Европейският съюз навлиза в най-напрегнатия политически сезон от повече от десетилетие. В рамките на 2027 г. континентът ще премине през серия избори в ключови държави – Франция, Испания, Полша и Италия – които могат да пренаредят политическата тежест в ЕС. Във Франция новите проучвания, цитирани от "Фигаро", отреждат на Марин Льо Пен първо място на първия тур и победа във втория – сигнал за възможен исторически пробив на евроскептичната десница в сърцето на европейската интеграция.

Това политическо разместване поставя под огромно напрежение преговорите за следващата многогодишна финансова рамка (2028–2034 г.). Европейските лидери са изправени пред трудна задача: да договорят бюджета преди изборите, за да избегнат блокаж от нови правителства, които може да са по-малко склонни към компромис. Но противоречията са дълбоки – за размера на бюджета, за новите източници на приходи, за евентуални европейски данъци и за предложената от Комисията реформа, която пренасочва средства към отбрана, конкурентоспособност и климатични политики за сметка на традиционните пера.

Бюджетните битки: какво всъщност разделя държавите

Разногласията по бюджета са структурни и се задълбочават от три фактора. Първо, богатите държави от Северна Европа настояват за ограничаване на разходите и за строга дисциплина, докато южните страни искат повече инвестиции и по-голяма гъвкавост. Второ, спорът за новите „собствени ресурси“ на ЕС –като например данъци върху въглеродните емисии и дигиталните гиганти – разделя държавите по линия на икономически интереси. Трето, предложената от Комисията нова структура на бюджета пренасочва средства към стратегически сектори като отбрана и индустриална автономия, което предизвиква съпротива от страни, зависещи от традиционните фондове.

Така бюджетът се превръща в огледало на по-големия спор за бъдещето на Европа: дали Съюзът трябва да се превърне в геополитически играч с общи отбранителни и индустриални политики, или да остане предимно икономическа общност, фокусирана върху кохезията и земеделието.

Антонио Коща: опит за спасителна обиколка

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща предприе дипломатическа обиколка във всички държави членки – жест, който цели да предотврати блокаж и да изгради минимален консенсус преди изборната година. В своята статия за Club Z той подчертава, че Европа няма лукса да отлага трудните решения:

„Ако не постигнем договореност сега, рискуваме да влезем в следващия политически цикъл без бюджет и без стратегическа посока.“

Коща настоява, че новата финансова рамка трябва да бъде инструмент за укрепване на европейската автономия – от отбраната до енергетиката.

"Вече десетилетия наред бюджетът на ЕС подкрепя устойчивия и приобщаващ растеж на нашия континент чрез инвестиции в селското стопанство, регионите ни, научните изследвания и екологичния и цифровия преход. Тази подкрепа ще продължи. Същевременно бюджетът трябва да отразява и променящите се приоритети на Европа, включително отбраната, сигурността и конкурентоспособността", пише Коща.

Германо-френският мотор: от съгласие към „големия разрив“

Едновременно с бюджетните спорове Европа е изправена пред отслабване на германо-френския тандем – историческия двигател на интеграцията. Френският президент Еманюел Макрон е в края на втория си и последен мандат, а канцлерът Фридрих Мерц се бори с икономически трудности и с възхода на евроскептичната „Алтернатива за Германия“. Това създава вакуум в лидерството, който се усеща във всички европейски институции.

Тиери Бретон, бивш френски финансов министър и еврокомисар, описва ситуацията драматично в серия свои статии в базираната в Брюксел интернет платформа за европейска политика "Ла матинал юропеен":

„Между Франция и Германия това вече не е брачен хлад. Това е големият разрив. А моторът на Европа е на път да загасне.“ Той предупреждава, че континентът е „обграден от три империи – американската, руската и китайската – които чакат само едно: да бъдем разединени“.

Бретон очертава причините за разрива: германската зависимост от руски газ и китайския пазар, френската хронична бюджетна недисциплина, политизирането на Европейската комисия и „германизацията“ на ключови европейски позиции.

"Четири последователни мандата на прага на канцеларията, която ръководи европейската изпълнителна власт: нещо невиждано в историята на Комисията", пише Бретон.

Нова европейска дипломация: какво предлага Бретон

В своя втори текст Бретон настоява за „нова граматика“ на френско-германските отношения. Според него Франция трябва да възстанови бюджетната си дисциплина, за да спре да влиза в преговорите „в позиция на вина“, а Германия трябва да се откаже от рефлекса „NEIN“, който блокира общите решения.

Той предлага Европа да се движи чрез „коалиции по интереси“ – от киберсигурността с Балтика до енергетиката с Испания и Северните страни – които да принудят Париж и Берлин да се върнат към общата посока.

Външните заплахи: Русия, Близкият изток, САЩ

Към вътрешните кризи се добавят и външни предизвикателства. Според последните оценки на украинското разузнаване Русия подготвя нов мобилизационен цикъл от 300 000 до 600 000 души – сигнал за възможна офанзива през зимата. Европейските служби предупреждават за зачестили диверсии и атаки с дронове срещу логистични обекти в Германия, както и за операции под „чужд флаг“ в Балтика – опит на Кремъл да тества устойчивостта на НАТО и член 5.

В Близкия изток войната продължава да влияе върху цените на петрола, а това удря европейските икономики в момент на слаб растеж. Междинните избори в САЩ през ноември може да отслабят позициите на Тръмп, но от това не следват автоматично добри новини за Европа. Тя ще трябва да продължава да носи тежестите на подкрепата за Украйна, на американските мита, на растящите цени на енергията, на конкуренцията на САЩ и Китай и реваншистките планове на Русия.

Събития като отказа на Исландия да поднови преговорите за членство в ЕС подхранват разказа за отслабваща привлекателност на Съюза – аргумент, който евроскептичните партии използват умело.

Какво е заложено: бъдещето на европейския проект

Всички тези процеси – избори, бюджетни битки, отслабване на френско-германския мотор, външни заплахи – се събират в един критичен момент.

В третата си статия Бретон очертана пет ключови за ЕС проекта за спешно укрепване на европейския суверенитет. Според него Европа трябва да действа в рамките на сегашните договори, защото няма време за институционални реформи.

Първо, ЕС трябва да засили отбранителната си автономия чрез ускорено производство на боеприпаси и общи индустриални програми, доказали ефективност по време на войната в Украйна. Второ, да развие собствена технологична и индустриална база, включително космически и цифрови инфраструктури, за да намали зависимостта от САЩ и Китай. Трето, да затвърди регулациите на цифровото пространство, които вече показаха, че Европа може да налага глобални стандарти и да защитава интересите си срещу външен натиск. Четвърто, да изгради енергийна автономия чрез общи европейски проекти в ядрената енергетика, водорода и възобновяемите източници. Пето, да развие способност за общи инвестиции по модела на фонда "Европа от следващо поколение" (NextGenerationEU), защото без общо финансиране Европа не може да се конкурира с големите индустриални субсидии на САЩ и Китай. Според Бретон тези пет направления вече са доказали, че работят, и трябва да станат правило, а не изключение.Антонио

В този решителен сезон Европа трябва да намери баланс между националните интереси и общата стратегическа визия. Да укрепи институциите си, да възстанови доверието между Париж и Берлин, да изгради нови коалиции и да се подготви за свят, в който геополитическите рискове растат по-бързо от политическите цикли.

ЕС на кръстопът

Европейският съюз е изправен пред най-големия си тест от времето на финансовата криза. Предстоят избори, които могат да променят политическия баланс; бюджетни преговори, които ще определят стратегическите приоритети; външни заплахи, които изискват единство; и вътрешни разломи, които трябва да бъдат преодолени.

Европа навлиза в решителен политически сезон – сезон, който ще покаже дали Съюзът може да действа като единен политически субект или ще се разпадне на съвкупност от национални интереси. Залогът е ясен: бъдещето на европейския проект.