• Твърдението, че топлоелектрическите централи в България печелят милиарди на година е невярно;
  • Последните публикувани финансови отчети на големите ТЕЦ показват, че като цяло те работят предимно на загуба, макар отделни инсталации да са печеливши в определени периоди;
  • Най-значителни са загубите на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е и най-голямата електроцентрала на въглища в страната – през 2024 г. загубите ѝ възлизат на над 100 млн. лева, а през 2025 г. продължават да нарастват.

В началото на август в социалните мрежи отново се разпространява старо твърдение за печалбата на топлоелектрическите централи в България, което екипът на Factcheck.bg вече е опровергавал. В споделяните през 2026 г. публикации се казва, че ТЕЦ-овете в България печелят по „2 милиарда на година“, без да се уточнява в каква валута, в кой период или за кои конкретни електроцентрали става дума.

Твърденията се разпространяват едновременно от различни индивидуални профили и имат стотици споделяния, като достигат до потенциална аудитория от над 50 хил. потребители.

Едва ли има съмнения прокситата на коя държава у нас водят яростна борба да останем максимално зависми от изкопаеми енергийни източници.

Съдържанието на публикациите директно копира постове, разпространявани през 2023 г., като ги представя за актуална информация. Проверка на Factcheck.bg през ноември 2023 г. показа, че и тогава твърденията не са отговаряли на истината.

Подобни твърдения бяха изказани и по време на предизборната кампания за парламентарните избори през октомври 2024 г. от лидера на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов. Неговото твърдение се отнасяше само за ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, за които той твърдеше, че изкарват „6 милиарда евро“ на година, докато според него за затварянето им България ще получи 2 милиарда евро. Проверката на платформата за проверка на факти Factcheck.bg тогава още веднъж показа, че твърденията за големи печалби на въглищните централи не отговарят на истината.

Печеливши ли са ТЕЦ-овете в България

Проверката на Factcheck.bg показва, че макар да има отделни централи, които се отклоняват от общата тенденция в определени периоди, като цяло големите ТЕЦ в България работят по-скоро на загуба. За 2024 г. – последната, за която има пълни данни – шестте най-големи въглищни ТЕЦ взети заедно имат отрицателен финансов резултат.

През 2024 г. 128 млн. лева печалба отчита частната „AES – Марица изток I“, която тогава все още има действащ дългосрочен договор с НЕК за изкупуване на произведената електроенергия на фиксирани цени. През май 2026 г. обаче този договор изтече и в момента въглищните мощности на централата са в режим на консервация, тъй като продукцията им не би била конкурентна на свободния пазар.

Печалба от близо 5,4 млн, лева за 2024 г. отчита и ТЕЦ „Бобов дол“, като според вече публикуваните данни за 2025 г. тя е намаляла до малко под 4 млн. лева.

Най-голямата централа на въглища в България, „Марица изток 2“, която е и единствената ТЕЦ собственост на държавата, през 2024 г. отчита загуба от 101,595 млн. лв, което по фиксирания курс към еврото се равнява на близо 52 млн. евро.

Междинните отчети на дружеството за 2025 г. показват, че през миналата година тези загуби продължават да се увеличават – до края на юни те достигат 76,2 млн. лева, което е почти 2,5 пъти повече в сравнение с първата половина на 2024 г.

Останалите по-големи ТЕЦ-ове „КонтурГлобал Марица изток 3“, „Брикел“ и „Марица 3“ са на загуба от общо над 150 млн. лева през 2024 г.

Тази обща картина показва, че не само не може да се говори за милиарди годишна печалба на въглищните централи, а обобщеният финансов резултат от дейността им е отрицателен. Примерът с 2024 г. не е изолиран, а е част от обща тенденция към нерентабилност на електроенергията от въглища поради тяхната относително висока цена и необходимостта от компенсиране на замърсяването при изгарянето им чрез закупуване на квоти за отделените емисии СО2. Това прави въглищните централи неконкурентни спрямо нарастващите по капацитет възобновяеми мощности и инсталациите за съхранение на електроенергията, произведена от тях.

Актуалните данни за 2026 г. показват, че до момента по-малко от 20% от генерираната в България електроенергия е от въглища, докато ВЕИ мощностите и ядрената централа си поделят почти поравно около 75% от общото производство. На този фон България е нетен износител на ток, като общо за 2026 г. до момента изходящите потоци надвишават входящите с около 40%, а през пролетните и летните месеци разликата в полза на износа е в пъти.

Тези показатели са повлияни и от критично ниските нива на река Дунав през последните седмици. Кризата доведе до спиране на ядрени реактори в Унгария и Румъния, съответно до повишен износ към тези държави и до включване на пет от осемте блока на ТЕЦ „Марица изток 2“. Тази необичайна за летните месеци ситуация може временно да подобри финансовите показатели на държавната електроцентрала през втората половина от 2026 г.

Откъде идват твърденията за "милиардни печалби"

От отчетите на българските ТЕЦ през последните няколко години се вижда, че те могат да работят на печалба само в изолирани периоди на енергийна кризи, когато потреблението на енергия е високо, предлагането е ограничено или застрашено поради непредвидени фактори, а цените са високи.

Твърденията за големи печалби от ТЕЦ-овете обикновено се базират на данни за 2022 г., която създаде извънредни условия за пазарна реализацията на тока от въглища на печеливши цени. Тези данни обаче не са представителни за други години и цитирането им в изолация е манипулативно. 

През 2022 г. Русия започна пълномащабното си нападение срещу Украйна и това доведе до уникална комбинация от фактори в енергетиката. Сред тях бяха несигурността на енергийните доставки, спирането на руския газ за редица държави в ЕС, саботажът на „Северен поток“ и мерките, които страните предприеха, за да се подсигурят с алтернативни енергоизточници. Всичко това доведе до скок в цените на газа и на електроенергията, който пък направи възможна реализацията на иначе твърде скъпия ток от въглища на международните пазари.

Тази комбинация доведе до скок на износа на ток от държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, която години наред пред събитията работеше на загуба и трябваше да бъде спасявана с държавни средства. През 2022 г. (но единствено тогава) централата регистрира рекордна печалба от почти 1,2 милиарда лева. След като енергийният шок отмина, финансовите ѝ резултати постепенно се връщат към нива по-близки до тези преди 2022 г.

Дори през необичайната 2022 г. твърденията за печалби от 2 милиарда са преувеличени – от публикуваните финансови отчети на компаниите се вижда, че на второ място по печалба е била ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ със 138,5 млн. лева, на трето – ТЕЦ „AES – Марица изток I“ с близо 30 млн. лева, а „Марица 3“ и „Брикел“ отчитат загуба. Това означава, че дори ако обобщим финансовите резултати за 2022 г. на българските централи, които продават ток от въглища на пазара, те не биха достигнали печалби от 2 милиарда лева, за каквито се говори в разпространяваните публикации.

Не може да се твърди също, че българските ТЕЦ „струват 40 милиарда“, както се казва в разпространяваните публикации. Според финансовите отчети на най-голямата от тях, „Марица изток 2“, за 2024 г. стойността на активите ѝ възлиза на близо 2,4 милиарда лева. Отчетите на останалите пет по-големи ТЕЦ-а в България показват, че общите им активи са на стойност малко над 4 милиарда лева. Трябва да се има предвид обаче, че пазарната им стойност би могла да бъде по-ниска, тъй като тя би отчела хоризонта за бъдещо функциониране на съоръженията, ограничените перспективи за приходи от тях и други фактори.

Проверено:

Не е вярно, че топлоелектрическите централи в България печелят милиарди на година. Последните публикувани финансови отчети на големите ТЕЦ показват, че като цяло те работят по-скоро на загуба, макар отделни инсталации да са печеливши в определени периоди. Най-съществени са загубите на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е и най-голямата електроцентрала на въглища в страната – през 2024 г. загубите ѝ възлизат на над 100 млн. лева, а през 2025 г. продължават да нарастват.

---

Материал на Factcheck.bg/Василена Доткова. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.