Паметник на най-добрия кмет на София

Паметник на инж. Иван Иванов – по мнение на поколения граждани на столицата най-добрият кмет в историята на града – ще бъде вдигнат в центъра на София. Статуята ще бъде поставена пред метростанция „Стадион Васил Левски“ – на ъгъла на булевардите „Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“. Столична община избира това място, тъй като в близост до него на 23 април 1933 г. бликва първата вода от Рилския водопровод и изпълва специално построения басейн до стадион „Юнак”. Това поставя началото на модерното и работещо и до днес водоснабдяване на столицата.

Иван Иванов е най-дълго управлявалият кмет на София, допринесъл за създаването на първия градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните тогава европейски архитектурни тенденции. Той управлява София малко повече от 10 години – между 1934 и 1944 г. Период на архитектурен, градоустройствен, благоустройствен, хидроинженерски и електрификационен разцвет на града.

Роден е през 1891 г. в Сливен, учи във Военното училище в София, дипломира се през 1915-а в специалността хидро-инженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен. По време на Първата световна война инж. Иванов работи като ръководител на строеж на жп линия в Македония, а след това постъпва в отделението за „Водоснабдяване и канализация“ при Столичната община, чийто началник е инж. Христо Танев. Тъкмо инж. Танев дава идеята за строеж на водопровод за София от Рила, осъществена под ръководството на инж. Иванов. Проектирайки, разработвайки и изграждайки това сложно за времето си съоръжение, инж. Иванов остава завинаги в историята на града, тъй като водата от Рила прави софиянци хората, които се радват на най-евтината водопроводна вода в света по онова време.

Водопроводът се строи 8 години и е тържествено открит на 23 април 1933 г. на построения също под ръководството на Иванов басейн на столичния стадион „Юнак“ – признат в цяла Европа за майсторско инженерно изпълнение. Популярността на инж. Иванов расте дотам, че само година по-късно, през 1934 г., той става кмет на столицата с указ на цар Борис III.

Първите задачи, които си поставя новият кмет, са борбата с корупцията, бюрокрацията и безразборното архитектурно строителство. Изготвената „Наредба-закон за застрояване на столицата София“ допринася за създаването на нов градоустройствен план. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика“.

Всички улици в центъра са павирани по време на управлението на инж. Иванов. Открити са нови училища, болници и бани по кварталите. Започва масово озеленяване на София. Засаждат се кестените по централните булеварди.

По време на неговото кметуване е завършена сградата на ректората на Софийския университет; облагородени са Южният парк и Борисовата градина; построена е сегашната сграда Народната банка, Съдебната палата, Военното министерство, Държавният музикален театър, Зала „България“, Народната и Столичната библиотека, днешната сграда на Столична община; открита е къпалнята „Мария-Луиза“. Основава общинските служби „Чистота“, „Бърза помощ“ и „Полиция“, които глобяват дори за хвърлен фас на улицата.

Инж. Иванов присъединява бедните по онова време селца Княжево, Красно село, Горна баня, Бояна, Драгалевци, Слатина и Надежда към София, създавайки Столичната голяма община.

Освен Рилския водопровод, другото голямо дело на инж. Иван Иванов е проектирането на язовир „Искър“ (завършен от него в затвора между 1944 и 1946 г.), който днес осигурява водата на двумилионна София.

След 9 септември 1944 г. столичният градоначалник е арестуван и изправен пред Народния съд. Обвинен е, че е профашистки агент, защото е кмет, когато България е била съюзник на Германия във Втората световна война, и кръщава част от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ на Адолф Хитлер. Не е осъден на смърт, а на доживотен затвор. През 1946 г. е помилван, за да довърши проекта и ръководи строителството на язовир „Искър“. За откриването през 1954 г. не получава покана. Умира през 1965 г.

Според заданието на Столична община, паметникът на инж. Иван Иванов трябва да притежава запомнящ се образ, а статуята му да бъде от бронз. Може да бъде представена самостоятелно или в архитектурно-скулптурна композиция, изобразяваща и символизираща дейността му като кмет на София. Фигурата с постамента не трябва да надхвърля 3,20 м. Останалите изисквания са публикувани ТУК.

Жури ще определи и награди трите най-добри проекта. На класирания на първо място участник ще се възложи изготвяне на работен проект. Средствата за проектиране, изграждане и монтаж на паметника са общо 50 000 лв. с ДДС, част от които са награден фонд на конкурса.

Проектите се приемат в Столична община до 24 октомври.

Площад "Славейков"