Гърция връща на България тленните останки на цар Самуил.

Вълнуващата новина първо дойде от медиите в съседната ни държава. 

Очаква  се Атина да предаде останките на българската страна в рамките на тази седмица, съобщи гръцкото издание H NAYTEMPOPIKH.

Медията коментира, че последният етап от инициативата за връщане на останките започва през 2022 г., когато правителството на Кирил Петков търси по-тясно сътрудничество с Атина в областта на енергетиката, електрическите връзки, логистиката, пристанищата и инфраструктурата.

Това се случва на фона на енергийната криза и необходимостта от по-тясна координация между двете държави.

Най-сетне имаме партньор, не само съсед

Именно доброто сътрудничество в областта на енергетиката и съвместните проекти изтъкнаха днес на импровизиран брифинг пред паметника на цар Самуил в столицата бившият премиер Петков и лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

"Аз съм много горд, че след 1000 години от смъртта на българския владетел неговите тленни останки се връщат. Няма да забравя 2022 г., когато премиерът Мицотакис каза "Ще направя всичко възможно, обещавам, тези тленни останки да се върнат в България" - разказа Петков за съвместната им среща. 

И изрази благодарност към "много хора" и специално към посланика ни в Атина - дипломатът от кариерата Валентин Порязов, който ръководи мисията от 2018 г. "Докато правителствата се сменяха, той продължаваше да работи това да се случи", посочи бившият премиер. Поздрави и сегашното правителство, "че успя да завърши този процес".

"Тук въпросът не е кой го е направил, а че българският владетел, символ на българската държава, ще се върне в България".

На въпрос поиска ли Гърция нещо в замяна, Петков посочи, че ще върнем голям брой артефакти. А Василев каза:

"През 2022 г. България и Гърция поставиха ново ниво на отношенията между двете държави. С избухването на войната в Украйна и спирането на руския газ ние не спряхме транзита към Гърция и удвоихме капацитета за обмен на електроенергия, което помогна на Гърция да поддържа по-нормални цени на електроенергията, а на българските производители да изнасят за Гърция. Това някак отпуши отношенията между двете държави и се видя, че можем да работим заедно така, че да си помагаме, а не само в конкуренция. Това даде началото на друг тип разговори."

"Посланик Порязов събра планини, за да може това нещо да се случи и ако наистина има човек, чиято заслуга извън правителственото ниво и нивото "държавни глави" е в основата на нещо, то това е той."

"Скъпи сънародници..."

В същото време, в началото на правителственото заседание, което тази седмица се оказа изместено във вторник, премиерът Румен Радев започна с кратка реч и с обръщение от годините си на президент: "скъпи сънародници". След което обяви големия успех, който е постигнало тъкмо неговото правителство. Направи кратка историческа справка, че от много години България се опитва да си върне тленните останки на средновековния владетел - усилията датират още от 60-те години на 20.век, без обаче да споменава в по-ново време опитите на Кирил Петков.

"Постигнахме историческо споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил", обяви.

Радев съобщи, че ще отиде да донесе лично тленните останки на Самуил от Солун, а след това властта организира тържествено посрещане на площада. Владетелят ще бъде положен в църквата "Света София", заяви той.

„На 3 октомври, събота, в 12:30 ч. каня всички българи на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец в София да посрещнем заедно тленните останки и да се поклоним на великия български владетел“, обяви.

Събитието се случва в разгара на президентската кампания и на фона на обявени от правителството мерки, особено в частта със "свръхпечалбата", които са силно критикувани от икономисти и се посрещат от обществото със смесени чувства. Финансовият министър Гълъб Донев влезе в остър конфликт и отправи обвинения към гуверньора на БНБ Димитър Радев, който остро възрази срещу идеите на кабинета. Друго предложение на властта за домашната ракия още повече изостри настроенията. Така че връщането на тленните останки точно в този момент се оказва едно приятно разнообразие или операция по отвличане на вниманието от страна на кабинета.

Какво ще получи Атина в замяна

В основата на гръцките претенции са църковни и културни ценности, изнесени от манастирите „Панагия Еикосифиниса“ на планината Пангейо и „Тимиос Продромос“ край Серес по време на българската окупация през Първата световна война.

Манастирът „Панагия Еикосифиниса“ е един от важните православни центрове в района на Източна Македония. Според официалната информация на област Централна Македония през 1917 г. от манастира са били отнети значителни църковни и книжовни богатства, сред които около 1300 тома книги и ръкописи.

Сред ценностите, за които Гърция от години настоява, са стотици ръкописи, книги, икони и църковни предмети. Част от тях се намират в България – в момента в Националния исторически музей.

Мащабът на проблема е отразяван и на европейско ниво. През 2017 г. в Европейския парламент е поставен въпрос за връщането на църковните съкровища от манастира „Панагия Еикосифиниса“. В парламентарния документ се посочват стотици ръкописи и други предмети, изнесени от манастира през 1917 г.

Меморандум за взаимно депозиране на исторически реликви урежда въпроса и какво ние ще върнем на Атина.

В Гърция отиват обратно 48 църковни реликви от манастира „Панагия Икосифиниса“, от манастира „Тимиос Продромос“ в Серес и от Митрополията на Серес и Нигрита. Те са били пренесени в София през 1917 година и са съхранявани или излагани в Националния исторически музей на България, посочва бТВ.

„Двете страни се споразумяха да продължат преговорите за идентифицирането и включването в последващо споразумение на исторически предмети от взаимен интерес, които не са обхванати от настоящото споразумение“, пише в официалното изявление.

Как започва историята с останките на цар Самуил

Историята започва много по-рано. През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос извършва разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Там са открити четири богати погребения.

Муцопулос предполага, че едно от погребенията е на цар Самуил, а останалите са свързани с негови близки – сред тях цар Гаврил Радомир и Иван Владислав. Идентификацията се основава на археологическия контекст и антропологични характеристики, включително стара травма на лявата ръка на мъжа, приписван на Самуил. В научните среди обаче съществуват и резерви към категоричното отъждествяване на останките.

След откриването костите са пренесени в Солун, където се съхраняват в Музея на византийската култура. През 2014 г., по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил, останките за първи път са показани пред българска делегация, водена от президента Росен Плевнелиев.

Опити за връщането им в България

Въпросът за връщането на останките в България периодично е поставян пред гръцката страна през последното десетилетие. Още през 2014 г. българската държава заявява желание те да бъдат върнати и да намерят място за покой в България. Тогавашният президент Росен Плевнелиев говори за историческа отговорност останките да се върнат в родината.

През 2022 г. темата отново влиза в политическия дневен ред. Български и гръцки медии съобщават за интерес от страна на тогавашния премиер Кирил Петков към връщането на останките.

Самуил управлява България в края на X и началото на XI век и води продължителни войни с Византия. Умира през 1014 г., а четири години по-късно Първото българско царство пада под византийска власт.