НИЯ ВЕСЕЛИНОВА

Президентът на Венецуела предложи преговори, за да задържи властта, а опозицията става все по единна, въпреки че е разколебана между укротяването на протестите, за да няма повече жертви, и борбата за сваляне на режима. 

Венецуела преживява най-сериозните социални вълнения от 2002 г., когато покойният президент Уго Чавес бе свален за кратко от власт при неуспешен опит за държавен преврат. От началото на февруари барикади, престрелки и боеве се водят всеки ден из улиците на Каракас и големите градове. Жертвите на сблъсъците са над 25 души. 

Причината за недоволството на хората са корупцията, затъващата икономика и безработицата. Според президента Николас Мадуро обаче, протестите са опит на чужди сили да дестабилизират страната. Дори изгони трима дипломати от САЩ, за да докаже тезата си. 

Докато управляващите и опозицията се обвиняват взаимно, инфлацията расте с всеки изминал ден, храната в магазините не достига, в болниците няма основни санитарни материали, а кварталите са се превърнали в бойно поле на местни банди.  
Опозиционната Коалиция на демократичното единство обяви, че сяда на масата за преговори с министрите на Мадуро. Коалицията обаче е наясно, че преговорите ще доведат до задънена улица, защото след  15-годишно управление  социалистите са наложили почти пълен контрол  над институциите, армията и медиите. 

Другият проблем е, че заради огромната бездна между богати и бедни, липсва единен опозиционен лидер. Опонентът на Николас Мадуро на президентските избори Енрике Каприлес не е приет еднозначно от недоволните венецуелци, защото произхожда от едно от най-богатите семейства в страната. Каприлес дори се принуди да признае огромните заслуги на Чавес за ликвидиране на бедността, за да бъде приет като лидер на социалното недоволство. 

Как се прави имидж

Мадуро предложи на холивудската звезда Шон Пен да бъде говорител на Венецуела в САЩ и да подобри отношенията с Белия дом. Това стана по време на посещението на Пен и президента на Хаити Лоран Ламот в двореца Мирафлорес в Каракас. Венецуелският президент, чийто имидж пострада сериозно заради масовите протести дори си направи снимка селфи с гостите. Ролята на Шон Пен в постановката е ясна, самият Уго Чавес го наричаше "приятел на справедливите каузи", а президентът на Хаити служи за демонстрация на чавистката идея, че режимът помага на най-бедните страни в региона.
Сред поддръжниците на режима е и режисьорът Оливър Стоун. През 2009 г. той направи документален филм за Чавес, озаглавен "На юг от границата", изтъквайки ролята му за промените за Южна Америка.

Николас Мадуро е висок и представителен мъж, който използва социалните мрежи във всяка свободна минута, за да рекламира дейността си. В почивните дни облича спортния екип и заедно с жена си Силия и кучето им отиват в покрайнините на столицата на разходка. Разбира се, с фотографи (б.р. досущ като доста родни политици уж случайно хванати да садят дръвче или в благотворителна кауза). 

Постъпките му говорят за едно, Мадуро се чувства неуверен за политическото си бъдеще и иска да покаже, че самопровъзгласената Боливарска революция има влиятелни приятели в чужбина. 

В Каракас бе и режисьорът Дани Глоувър, стар приятел на починалия президент Уго Чавес, който направи филм, наречен Тусен, за който Венецуела му плати 20 млн. долара (б.р. сумата обяснява странното приятелство). Лентата разказва за лидера на Хаити от 18 век Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, който вдигнал робите на бунт срещу колониалната власт. 
Друга причина за наливането на пари на чужденци е да се съхрани спомена за Уго Чавес, на когото се крепи настоящата власт. 

Президентът спи спокойно като бебе

Властта в Каракас полага неистови усилия да омаловажи антиправителствените протести и факта, че те не са само в столицата и в тях не участват само по-заможните граждани, а и онези - най-бедните, които партията на Мадуро твърди, че представлява. 

В интервю за Си Ен Ен Мадуро призна, че спи спокойно като бебе. Няма никакви притеснения за това, което се случва. 
Симпатизантите на Чавес го наричат „Баща на страната“ (б.р. по аналогия с бащата на народите Сталин), а Мадуро често определя себе си като „син на Чавес“. 51-годишният президент прави и невъзможното, за да се идентифицира с покойния президент, който въпреки че не се справи с корупцията, подобри значително живота на най-бедните в страната чрез социални програми. 

Мадуро спи спокойно, докато Венецуела се задъхва от изтичане на капитали, които изчерпват държавния резерв. Въпреки че страната печели около 100 млрд. долара годишно от търговията с петрол, нейните валутни резерви намаляха до 20 млрд. долара от около 28 млрд. долара година по-рано, заради неправилно управление. 

Годишната инфлация е повече от 56%, заради тежките валутни ограничения, които оказват негативно влияние върху износа. 
При подобна финансова картина едва ли холивудските звезди ще спасят режима.