Съветът на министрите към Съвета на Европа може да прекрати през март 2027 г. Наблюдението над България заради делото на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) срещу страната ни заради ОМО „Илинден“, съобщи БНТ.

Това е станало ясно след среща днес в Страсбург между президентката Илияна Йотова и генералния секретар на съвета на Европа Ален Берсе.

„Много се надяваме на едно от следващите заседания тази сага най-накрая да приключи“, потвърди Йотова пред български журналисти в Европейския парламент.

Тя отново е подчертала българската позиция по случая пред Берсе, за да може той да я чуе от първоизточника:

„Това, че сме спазили всички техни препоръки. Променихме закона заедно с Агенцията по вписванията, за да могат там да се регистрират. За съжаление, те всеки път пропускат някакъв документ. За съжаление, тази тема се използва изключително много срещу България, включително се опитват да включат текстове в резолюции за напредъка на Република Северна Македония (РСМ), когато се говори за евентуални спорове с България. Ние това нещо го отричаме. Първо, защото няма двустранен спор с България. Те просто не изпълняват европейската политика вследствие на френския компромис, който беше постигнат.“

Тези текущи досиета обаче трябва да бъдат приключени, защото това не е добре за образа на страната ни, допълни Йотова.

Пред Ален Берсе тя е разказала историята с Ива Михайлова, която властите в РСМ не пускат да се лекува у нас. Йотова обяснила всичко, направено досега от българската държава. Преди два месеца тя написала писмо до скопската си колежка Гордана Силяновска, но и до днес няма отговор.

Президентката се оплакала и от отказа на Скопие да пусне колегиум от български специалисти да преценят здравословното състояние на 23-годишната Михайлова. Тя припомни заключението на лекари от РСМ, че Михайлова не може да бъде лекувана там. Това според Йотова е недопустимо в XXI век.

От Съвета на Европа съобщиха, че Ален Берсе е изтъкнал приноса на България към Плана за действие за Украйна „Устойчивост, възстановяване и реконструкция“ за периода 2023–2026 г. и участието й в Регистъра на щетите за Украйна към Съвета на Европа и е допринесла за настоящия План за действие за Украйна.

Друга тема на разговора са били новите заплахи за регионалната стабилност и начините за справяне с тях чрез инструментите на Съвета на Европа. Берсе специално посочил манипулирането на информация и чуждестранната намеса като фактори, които сериозно дестабилизират европейските демократични общества и подкопават техните институции. Съветът на Европа върви към разработването на съществен правен инструмент за противодействие на тези заплахи. Генералният секретар насърчил България да продължи участието си в създаването на този инструмент.

За речта на Урсула фон дер Лайен

Илияна Йотова не коментира подробно речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен „За състоянието на Съюза“, тъй като по онова време имала поредица от срещи.

За нея главната новина в речта е идеята за създаването на нов Съвет по сигурността на европейска територия с участието на Канада, Норвегия, Великобритания и Украйна.

„Чувам за такъв модел и такова предложение за първи път“, каза президентката.

Идеята обаче не е нова. Първи за нея спомена френският президент Еманюел Макрон още през първия си мандат, започнал през 2017 г. Нов тласък даде руската агресия в Украйна.

През март предложението отново излезе на дневен ред. Този път то бе повдигнато от германския „зелен“ евродепутат Сергей Лагодински. Той представи доклад, написан от двама негови сътрудници, един от които е българинът Петър Танев.

„Ако този проект е свързан с европейската автономия по сигурността – нещо, на което съм един от най-големите привърженици – и повече независимост по отношение на отбраната на ЕС, само бих приветствала такъв проект“, каза държавният глава.

На въпроса дали би свикала Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) Илияна Йотова отговори, че неин принцип е никога да не коментира вътрешни теми от чужбина. Тя го е спазвала и през десетте си години като евродепутат.