Ако някога в човешката история се появи първи случай на колективно полудяване на цяла нация, това най-вероятно ще е в България.

Българските граждани са подложени на ежеминутна психическа атака по всички официални канали – медии, държавни слова, парламентарна трибуна. Оттам се изливат такива зловонни слова, такава престъпна и умишлена пропаганда, такава злоупотреба и лъжа по отношение на всичко най-мило на хората в България – живота, здравето, мира, благоденствието, родината, дома, че масовото полудяване не би било изненада. А най-зловещо е отношението им към децата.

Президентството като крепост на наркотрафика

Скандалът с разкритията, че Йотова като вицепрезидент е помилвала петима наркотрафиканти от едрите риби в този престъпен бизнес, е не просто политическа дъвка в предизборната кампания.

Йотова се оказва първият вицепрезидент, който засекретява комисията по помилванията – никой не знае какъв е съставът ѝ, кои са тези хора, има ли експерти в нея, в какви връзки са с Йотова. Както и да се опитва да се измъква, прехвърляйки вината на министри и правителства, фактите са неумолими.

Президентът и вицепрезидентът са единствените лица в страната, които по конституция могат да решат дали да помилват някого. Независимо какви препоръки и информация им се дават, решението накрая е еднолично. Като президент Радев е прехвърлил тази функция на вицето си Йотова. За общо 9 години тя е помилвала само 28 лица. Тоест всеки шести помилван за тези девет години е човек от наркотрафика. Няма да коментирам или анализирам това – съотношението е стряскащо и говори само за себе си.

И то във времена, в които смъртността от наркотици в България скача лавинообразно. От 47 починали от наркотици през 2023-та през 2025 г. те вече са 145!

Този двоен и троен скок спрямо предходните години се дължи основно на навлизането на пазара на фентанил и синтетични опиоиди, както и на опасни примеси в т.нар. дизайнерска дрога (пико, амфетамини), които масово се употребяват от тийнейджъри. Колко от наркозависимите или от починалите от свръхдоза в България са под 18 години властите не просто мълчат – те не се интересуват! Няма статистика, която да се занимава с разпространението на наркотици сред децата под 18. Децата са включени в групата на хората под 24 години. Специалисти съобщават, че около 15% от младежите на възраст между 15 и 19 години са пробвали поне веднъж наркотици.

Токсиколозите в София, Варна и Русе алармират за „лавинообразно“ нарастване на приетите в спешни отделения деца на възраст между 10 и 14 години в състояние на остро отравяне от синтетични канабиноиди и дизайнерски субстанции.

Официално обаче държавата няма специализирани адекватни програми и пълна статистика за лечение на непълнолетни лица, макар че за помощ звънят деца на възраст между 10 и 12 години.

Прочетете още веднъж – между 10 и 12 години!

В България няма специализирана държавна детска детоксикация и рехабилитация за непълнолетни зависими. Психиатричните болници масово отказват прием на деца под 18 години, освен ако няма изразена психоза.

Какво правят властите?

Този проблем е оставен изцяло на МВР. А за МВР употребата на наркотици е престъпление, а не болест, която трябва да се лекува. През Детските педагогически стаи годишно минават над 540 деца заради употреба, вместо да бъдат поети от здравната система. Нещо повече – полицията масово се занимава с тийнейджъри в градовете и ги пребърква с повод и без повод, а ако открие в тях един джойнт, ги откарва за 24 часа в районното. Глобата по закон при „маловажно престъпление“ е около 500 евро, но според обстоятелствата може "да се отнесе" и затвор.

Тоест в България арестуват тийнове за един джойнт, докато президенството помилва наркотрафиканти на огромни количества дрога.

На този фон помилването на хора, които не просто шиткат трева на ъгъла зад училището, а снабдяват с всякакви видове наркотици цялата престъпна мрежа в страната, не може да се нарече другояче освен престъпление срещу живота и здравето на децата в България.

Приказки за педофили и смърт в училищния двор

Каква е реакцията на президенството на всичко това? За да отклонят вниманието от чутовния скандал с помилванията, властите внезапно свикаха пресконференция за случая "Петрохан". На тази пресконеференция не бе изнесено нищо ново  и се оказа, че все още 12 от експертизите не са готови. Случаят не е влязъл в съда.

Изнасянето на данни от разследването, преди да се е произнесъл съд, е наказуемо дори и да е наредено от прокуратурата, когато по време на това изнасяне се съобщават личните данни и ужасяващи детайли за смъртта на жертвите. А когато сред жертвите има деца, нарушенията са повече. КЗЛД приема, че дори при обществен интерес публикуваните данни трябва да са необходими за конкретната цел и прекомерното разкриване на лична информация не е оправдано.

Държавната агенция за закрила на детето изрично посочва, че при случаи с деца не следва да се съобщават лични данни и образи, позволяващи идентифицирането им – особено при насилие, престъпления или неизяснени обстоятелства, които са предмет на разследване. Причината е рискът от повторна виктимизация, стигматизация и дългосрочни последици за детето. Това важи особено за деца, които са жертви на насилие или престъпление.

Въпросната пресконференция, на която се разкриваха ужасяващи и в същото време все още нищо недоказващи детайли от смъртта на дете и младеж, бе излъчена по големите телевизии посред бял ден. Без предупреждение децата да не гледат. Но не само това.

На следващия ден самият премиер Румен Радев използва не друго, а откриване на учебната година в училищен двор, за да повтори още веднъж основните тези на прокуратурата към момента и пред микрофоните на медиите, без да се съобразява къде се намира и че в училищния двор има деца и родители, дошли там за своя празник, изстреля всичко за „педофили“ и „трупове“ отново. Не просто не отказа да отговаря на въпроси по текущо разследване, за което съдът не се е произнесъл, не просто не сряза журналистите, че не е мястото, на което да говори за педофили, напротив – разгърна цяла предизборна реч на тая тема.

15 септември и политиците

В същото време кандидатката и едновременно с това и президентка Йотова пък използва откриването на учебната година в Русе, за да обясни на тийнейджърите от местния младежки парламент, че „ще направи всичко възможно“, за да не трябва те да ходят на фронта, където ще бъдат убити.

България не изпраща войници на фронта, който и да е той. Никога не е ставало въпрос за участие на хора от която и да е държава от ЕС в битки на фронта в Украйна, Иран, Судан или където и да е. Няма такъв казус. Той съществува само в предизборните речи на ПБ. Но точно на 15 септември управляващите у нас решиха, че е удачно да плашат децата с педофили и смърт на фронта и да подчинят първия учебен ден изцяло на своите си цели.

15 септември винаги е бил пленяван от политиците за своя употреба и вече е част от традицията точно на този ден да се лъска политически имидж и да се спускат политически задачи към народонаселението. Почти няма училище в страната, в което на първия учебен ден да не се изтъпани политик. Към това прибавяме и новороденият култ към свещениците, които ръсят светена вода и благославят, превръщайки често празничния ден на училището в религиозен момент.

Моят син не е учил в България, цялата му училищна кариера мина в Германия и за близо 17 години, горкият, не е видял жив канцлер, не е срещал министър, не е чул една политическа реч в училищния двор. Това би било незаконно, точно както е незаконно всъщност и в България.

У нас обаче разходките на политици из училищните дворове и принуждаването на директори да се съобразяват с тяхната програма си е вече задължителна 15-септемврийска гавра с децата. Стига се дотам дори, откриването на гимназии като НГДК в София да се правят пред Народната библиотека, за да иде и кандидатът за вицепрезидент. Вероятно новият адрес на гимназията в „Модерно предградие“ не е достатъчно престижен за предизборна кампания. Има ли нужда да припомням, че политическото лобиране е забранено в училище? Очевидно няма закон, който да спре управляващите в момента да си правят кампанията.

Медиите и злоупотребата с деца

Новият „връх“, който бе постигнат от сегашните управляващи обаче е не само оскверняването на 15 септември в училищните дворове, а и вече напълно публичното наемане на т.нар. медии, които в миналото срамежливо отказваха да признаят публично преките си връзки с тоя и оня на властова позиция. И в тези медии злоупотребата с деца продължава с невиждана сила.

Експертизата от аферата „Петрохан“ изтече снощи към сайтовете „Епицентър“ и „Пик“. Преди това пък в телевизионните студия Явор Дачков от „Гласове“ твърдеше, че разполага с нея и разказваше детайли. „Епицентър“ е сайтът на Валерия Велева, която допреди часове бе в Инициативния комитет на Йотова. Съпругата на Дачков пък бе назначена за неин съветник.

Експертизата беше публикувана в „Епицентър“ с трите имена, снимка и всички лични данни на още едно дете, което е било вероятно жертва в тази афера. Никакъв закон и никакъв морал не попречиха на сайта да виктимизира момичето отново. Като реакция на това престъпление – защото това е престъпление – Велева трябваше да напусне ИК. Даже Йотова публично се възмути, което е трудно да се приеме като искрено, при положение, че експертизата магически е изтекла точно към журналисти, които са в нейния екип. Самата Велева пък обяви, че напуска с думите:

„Принципно не приемам чувствителни данни да се развяват по медиите, но това би трябвало да се отнася както за наркобарони, така и за деца, принуждавани от сектанти-педофили с политически чадър, да правят секс с тях.“

И тук стигаме до пълната лудост, в която забърка цялото българско общество кампанията на Йотова и Радев, без оглед на морал, съчувствие, милост към близките, загриженост за живите, отговорност към децата: да използва и залива всички граждани в страната без почивка с най-гнусни детайли от трагедията на няколко семейства.

Независимо кой е убиецът и вярна ли е посоката на разследването, българските управляващи не се посвениха в името на закрепването си във властта ритуално отново да изнасилят и убият децата-жертви на случая "Петрохан". Оказва се, че сме стигнали дъно, в което наркотрафикант и дете-жертва са едно и също. И че ако децата заслужават милост, такава дължим и на наркопрестъпниците. Интерпретация, която за властта е очевидно вярна само наполовина, ако съдим по помилването на петимата наркотрафиканти и злоупотребата с децата-жертви.