Нищо старо не е забравено. Няма парламент в чието деловодство да не се озове закон за българския език, сътворен от самопровъзгласила се за "патриотична" партия или коалиция, и 48-ият не прави изключение. По стъпките на "Атака" и "Обединени патриоти", такъв идентичен закон предлага отново "Възраждане". Нищо че предходните опити (един от които даже неграмотно написан) бяха обречени на провал, в т.ч. и предния такъв на партията на Костадин Костадинов от пролетта на миналата година. Новият проект на "Възраждане" най-общо може да се обобщи така: малко мракобесен, малко комичен.

"Допуска се"

Предвижда се всички видове институции и власти, в т.ч. съдебната и местната, политическите партии и медиите, да ползват задължително само и единствено българския език. Но не само те - такова задължение е вменено и на гражданите и на юридическите лица, в т.ч. при публични прояви, когато "взаимодействат" с администрацията, партиите или медиите. С други думи един чужденец, който си има вземане-даване с администрацията, но не владее български, вече попада под "ударите" на закона на Костадинов.

А ако на територията на България се провежда международна конференция или друго подобно събитие, то задължително трябва да се води на български език, като има превод за останалите езици (а не обратното) - четем още. Нищо, че може страната да е само "терен" за събитието и в него да няма българско участие, или пък да е просто частно събитие, без ангажимент на администрацията, или лекторите да са чужденци, които не владеят български.

Всички устни и писмени съобщения и обозначения с информационно предназначение се извършват на официалния език, освен в случаите изрично посочени в закон. Надписите на улици, площади, органи на държавната и местната власт, учебни заведения, надписи и табели върху сгради, транспортни средства (разбирай "Полиция" на полицейската кола, "Линейка" на линейката и т.н.) и прочее, се изписват задължително на български език, пишат още Костадинов и компания. Но поне допускат изписване и на латиница съгласно Закона за транслитерацията.

Изричното позоваване на закона за транслитерацията поне този път спасява потенциалното изпълнение на закона за българския език от виждани в миналото комични ситуации. Така, например, в него е посочено, че имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид. Така например столичният булевард "Джеймс Баучер" се изписва правилно James Bourchier. Иначе според правилата за транслитерацията, без това изключение, би следвало да изглежда по следния начин: Dzheyms Bauchar - мини кошмар за туристите. 

Дотук обаче с изключенията. Започват големите туристически кошмари. Правилата за транслитерацията посочват, че географските термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на езика, избран за превод, по следния начин: Нос Емине - Cape Emine, например. Дотук добре, но законът на Костадинов не третира какво правим, например с наименование като "Площад Народно събрание". Отваря се врата за интерпретации като Ploshtad Narodno Sabranie, или Narodno Sabranie Squаre, Spirka Musagenitsa, Ulitsa Shipka и пр., вместо лесния за чужденците превод National Assembly square, Musagenitsa station, Shipka street и т.н. Проблемът би бил не само писмен, но и при устното произнасяне, т.е. дори и в обявленията на спирките на градския транспорт може да има известно объркване.

Все пак някъде към средата на текстовете от закона "Костадинов" е записано, че се "допуска" употребата на чужд език като втори език по отношение на международните събития и наименованията - без повече уточнения.

Езикова полиция

Но да оставим комичната страна на текстовете. И да преминем към мракобесната. Така например четем, че чужденец, който иска да работи в България, и то за частна компания, трябва да владее български език. Което елиминира служители в компании, в които работният език е различен от българския.

Според проекта на Костадинов и компания българският език може да се обогатява с нови думи и изрази, заимствани от други езици, само и единствено, ако те не могат да се заменят с подходящи думи от българския. А диалектите са забранени. "Допустими" са само за литературните произведения и журналистическите материали.

Разбира се, сериозно внимание е отделено на кирилицата в дигиталната среда, но освен държавен стандарт в шрифта се въвежда и изискване за всички вносители и търговци на електронни и мобилни устройства - "за поддържане и изобразяване на символите от българската форма на кирилицата".

Всички тези правила, разбира се, трябва да бъдат контролирани и за целта от "Възраждане" въвеждат "Съвет за българския език" към Министерския съвет в състав цели 11 души - от БАН, академици, учители и др., който даже ще наказва нарушителите на закона, като за някои от провиненията се предвиждат санкции от 2000 лв. С други думи въпросният съвет ще играе ролята на езикова полиция.

Ще последва ли и този проект съдбата на предшествениците си, предстои да видим. Но има обосновани предположения, че ще се случи именно това.