво казва Джералд Кнаус?

По повод сегашната криза в Сеута Кнаус предупреждава, че не бива автоматично да се прави аналогия с 2021 г.

„През 2021 г. беше напълно ясно – Мароко беше недоволно от испанската външна политика заради Западна Сахара. Сега не знаем дали причината е същата. Има много теории в социалните мрежи, но трябва да внимаваме да не спекулираме“, каза той пред "Гардиън".

Според него не е изключено настоящата криза да е свързана с подобрените отношения между Испания и Алжир – основния съюзник на Фронт Полисарио – но засега няма доказателства, че Мароко използва миграцията като инструмент за натиск, както през 2021 г.

Каква е ролята на Алжир

Отношенията между Испания и Алжир се подобряват значително след 2024 г., но процесът започна по-рано — след сериозна криза през 2022 г. Тогава Испания рязко промени позицията си за Западна Сахара. Правителството на премиера Педро Санчес обяви подкрепа за мароканския план за автономия на Западна Сахара. Това бе възприето от Алжир като предателство към позицията му и към Фронт Полисарио. Алжир отзова посланика си в Мадрид и замрази част от търговските отношения.

В края на 2023 и началото на 2024 г. започна постепенно затопляне. Започнаха дипломатически контакти за възстановяване на отношенията. Алжир изпрати обратно посланик в Мадрид през януари 2024 г., което бе знак за нормализиране.

През 2025 г. бе възстановено практическото сътрудничество. Двете страни възобновяват диалога за енергетиката, търговията и сигурността. Испания остава важен купувач на алжирски природен газ, а Алжир е ключов партньор на Европа за енергийните доставки.

Причината за подобрението е, че и двете страни имат силен интерес от нормални отношения. Испания се нуждае от стабилен енергиен партньор в Северна Африка. Алжир има икономически интерес от европейския пазар и от отношенията с Испания.

И двете държави си сътрудничат срещу нелегалната миграция и джихадистки заплахи в Сахел.

Но Алжир продължава да подкрепя Фронт Полисарио и правото на референдум за независимост, докато Испания след 2022 г. е по-близо до позицията на Мароко.

През март 2026 г. бе възстановено и стратегическото партньорство. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес посети Алжир и двете страни обявиха, че отношенията отново са на „отлично“ ниво. Беше договорено задълбочаване на енергийното сътрудничество, включително по-голяма роля на Алжир като доставчик на газ за Испания.

Алжир активира отново договора за приятелство. Президентът на Алжир Абделмаджид Тебун обяви възстановяване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Испания, който беше замразен след кризата през 2022 г.

Този месец Педро Санчес бе на посещение в Алжир и двете страни договориха нов етап в отношенията, включително среща на високо равнище през есента и сътрудничество по миграция, борба с тероризма и икономика.

Мадрид не се е отказал официално от позицията си за мароканския план за автономия на Западна Сахара.

Това е особено чувствително, защото Мароко и Алжир са регионални съперници, а Западна Сахара е централният им спор.

Именно след тази визита на Санчес се случва и настоящата миграционна криза. Някои анализатори го свързват с регионалното съперничество, макар че причините за миграционната вълна остават спорни.