Да бъде създаден Европейски съвет за сигурност (ЕСС), който да взема стратегически решения в сферата на отбраната.

Предложението бе направено от германския „зелен“ евродепутат Сергей Лагодински. Той представи в Брюксел своя доклад по темата, написан от двама негови съветници – българина Петър Танев и германеца Давид Засерат.

Събитието уважи и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, който е привърженик на идеята.

Тя всъщност не е нова. Първи за нея говори френският президент Еманюел Макрон още през първия си президентски мандат (2017-2022). Нов тласък дават руската агресия в Украйна, както и отдръпването на САЩ от Европа и неувереността, че в резултат не винаги може да се разчита на НАТО.

Съветът – кой и защо. Предвижда се и изваждане от него

Идеята е в ЕСС да членуват 6 държави, представени от своите правителства, и председателят на Европейския парламент, който да е легитимно избрана институция, заяви пред Клуб Z Сергей Лагодински – руски евреин, роден в СССР през 1975 г. и преселил се през 1993 г. в Германия.

Той предлага органът да действа на ротационен принцип. В началото в ЕСС според него трябва да влизат Франция, Германия, Италия, Испания, Полша и Великобритания.

„Трябва да бъдат избрани страни, които харчат най-голям процент от своя БВП за отбрана“, поясни евродепутатът.

Но допълни, че всичко е въпрос на дискусии. Уточнението бе направено, след като Клуб Z му припомни, че Испания поне засега не е склонна да изпълни поставената от НАТО цел страните членки да изразходват 5 на сто от БВП.

Великобритания, което не е член на ЕС, е важна трета страна и надежден съюзник. И затова също трябва да влиза в ЕСС, смята Лагодински.

Това ще бъде всъщност междуправителствен договор, за който ще бъдат водени преговори, преди да стане факт.

В бъдещия орган трябва да бъде правен преглед на членството на всеки три или пет години, се казва още в доклада. Целта е да не бъдат допускани в ЕСС страни, чиито правителства провеждат антиевропейска политика. Става дума за настъпили промени в политиката на съответната държава в резултат на избори.

„Вие в България знаете колко бързо могат да се сменят правителства“, каза Лагодински.

При такава промяна трябва да бъде възможно съответната държава да бъде изваждана от ЕСС и да бъде заменяна с друга. В бъдеще в Съвета могат да влязат и страни като например Естония, която харчи доста пари за отбрана. Или Литва, за която тези дни стана, че ще инвестира за целта рекордните за членка на НАТО 5,38 процента.

„Винаги виждам шансове за България, - отговори евродепутатът на въпрос на Клуб Z. - Това е страна с огромен потенциал и  е изключителна важна част от стратегията на ЕС за Черноморския регион. Може би зависи от това как България ще се позиционира в бъдеще както стратегически, така и в инвестициите в отбраната.“

Не само отбрана

Лагодински обаче се надява, че ЕСС може да се развие и по-нататък да обсъжда и други въпроси освен отбраната. По принцип идеята е този орган да представлява повече стратегически, отколкото отбранителен съвет. Сигурността днес включва и иновации - как инвестираме и как развиваме изкуствения интелект. Пременила се е и инфраструктурата. Критичната инфраструктура днес е именно изкуственият интелект, както и киберсигурността.

„Надеждата ми е този хъб за вземане на решения да даде начало на сътрудничество във всички тези сфери“, обобщи германският евродепутат.

Следващата стъпка е ЕСС да бъде обсъден на дебат в Европейския парламент. Според Лагодински от това се интересуват не само съпартийците му от групата на „зелените“, но и от групата на консерваторите.

Решенията в сферата на отбраната са особено важни най-вече на фона на иранските атаки с дронове срещу британската база „Акротири“ в Кипър, изтъкна Сергей Лагодински.

„Тези удари показаха, че гражданската защита в нашите страни членки е силно подценена“, категоричен бе той.

Още преди две години той е настоял в Берлин да бъде проверено кои метростанции са устойчиви срещу нападения. И допълни, че в Украйна използват тези станции вместо бункери. В Германия също нямат достатъчно бункери и убежище.

За пример Лагодински даде Полша, където такава оценка е направена. Затова той би искал Германия да инвестира не само в танкове, но и в гражданска инфраструктура, която би помогнала на хората при криза.

Все пак Лагодински не смята, че в момента Европа е под непосредствена заплаха от ирански ответни атаки заради американско-израелските удари. Не трябва обаче да се забравя, че обхватът на някои ирански ракети може да достига до 2500 километра. А това означава, че в него попада и част от европейската територия. Затова трябва да бъдем в постоянна готовност.

Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс също е привърженик на създаването на Европейски съвет за сигурност. Още повече проучванията преди година показали, че повечето хора искат европейска отбрана.

„Проучвания, извършени миналата година от френска агенция, отговарят на много прост въпрос: „Какви са предпочитанията ви за европейската отбрана?“, като дават три възможности за отговор. Първата е европейска отбрана с европейска армия, втората - национални армии, а третата – НАТО. Бях дори не изненадан, а направо шокиран, когато видях числата. В Германия, Белгия, Испания 70 на сто от запитаните казват: „Избираме европейска отбрана“. Хората искат някаква промяна. От гледна точка на моя политически и национален опит като депутат и премиер на Литва ще ви кажа, че ако имате ясна политическа визия какво искате да постигнете и не създавате институции, които да направят промяната, няма да постигнете нищо“, каза Кубилюс.

Първо обаче трябва да бъде постигнато политическо решение, допълни комисарят. Следващият етап са правните подробности за членството, неговата ротация, как да се направят нещата.

„И винаги съм бил леко притеснен, че ако започнем дебата от техническите подробности, ще загубим по-голямата картина“, завърши Андрюс Кубилюс.

Влизането в Европейския съвет за сигурност означава част от страните членки на ЕС да дадат суверенитета си в името на собствената си сигурност.

„Затова в началото бях скептичен“, призна пред Клуб Z Петър Танев – съветникът на Лагодински и един от авторите на доклада.

Но реалността, в която живеем, когато заплахата на Русия на Владимир Путин не само не спира, а се увеличава и задава нов тон, ни кара да се запитаме какво ще прави Европа при намалялата подкрепа на Белия дом, изтъкна сънародникът ни. Той даде за пример руските дронове над Полша, Румъния, Германия и други държави. И продължи:

„А като се има предвид деструктивната роля на Унгария и Словакия, а и на други държави, които смятам,че ще застанат в някакъв момент в тази редица, дали сме готови постоянно да живеем в една парадигма, при която правото на вето се инструментализира във всяко едно отношение в контекста на външната политика? Абсолютно е ясно, че трети държави влияят на членките на ЕС. И става ясно, че когато губим американската подкрепа, трябва да бъдем суверенни, включително във въпросите, свързани с отбраната, и на разбирането как ще действаме, без да чакаме кога Урсула фон дер Лайен ще обяви свикването на Колегиума за сигурност. Такъв беше случаят с Иран – наблюдаваме атаките днес, а свикваме Колегиума утре или вдругиден. Хората се смееха.“

Според Танев Европа е готова да реагира едва тогава, когато има екзистенциална заплаха. Той е убеден, че ще дойде моментът, че не може постоянно да се чака дали всички членки на НАТО ще бъдат съгласни да защитават Балтика, България или Румъния. И въпросът не е само за европейската отбрана и сигурност, а за федерална Европа.

„Ние предлагаме в бъдеще да включим в ЕСС не само Великобритания, но също така Норвегия и други трети държави в рамките на целия европейски континент“, изтъкна Петър Танев.

Трите „не“

Той е убеден, че без Европейски съвет за сигурност идеята за федерална Европа няма как да функционира. Същевременно трябва да бъдат използвани мандатите на Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и други мисии на ЕС, които основно изпълняват миротворчески задачи. И всичко трябва да отговаря на три принципа, наречени в доклада трите „не“:

• Не целият Европейски съюз;

• Не само ЕС;

• Не без ЕС.

Така Европейският съвет за сигурност ще получи възможността да работи с всяка една държава на Стария континент. Това важи с особена сила за страните, които се чувстват застрашени.

„Ето ви един пример с Иран. Той атакува база в Кипър, която не е членка на НАТО. Но базата е на държава от пакта – Великобритания. Ние нищо не правим. НАТО също. Но тези неща задължително трябва да се обсъждат на едно равнище, което няма да чака постоянно всички да се съгласят, а е готово да приеме в този клуб всички заинтересовани страни. И най-важното – механимът да бъде такъв, че в моментът, в който ще видим как във Франция евентуално на власт ще дойде Жордан Бардела (най-вероятният кандидат-президент на крайната десница – б.р.) и неговата партия Може да спре своя процес, ние да кажем: „Съжаляваме, Франция повече не е заинтересована да работи с нас в рамките на тази идея. Тогава правим ротация и гледаме коя е следващата държава, готова да поеме тази отговорност“, поясни Танев.

Той бе попитан и как вижда България и нейната роля в един такъв съвет, ако той бъде създаден.

„България се намира в доста тежко състояние въпреки проевропейския път и вече пълната евроинтеграция. Но не може една да има доверие в държава, в която все още действат корупционни практики, когато няма прозрачност за механизми като еврофондовете. България обаче е с много важно стратегическо въоръжение. Стратегията на ЕС за Черно море я определя като преден пост, включително за сигурността на Съюза. Аз смятам, че България има потенциална роля в нашия проект. Тя има потенциалната възможност да харчи повече за отбрана, но трябва да й бъдат „развързани“ ръцете“, отговори съветникът на Сергей Лагодински.

Накрая Петър Танев не изключи и възможността един ден и Русия да се окаже член на този съвет. Но това ще стане само ако тя евентуално се превърне в демокрация, с децентрализация и да се откаже от ядреното си оръжие.