Ливанският парламент прие дългоочакван закон за всеобща амнистия, който се очаква да облекчи положението на хиляди затворници и издирвани от властите, но законът не урежда статута на бившите членове на съюзената с Израел Южна ливанска армия (ЮЛА), избягали в Израел след оттеглянето на израелските сили от Южен Ливан през 2000 г., пише израелската агенция ТПС.

Законът предвижда амнистия за членовете на семействата на бивши бойци от ЮЛА, но не и за самите бойци. По данни на ТПС в Израел в момента живеят около 3500 бивши членове на милицията и техни близки, които са прекарали повече от две десетилетия в страната.

Това означава, че за много от тези семейства законът не създава реална възможност да се завърнат заедно в Ливан, тъй като бившите бойци могат да останат обект на съдебно преследване.

„Твърде малко, твърде късно“, така определя закона Джо Иса, чийто баща е служил в Южната ливанска армия, пред ТПС.

„След 26 години ние изградихме целия си живот в Израел“, казва той.

Иса е работил в областта на киберсигурността за Израелската електрическа корпорация, а съпругата му е управител на хотел. Двете им деца са родени и израснали в Израел.

„Смятам се за израелец преди всичко, но с ливански корени“, казва Иса.

По думите му Израел е страната, в която е израснал, създал е семейство и кариера и е изградил бъдещето си. Той не смята, че семейството му би променило решението си да остане в Израел, дори ако в бъдеще бившите членове на ЮЛА бъдат включени в амнистията.

Друг потомък на бивш член на милицията – Йонатан Елхури, също критикува начина, по който законът третира бившите бойци.

„Ние не сме престъпници, които се нуждаят от амнистия“, заявява Елхури пред ТПС, който живее в Израел от 26 години и работи в областта на публичната дипломация по израелско-ливанските отношения.

По думите му самото включване на бившите членове на ЮЛА в рамката на закон за амнистия е проблематично, тъй като създава впечатление, че те са извършили престъпления, за които се нуждаят от опрощаване.

„Не трябва да бъдем включвани в закона заедно с ИДИЛ и наркодилърите“, казва Елхури.

Според него сегашният текст може да доведе до разделяне на семейства, тъй като някои техни членове ще могат да се върнат в Ливан, докато бившите бойци ще останат изложени на риск от съдебно преследване.

„Моят дом е преди всичко Израел. Няма да дойда в Ливан, без баща ми да може да посети Ливан“, допълва той.

Амнистия за хиляди затворници

Приетият закон е първият закон за амнистия, одобрен в Ливан от 1991 г. насам. Очаква се той да обхване хиляди затворници и хора, издирвани от ливанските власти.

Една от основните цели е да се намали пренаселеността в ливанските затвори, включително чрез освобождаване на хора, които са прекарали години в ареста, без делата им да са стигнали до съд.

Законът обхваща различни категории престъпления, сред които определени случаи, свързани с нападения срещу ливанската армия, участие във въоръжени сблъсъци, престъпления, свързани с наркотици, както и кражба на автомобили.

Ливански християнски лидери обаче са настоявали в закона да бъдат включени и специални разпоредби за ливанците, избягали в Израел след разпадането на Южната ливанска армия. Тези очаквания не са изпълнени в пълна степен.

Бягството след израелското оттегляне

Южната ливанска армия е ливанска, предимно християнска въоръжена милиция, действала в Южен Ливан с подкрепата на Израел. След като Израел се изтегля от Южен Ливан през май 2000 г., хиляди членове на милицията и техните семейства напускат района и се установяват в Израел. Те се опасяват от репресии и преследване, особено от страна на „Хизбула“.

Елхури твърди, че историята на Южната ливанска армия трябва да се разглежда и през призмата на ролята на ливанската държава по време на гражданската война. По думите му сътрудничеството между милицията и Израел се е развило в период, когато ливанските държавни сили са се оттеглили от голяма част от Южен Ливан. Според него ливанската държава носи историческа и морална отговорност за съдбата на бившите членове на милицията и трябва да приеме отделно законодателство, което да урежда техния статут.

„Това, което изискваме днес, е законодателство специално за членовете на ЮЛА, което включва извинение от страна на ливанската държава за това, което са ни направили в исторически план“, казва Елхури.

Той допуска, че един ден би могъл да посети Ливан, но не вижда възможност да се върне да живее там.

„Няма завръщане без мир“

За Иса връзката с Израел вече е неразделна част от неговата идентичност. Той е служил повече от 500 дни като резервист по време на настоящата война.

„Когато казвам, че Израел е моят дом, не става въпрос само за това къде живея“, казва Иса.

По думите му това е страната, в която са родени децата му и в която е изградил живота си, както и страната, която лично е защитавал.

Според Елхури евентуалното завръщане на бившите членове на Южната ливанска армия и техните семейства ще изисква по-широко политическо споразумение между Израел и Ливан.

„Надеждата е, че ще има мир между Израел и Ливан. Този закон не помага, ако няма мир, защото е невъзможно да се премине през границата“, заявява той.