Автомобил може да бъде конфискуван като средство за извършване на престъпление, дори когато престъплението е шофиране в нетрезво състояние. Държавата обаче трябва да гарантира правата на трети лица, които са собственици на автомобила, но не са извършили престъплението.
Това е основният извод в заключението на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) Мануел Кампос Санчес-Бордона по дело C-655/24 „Латранов“.
Казусът е български и поставя под въпрос автоматичното отнемане на автомобил по дела за шофиране с висока концентрация на алкохол. В случая автомобилът е част от съпружеска имуществена общност. Той е собственост е както на осъдения шофьор, така и на неговата съпруга.
Историята започва на 27 юли 2024 г., когато мъжът е спрян за проверка. Проверката показва 3,23 промила алкохол в кръвта. Той се признава за виновен и получава условна присъда от 1 година, глоба от 500 лева и забрана да управлява автомобил за 1 година и 8 месеца.
Според приложимото българско законодателство автомобилът, използван за извършване на престъплението, следва да бъде отнет в полза на държавата. Ако колата не принадлежи на извършителя, той трябва да заплати на държавата неговата равностойност.
Именно тук възниква проблемът, стигнал до Съда на ЕС. Съпругата на осъдения също е собственик на автомобила, но не е извършила престъплението. Освен това тя не е могла да участва самостоятелно в наказателното производство, в рамките на което е решен въпросът с отнемането на колата.
Генералният адвокат приема, че европейското право допуска автомобилът да бъде разглеждан като „средство за извършване на престъпление“. Следователно по принцип той може да бъде предмет на конфискация.
Това правомощие на държавата обаче не е неограничено. Според заключението трябва да бъдат съобразени основните права, включително правото на собственост и правото на ефективна съдебна защита на лица, които не са извършили престъплението, но чието имущество е засегнато.
Така въпросът по делото не е само дали пияният шофьор трябва да понесе последиците от поведението си. Съдът на ЕС трябва да прецени и доколко държавата може да засегне собствеността на човек, който не е участвал в престъплението.
Заключението на генералния адвокат не е окончателно решение и не обвързва Съда на ЕС. Последната дума по делото ще има самият съд.
------
Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
