Върховната представителка на ЕС Кая Калас пристигна в Дъблин за неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС с намерението да отвори една от най-чувствителните теми в европейската институционална архитектура: бъдещето на Европейската служба за външна дейност. Според базираната в Брюксел платформа "Ла Матинал юропеен" (La Matinale Européenne), Германия и Франция вече са поставили на масата неофициални предложения за интегриране на службата в рамките на Европейската комисия. В този сценарий Калас би се превърнала в реалния номер две в Комисията, с разширени правомощия върху ресорите, свързани с външната политика – от търговията и развитието до визите и хуманитарната помощ.

На теория това би дало на европейската дипломация достъп до инструментите и финансовите ресурси на Комисията. На практика обаче подобна реформа крие сериозни рискове за самата Калас. По силата на договора именно председателят на Комисията определя вътрешната структура и политическия дневен ред. А в Комисията на Урсула фон дер Лайен всички зам.-председатели са второстепенни фигури – реалната власт е концентрирана единствено в ръцете на председателката. Калас добре знае това. От месеци настоява за предложение за забрана на вноса в ЕС на продукти от незаконните израелски селища – мярка, подкрепена от мнозинството държави членки. Фон дер Лайен отказва да я внесе.

Затова за Калас дебатът в Дъблин е по-скоро институционална битка на "Рон‑Поан Шуман" –  площадът между сградите на Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност – отколкото разговор за реалните кризи пред ЕС. Върховната представителка не очаква министрите да навлязат в детайли. Според нея спорът за реформата няма да промени нищо по ключовите досиета: защитата на украинското небе, блокирана от недостига на системи "Пейтриът" (Patriot), или дипломатическите усилия в Близкия изток.

Калас, бивша министър-председателка на Естония, която е издигната от европейските либерали, е наясно и с друг капан: ако службата бъде интегрирана в Комисията, тя формално ще получи повече власт, но реално ще бъде ограничена от политическата воля на Фон дер Лайен, бивша министърка на отбраната на Германия, принадлежаща към дясноцентристката Европейска народна партия. В сегашната Комисия нито един от шестимата вицепрезиденти не е истински силен. Само председателката има последната дума. В този контекст реформата, представяна като укрепване на европейската дипломация, може да се окаже инструмент за засилване на влиянието на Комисията – и за отслабване на автономията на Върховния представител.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.