Демонтажът на олигархичния модел е поставен в основата на управленската програма на „Прогресивна България“ за периода 2026–2030 г. В документа олигархията е представена не просто като влияние на отделни икономически фигури, а като система от зависимости между институции, бизнес, медии и политическа власт. Затова и подходът не се изчерпва с кадрови смени или отделни антикорупционни акции, а цели да бъде прекъснат достъпът до публичния ресурс и да бъде проследена икономическата основа на тези зависимости, става ясно от публикувания снощи, след близо 100 дни управление, документ.

Един от най-конкретните инструменти е насочен към обществените поръчки. Програмата предвижда ревизия на ключови договори, публичен регистър на компрометирани изпълнители и ограничаване на достъпа до нови процедури на компании, доказано участвали в тръжни манипулации. Предвижда се и идентифициране на посредници между олигархични кръгове и държавната администрация, както и проверки на подставени лица и съответствието между имущество и доходи.

Особено място заема принципът „Проследи парите“ (Follow the Money). ДАНС и МВР трябва да изградят специализиран капацитет за финансови разследвания, включително чрез аналитични инструменти за проследяване на парични потоци и разкриване на схеми за изпиране на пари. Паралелно се предвижда по-тясно международно сътрудничество за установяване на сметки, имоти и други активи в чужбина с незаконен или неясен произход.

Финансовата политика е описана като комбинация от фискална дисциплина и по-строг контрол върху събирането и разходването на публичните средства. Сред основните цели са прекратяване на процедурата при прекомерен дефицит, подобряване на събираемостта, ограничаване на неефективните разходи и насочване на ресурса към политики с по-висока обществена възвръщаемост. Програмата не предвижда промяна на пропорционалния модел на данъчно облагане или на стандартната ставка на ДДС.

Акцентът обаче е не само върху приходите, а и върху това как се харчат парите на държавата. Залага се на бюджетиране, ориентирано към резултатите, засилен финансов контрол и по-голяма публичност на бюджетната информация. Сред конкретните идеи е пълна прозрачност при планирането на обществените поръчки. Паралелно се развива и системата СИГМА – дигитална платформа, която позволява проследяване на обществените поръчки и автоматичен анализ за свързани лица, завишени цени и потенциални корупционни рискове.

Финансовата част от управленската програма на „Прогресивна България“ поставя акцента не върху нови данъци, а върху това държавата да събира по-ефективно дължимото и да спре неефективното разходване на публични средства. Сред основните цели са трайно намаляване на бюджетния дефицит, ограничаване на ръста на държавния дълг и постигане на балансиран бюджет, с което да бъде прекратена процедурата по прекомерен дефицит.

Конкретни са мерките по линия на НАП и Агенция „Митници“. Предвижда се по-широко използване на анализ на риска и дигитални инструменти, така че контролът да бъде насочван към рискови лица, дейности и сектори, вместо да се разпилява административен ресурс. Целта е да се ограничат укриването на данъци и осигуровки, сивата икономика и финансовите измами, както и да се подобри събирането на просрочените публични задължения.

Любопитна конкретика е идеята за Единен рентгенов дистанционен център, който да използва изкуствен интелект за мониторинг в реално време на митническия контрол. Според програмата това трябва едновременно да увеличи пропускателната способност на граничните пунктове и да намали човешките грешки и възможностите за корупция.

При разходите посоката е също ясна: по-малко автоматично харчене и повече доказване на резултат. Програмата предвижда институционални прегледи на публичните политики, бюджетиране, обвързано с резултати, и механизъм за оценка и приоритизиране на държавните инвестиции. За нови национално финансирани инвестиции над определен праг се предвижда задължителен анализ „разходи–ползи“.

Обществените поръчки също попадат под по-строг финансов контрол. Предлага се възложителите да публикуват годишен индикативен план-график на планираните поръчки, а информацията за централизираното възлагане да бъде по-достъпна през Портала за отворени данни и ЦАИС ЕОП. Разширяването на централизираното възлагане е представено като начин за намаляване на административните разходи и ограничаване на корупционния риск.

Има и конкретна фискална граница: програмата предвижда поддържане на максимален праг на бюджетните разходи, който да позволява дефицитът да остане в рамките на 3% от БВП, като едновременно се дава приоритет на инвестициите с висока икономическа и обществена възвръщаемост.

Така финансовата философия на програмата може да бъде обобщена сравнително просто: повече пари да влизат в бюджета от там, откъдето законно се дължат, и по-малко публичен ресурс да се губи при изразходването му. Това свързва финансовата политика пряко с антикорупционната – чрез контрол върху обществените поръчки, проследяване на риска, дигитализация на контрола и оценка дали даден публичен разход действително си заслужава.

В сектора за сигурност програмата залага на професионализация и деполитизация на МВР. Предвиждат се мандатност на ключови ръководни длъжности, периодични проверки за интегритет и лоялност и премахване на дублиращи функции в системата. Целта, според документа, е по-устойчиво професионално ръководство, по-малък корупционен риск и по-високо обществено доверие.

Сигурността е разгледана и през финансовата престъпност. Наред с борбата с организираната и конвенционалната престъпност се поставя акцент върху прането на пари, киберпрестъпността и финансовите измами. Програмата предвижда по-добър обмен на информация между институциите, специализирани операции срещу прането на пари и използване на изкуствен интелект и дигитални технологии в работата на МВР и граничния контрол.

В сферата на здравеопазването управленската програма поставя акцент върху по-добрия достъп до медицинска помощ, особено в регионите с недостиг на лекари и медицински специалисти. Сред приоритетите са развитието на извънболничната помощ, насърчаването на профилактиката и ранната диагностика, както и по-ефективното използване на дигитални решения в здравната система.

Особено внимание е отделено на кадровата криза в сектора. Предвиждат се мерки за привличане и задържане на лекари, медицински сестри и други здравни специалисти, включително чрез подобряване на условията за специализация и професионално развитие. Целта е да се намалят регионалните неравенства в достъпа до здравни услуги и да се гарантира по-добро покритие в малките населени места.

Програмата поставя фокус и върху прозрачността при разходването на публичните средства в здравеопазването. Предвижда се по-ефективен контрол върху разходите на здравната система, по-добро планиране на инвестициите и насочване на ресурси към дейности с доказан обществен ефект.

В социалната политика основният акцент е върху подкрепата за работещите хора и семействата с деца. Предвиждат се мерки за намаляване на риска от бедност и социално изключване, както и по-добро обвързване на социалната подкрепа с включването на пазара на труда. Целта е социалната система да стимулира активността, а не зависимостта от помощи.

Сред открояващите се приоритети са разширяването на достъпа до социални услуги в общността, подкрепата за възрастните хора и хората с увреждания, както и развитието на политики за дългосрочна грижа. Програмата залага и на по-добра координация между здравната и социалната система, така че нуждаещите се да получават по-комплексна подкрепа.

Специално място е отделено на демографските предизвикателства. Управляващите предвиждат пакет от мерки за насърчаване на раждаемостта, подкрепа за младите семейства и по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот чрез инвестиции в детски грижи и социална инфраструктура.

---------

Този текст е написан от изкуствен интелект на база публикувания от правителството документ - управленска програма. Редактиран е от двама журналисти.