Паметникът е готов, мястото за него е определено, а решението да бъде издигнат е взето още през 2011 г. Въпреки това София продължава да няма паметник на инж. Иван Иванов - кмета, управлявал града между 1934 и 1944 г. и свързван с едни от най-значимите инфраструктурни постижения в историята на столицата.

Поредният опит темата да бъде върната в дневния ред дойде на 20 октомври, когато сдружението "Българска история" публикува снимка на уж открития паметник. Авторите се бяха снимали до бронзовата фигура на Иванов, като поздравяваха политиците за проявената смелост най-сетне да я поставят.

Само че снимката всъщност е колаж. Паметникът продължава да липсва от пространството край метростанция Стадион "Васил Левски", където се предвижда да бъде издигнат.

"Радваме се, че българският политически елит най-сетне намери кураж да постави този паметник, въпреки натиска това да не се случи!", написаха от сдружението, преди да обяснят, че сцената е измислена.

Публикацията предизвика реакция от "Спаси София". Партията на Борис Бонев обвини останалите политически сили в Столичния общински съвет в липса на решителност и поиска ясен отговор кой подкрепя поставянето на монумента и кой му се противопоставя.

"Немощта на другите политически сили да проявят смелост да подкрепят поставянето на вече изработения негов паметник, на вече определеното за целта място, показва защо инж. Иван Иванов е жив в градската памет, а след век едва ли някой ще помни подобни мишедуши общинари", се казва в официалната позиция на "Спаси София".

Но зад продължаващото вече 15 години изграждане на паметника има не само общинско протакане. Има и действителен спор за историческата роля на Иван Иванов, включително за политическото му поведение през Втората световна война.

При това част от противниците на паметника не отричат неговите инженерни и управленски заслуги. Според тях обаче успешното управление на София не е достатъчно основание Иванов да бъде превърнат в един от символите на града.

Петнайсет години конкурси, решения и отлагания

Началото на историята е през 2011 г. Тогава Столичният общински съвет приема решение №627 от 6 октомври, с което възлага на кмета да организира конкурс за идеен проект на паметник на инж. Иван Иванов.

Инициатор на предложението е общинският съветник Вили Лилков, който и до днес е сред най-активните защитници на идеята.

Още тогава се обсъждат две възможни места. Едното е мостът на Перловската река срещу къщата на Иванов, а другото - градинката при метростанция "Стадион Васил Левски".

Второто място има специално историческо значение. Там на 23 април 1933 г. водата от Рилския водопровод е пусната в специално изграден басейн. Именно Иван Иванов е главният проектант и ръководител на съоръжението, което и днес е част от водоснабдителната система на София.

Процедурата обаче се оказва продължителна. По думите на Лилков четири конкурса не дават резултат, преди при петия да бъде избран проектът на великотърновския скулптор Борис Борисов.

Това става през 2021 г. През следващата година Столичната община сключва договор за изработването и монтажа на паметника.

През март 2024 г. Лилков, заедно с общинските съветници Веселин Калановски и Иван Виделов, внася доклад, с който предлага СОС да даде съгласие за поставянето на монумента.

На 2 април 2024 г. постоянната комисия по образование и култура подкрепя доклада единодушно - с 11 гласа "за", без нито един против или въздържал се. Сред подкрепилите са и представители на ГЕРБ-СДС, включително Антон Хекимян и Диян Стаматов.

Само два дни по-късно обаче настъпва обрат.

Как Бойко Борисов се оказа сред противниците на монумента

На 4 април 2024 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично призовава общинските съветници от партията да не подкрепят изграждането на паметника.

Позицията идва след среща с представители на еврейската общност, в която участват и общински съветници от ГЕРБ, както и тогавашният депутат Даниел Лорер от "Продължаваме промяната".

"Нашите съветници ще се съобразят с представените ни данни за политическата дейност на инж. Иванов в полза на нацистка Германия", заявява Борисов.

Това е съществен обрат спрямо подкрепата, която проектът получава в общинската комисия два дни по-рано. Освен това първоначалното решение от 2011 г. е взето при мнозинство на ГЕРБ в СОС.

Лилков реагира остро срещу позицията на партийния лидер и оспорва обвиненията към Иванов. Той настоява, че документите не потвърждават твърденията за антисемитизъм.

През юли 2024 г. докладът все пак достига до заседание на Столичния общински съвет. Вместо окончателно решение за поставянето на паметника обаче съветниците приемат решение №457 от 26 юли, с което отлагат разглеждането му за следващо заседание. Както често става, докладът никога не бива прегледан отново.

Тоест има официален документ за отлагането, но не и окончателно произнасяне по съществото на предложението.

През септември същата година Лилков заявява пред БНР, че общински съветници са му признали за оказван натиск от Народното събрание да се отложи гласуването - но не посочва от кои парламентарни групи идва натискът.

Какво е спорното в личността на инж. Иван Иванов?

Основните исторически възражения идват от представители на организацията на евреите в България "Шалом", Централния израилтянски духовен съвет и отделни обществени фигури, сред които писателката и бивш дипломат Леа Коен.

През април 2024 г. председателят на Централния израилтянски духовен съвет Максим Делчев обяснява пред bTV защо според него Иван Иванов не бива да има паметник в София.

"Инж. Иван Иванов е човек, който има редица моменти в биографията си, заради които смятаме, че е недопустимо да бъде един от символите на София - присъствал е на рождения ден на Хитлер заедно със съпругата си, наименувал е булеварди на фашистки и нацистки лидери", заявява Делчев.

Той прави и важно разграничение между качествата на Иванов като управленец и политическото значение на издигането на негов паметник.

"Дали той е бил нацист, дали е бил пронацист, дали се е възползвал от ситуацията, защото такива са били времената - няма да спорим. Но тук става дума за това как третираме нашата памет и какво искаме да предадем на следващото поколение", казва Делчев.

Според него инженерните и управленските заслуги на бившия кмет не са основание да се пренебрегват спорните политически действия от биографията му.

Сред документите, на които се позовават противниците, е писмо във връзка с преименуването на части от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" на името на Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. В кореспонденцията, цитирана от "Свободна Европа" през 2024 г., Иванов възхвалява усилията на Хитлер за изграждането на нов ред в Европа.

Леа Коен е сред най-острите противници на паметника. Писателката публикува архивен документ на Столичната община от 22 януари 1942 г. с резолюция на Иванов, свързана с антиеврейските мерки. В него се предупреждава, че неприлагането им може да позволи на евреите "от евреи да станат българи или поне да заприличат на такива", което според текста не бива да се допуска, "защото евреите са си евреи".

В интервю за "Телеграф" през 2022 г. Коен признава, че Иванов е бил много добър хидроинженер, но твърди, че е открила негови стихотворения от военните години, част от които са публикувани във вестник "Зора".

"Нарича евреите чифути, гаври се с Чърчил по най-вулгарен начин", разказва Коен.

Според нея Иванов е участвал и в съгласуването с Комисарството по еврейските въпроси на заповед за въдворяване на софийските евреи в определени райони на града.

Любопитно е, че позицията на "Шалом" търпи промяна. Първоначално през 2016 г. организацията не възразява срещу подобаващо отбелязване на заслугите на бившия кмет. По-късно обаче променя позицията си. Според Максим Делчев причината е, че междувременно организацията се е запознала с документи и обстоятелства от политическата му биография, които преди това не са били взети предвид. Вили Лилков обаче отбелязва, че голяма част от въпросните обстоятелства са били известни и по-рано.

Не всички представители на българската еврейска общност споделят възраженията срещу паметника. В дебатите през 2024 г. участват и хора от еврейски произход, които подкрепят поставянето му. Пред комисията по образование и култура Роман Стоянов например изразява подкрепа за проекта и оспорва претенцията една организация да представлява всички български евреи по този въпрос.

Срещу монумента през юли 2024 г. се обявява и градският съвет на Българския антифашистки съюз в София. В позиция, публикувана от вестник "Дума", организацията твърди, че като кмет Иванов е участвал в съгласуването на действия с Комисарството по еврейските въпроси, ръководено от Александър Белев, във връзка с изселването на евреи от София. Антифашисткият съюз призовава общинските съветници да не подкрепят предложението, а Иван Виделов, който е сред вносителите на доклада и е свързан с БСП, да оттегли подписа си.

Какво показват документите в защита на Иванов?

Защитниците на паметника на свой ред настояват, че обвиненията към бившия кмет не се потвърждават от документалните свидетелства.

През септември 2024 г. Вили Лилков обявява пред БНР, че е получил официално становище от Държавна агенция "Архиви", подписано от председателя ѝ Михаил Груев.

Според преразказа на Лилков в становището се посочва, че обвиненията в антисемитизъм срещу Иван Иванов практически не намират потвърждение в богатия документален фонд, съхраняван в държавните архиви. Сдружението "Българска история" също се позовава на тази позиция в новата си публикация.

Защитниците привеждат и конкретни архивни свидетелства. Сред тях е решение на Столичната общинска управа от 11 март 1944 г. за отпускане на средства за изхранване на мобилизирани работници, включително евреи, ангажирани с възстановяването на разрушенията след бомбардировките над София.

Друг техен аргумент е, че в публикувания допълнителен обвинителен акт срещу Иванов от 31 март 1945 г. няма обвинение в антисемитизъм или преследване на евреи. Това обаче е един конкретен документ от съдебното производство, а не цялото дело.

В новата публикация "Българска история" обявява, че по темата съществува категоричен научен консенсус и че десетки историци и преподаватели са изразили единно становище. Това отново се базира на твърдение на Вили Лилков - че над 70 историци от Софийския, Великотърновския, Нов български университет и БАН са се подписали в подкрепа на изграждането му. Самата подписка и имената на участниците в нея обаче не се откриват онлайн.

Сдружението сравнява сегашните обвинения срещу Иванов дори с нов Народен съд. Историческият факт е, че след 9 септември 1944 г. Иванов е арестуван и съден от Народния съд. Впоследствие е освободен от затвора и продължава професионалната си дейност, включително като главен проектант на хидровъзел "Искър".

Днешният спор обаче е различен. Той не е за наказателната отговорност на починалия през 1965 г. Иванов, а дали биографията му трябва да бъде почетена именно чрез публичен паметник.

Какво още спира поставянето му?

Освен историческия и политическия спор има и конкретна административна следа, която показва, че проблемът не се изчерпва с гласуването в СОС.

В доклад от 22 януари 2026 г., внесен от председателя на общинския съвет Цветомир Петров, е приложен отчет за изпълнението на оперативната програма на СОС за 2025 г. В него е предвидено през март 2025 г. да бъде подготвен доклад във връзка със сключването на допълнително споразумение към договора за изготвяне на работен проект, изграждане и монтаж на паметника на Иван Иванов.

Посочена е стойност от 90 900 лв. без ДДС, или 109 080 лв. с ДДС. В графата за изпълнението обаче е записано кратко: "Не е подготвен доклад".

Не е ясно защо докладът не е изготвен и дали допълнителното споразумение все още е необходимо. Не е уточнено и дали посочените 109 080 лв. с ДДС представляват допълнително финансиране или промяна на вече договорена сума. Сигурно е обаче, че към края на 2025 г. е имало неизпълнена административна задача, свързана с паметника.

Всъщност още през 2024 г. докладът на Лилков има за предмет даване на съгласие за поставяне на конкретния паметник. Такова решение не е равнозначно на обикновено техническо разпореждане, тъй като именно с него общинските съветници трябва да се произнесат по предлаганата форма на публична почит.

Към октомври 2026 г. не се открива публикувано последващо окончателно решение на СОС, с което процедурата да е приключила и монументът да е одобрен за монтаж.

Защо Иван Иванов е толкова важен за историята на София?

Иван Иванов е роден през 1891 г. и е сред най-известните български хидроинженери от първата половина на XX век.

След образованието си в Мюнхен се включва в изграждането на Рилския водопровод - проект, който има решаващо значение за развитието на бързо разрастващата се столица.

Първият етап на съоръжението е открит на 24 октомври 1926 г., а през април 1933 г. е отбелязано завършването на следващия голям етап, когато рилската вода достига до специално изградения басейн край днешната метростанция "Стадион Васил Левски".

Именно това съоръжение прави Иванов широко известен, преди той да стане кмет.

След назначаването му през 1934 г. управлението на София се свързва с разширяване на уличната и транспортната мрежа, благоустрояване, изграждане на обществена инфраструктура и развитие на общинските услуги.

Той управлява повече от десет години - изключително дълъг период за столичен кмет през XX век.

С неговото име се свързва и определението "Некоронования цар на София", използвано в редица исторически и биографични публикации.

Важна подробност е, че Рилският водопровод е изграден преди Иванов да поеме кметския пост. Заслугите му за водоснабдяването са преди всичко инженерни, докато по-късната му административна дейност е отделен етап от биографията.

През октомври тази година се отбелязват 100 години от откриването на първата част на водопровода и 135 години от рождението на Иванов.

Държавна агенция "Архиви" организира изложба за него пред Университета по архитектура, строителство и геодезия, а за 26 октомври е предвидено тържествено честване в университета с участието на академични и професионални организации.

Така се получава и своеобразен контраст: държавни и научни институции отбелязват инженерното наследство на Иванов, докато Столичният общински съвет не е приключил процедурата за поставяне на негов паметник.