Точно преди три години терористичната организация „Хамас“ извърши безпрецедентно нападение срещу Израел.

Жестокостта и варварството, омразата и пълната липса на каквито и да е човешки граници потресоха света. Кадрите от това нападение, заснети от самите нападатели с техните гоу-про камери, могат буквално да разболеят всеки, който ги е видял. От уважение към близките на жертвите и от милост към гражданите си Израел не разпространява масово тези кадри, но те са видени от журналисти, политици, дипломати. Кадри на изнасилени с колове жени, на горящи живи деца, на избесени семейства, на взривени укрития, на обезглавявани мъже.

При нападението бяха опустошени цели населени места в Израел, бяха убити повече от 1000 души, а стотици бяха отвлечени и държани като заложници. От лицето на земята са изличени цели семейства. Ужасът потресе Израел и света.

Предизвиканата от нападението война в Газа с десетките хиляди жертви обаче бързо измести на много места не само травмата на израелците, но доведе и до силен – продължаващ и до днес – ръст на вторичния антисемитизъм и до преобръщане на наратива за извършител и жертва, особено на Запад.

Но антисемитизмът не се появи просто в резултат на продължаващата военна кампания на Израел и многото цивилни жертви в Газа. Още на 8 октомври 2023 година по улиците на много арабски държави, в самата Газа, но и в Европа и САЩ излязоха хора, които празнуваха най-голямото клане на евреи от холокоста насам.

В Германия

Още на 7 октомври вечерта в Берлин в района на населената предимно с турци и араби улица „Зонненалее“ се събраха пропалестински активисти, които черпеха с баклава и пееха песни, прославящи клането. Полицията разпръсна събирането.

Три години по-късно именно в Берлин и именно благодарение на гласовете от този квартал местните избори спечели бившата комунистическа партия Левицата, която е обвинявана в структурен антисемитизъм.

Във Великобритания

В Лондон още на 7 октомври вечерта са заснети хора, които танцуват и празнуват, размахвайки палестински знамена, докато вече са известни мащабите на убийствата и отвличанията в Израел. На 8 октомври полицията увеличи патрулите в Лондон именно заради съобщения за такива прояви. Министърът на вътрешните работи Суела Брейвърман заяви, че полицията трябва да използва закона срещу прояви на подкрепа за „Хамас“.

Три години по-късно Зелената партия прие безпрецедентна клауза в правилника си, която обявава ционизма за расизъм и по този начин забрани на всички евреи правото на самоопределяне, на собствена държава или на свободно изповядване на религията си.

Във Франция

Френският вътрешен министър Жералд Дарманен нарежда още на 8 октомври да бъде засилена охраната на синагоги, еврейски училища и други еврейски обекти в цялата страна.

В Австрия

И там охраната на еврейски и израелски институции е засилена непосредствено след нападението. Австрийските власти говорят още в първите дни за опасност от разпространяване на конфликта и ислямистки екстремизъм.

В САЩ

В Ню Йорк губернаторът Кати Хочъл нарежда засилена охрана на еврейските общности и религиозни обекти. За 8 октомври е планиран митинг на "Таймс Скуеър" в подкрепа на палестинците, който тя определя като морално неприемлив заради контекста на нападението.

Това не остава само на равнището на политически лозунги.

Във Великобритания например организацията Community Security Trust впоследствие установява, че още на 7 октомври е регистрирала 31 антисемитски инцидента, срещу 10 на 6 октомври. Първият инцидент, свързан с нападението, е в 12:55 ч. — автомобил с палестинско знаме минава покрай синагога и човек от автомобила отправя агресивни жестове към намиращите се там богомолци.

След това числата скачат драматично: между 7 октомври и края на годината са регистрирани 2699 антисемитски инцидента, 66% от всички за 2023 г. Само през първата седмица след нападението са 416.

Всичко това се случва часове след нападението на „Хамас“ и много преди армията на Израел да влезе в Газа.

Това е причината по-късно изследователите да разграничават реакцията на самото нападение на „Хамас“ от антисемитизма, който впоследствие се разраства във връзка с войната в Газа. CST например заключава, че първоначалният безпрецедентен скок във Великобритания е бил предизвикан именно от празнуването на нападението, а не от реакция срещу последвалите израелски военни действия.

Индексът на арабското мнение на Арабския център за изследвания и политически изследвания в Катар показва, че кампанията на „Хамас“ за унищожаването на Израел от 7 октомври за съжаление се радва на широка обществена подкрепа в арабския свят. Според последните проучвания, претеглени спрямо населението, 95 процента от анкетираните в 13 арабски държави с общо население над 380 милиона души категорично отхвърлят признаването на Израел.

Още по-тревожна е моралната оценка на самия 7 октомври: според претеглените спрямо населението резултати 72 процента от арабските респонденти определят масовите убийства, изнасилванията и отвличанията, извършени от „Хамас“, с позицията: „Аз съм солидарен с населението на Газа и с „Хамас““.

Антиизраелска мобилизация

Същевременно антиизраелската мобилизация на Запад се разпространява като пожар. Актуално изследване на Pew Research Center във Вашингтон подчертава драматичната глобална изолация: в 36 държави средно 67 процента от хората изразяват негативно отношение към Израел. За съжаление, в двигател на това развитие се превърна политическата левица. Особено в университетските и градските среди на Запада се е формирал алианс на омразата: в Испания 96 процента, в Швеция 94 процента и в САЩ 83 процента от представителите на идеологическата левица днес отхвърлят почти единодушно еврейската държава.

Че тази реторика не остава само академична игра, показва и докладът SENTINEL на Международния център за борба с тероризма (ICCT). Антисемитизмът днес функционира като идеологически „свързващ разказ“, който обединява джихадисти, крайнодесни и радикалната левица. Само в Германия наскоро са регистрирани над 5700 антисемитски престъпления.

В свой анализ австрийският политолог Арно Тауш предупреждава:

„В момента се развива динамика, която налага историческо сравнение. Когато говорим за 7 октомври, не бива да мълчим за 9 ноември. Аналогията с Ноемврийския погром от 1938 г. в нацистка Германия не е просто риторична фигура, а структурно предупреждение.

И тогава, и днес насилието не започва във вакуум, а с обществено заклеймяване, систематично изключване и постепенно изтласкване на евреите от обществения живот, училищата и университетите. Когато днес евреи във Виена, Берлин или Париж отново се страхуват да произнасят думи на иврит на улицата, когато по жилищни сгради се рисуват Давидови звезди и синагоги са обсаждани, това е съвременното глобално продължение на онези механизми, които през 1938 г. достигнаха до горящите храмове.“

Една от причините за това според него е пренебрегването на идеологическите реалности в арабския свят, както и сериозният недостиг на знания сред собственото население на Запад. Данните от мащабното изследване за Австрия разкриват тревожни пропуски в знанията: повече от половината австрийци – 56 процента – дори не знаят, че шест милиона евреи са били убити по време на Холокоста; сред по-младите поколения – милениалите и поколението Z – цели 42 процента смятат, че жертвите са били два милиона или по-малко.

Към това се прибавя и големият процент нови жители на Европа от арабския свят, които никога не са изучавали холокоста и за първи път чуват за него едва в новата си родина.

Особено тревожен е и фактът, че младите хора започват да се изравняват с останалите възрастови групи по отношение на антисемитизма. При проучванията съгласието с различни антисемитски твърдения сред 14- до 19-годишните дори е по-силно, отколкото във всички останали възрастови групи. Социалните мрежи несъмнено са действали като „ускорител на пожара“.

Така колективното забравяне се превръща в непосредствена опасност.

Бягство от реалността

Тауш критикува остро и моментното състояние на хуманитарните науки на Запад.

„Ако днес, на годишнината от опустошителния погром на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., се изправяме пред историческата си отговорност, трябва да говорим и за състоянието на науката. Който анализира дебатите в хуманитарните и социалните научни институти в Западна Европа и особено в Австрия, остава смаян.

Пред лицето на очевидната екзистенциална заплаха за еврейската държава и на глобалния взрив на антисемитизма, австрийската социална наука, следвайки традициите на Карл Попър, Пол Лазарсфелд и – в Австрия, разбира се – Антон Пелинка, би имала далеч по-неотложни задачи от това да се изтощава в постколониални дискурси за предполагаема или реална „ислямофобия“, да посвещава екзегези на почитателя на Иран Мишел Фуко (1926–1984) или да създава привидно феминистки трактати за перформативността на жените атентаторки самоубийци.

Това е интелектуално бягство от реалността, което омаловажава истинския и опасен феномен на нашето време: унищожителната омраза към Израел.“

През поседните три години сериозните изследвания на тероризма набързо се преименуваха в „отговор на дългогодишната колониална политика на Запада“. Идеологическата подмяна на ролите на извършител и жертва представя тероризма като вид освободително движение.

В резултат на това обръщане на ролите Европа е буквално залята от антисемитско цунами.

Опитите то да бъде прикрито с твърде големия брой цивилни жертви в Газа не работи – мишена на антисемитизма в Европа стават местните евреи, които не са граждани на Израел, не могат да отговарят за политиката на израелското правителство, нито пък са единодушни за начина и силата на отговора на израелската държава.

Сред младите и в академичните среди се налага и нов наратив – Израел няма право да съществува, защото е „колониален проект“.

Обвинението в колониализъм обаче е неправилно: за разлика от класическите колониални сили, създаването на Израел не е имало за цел икономическа и политическа експанзия и експлоатация. Причината по-скоро е бягството от антисемитизма, преследването и колониалното насилие на нацисткия режим.

Разбира се, не всеки загрижен за съдбата на цивилните в Газа, е антисемит и не всеки, който призовава за решение на палестинския въпрос, мрази Израел. Но за да е вярно това, е нужно да са изпълнени три условия:

1. Не може да има критика просто срещу Израел, както няма критика генерално срещу Германия, Франция или България. Критиката трябва да е конкретна срещу конкретно правителство. Не може за действията на израелското правителство да се държат отговорни евреи в целия свят;

2. Не може правото на палестинците да е обвързано с лишаването от права на израелците или евреите по света;

3. Не може да се приеме за нормално статукво животът на хората в Израел да представлява една безкрайна защита от ракетни атаки, терористични нападения и дипломатически войни, както не може и тероризмът да се приравнява към освободително движение.

Тероризмът - това е убийството на цивилни хора. Всички видяхме грозното му лице на 7 октомври 2023.