Десети месец вече си плащаме, за да функционира ТВ7 като de facto публична телевизия. Затова явно и Съюзът на журналистите я нарече „публична“ в реакцията си (освен ако пишещите не са използвали думата в „публичен“ в друг неин смисъл). Плащаме заплати на мениджъри, журналисти, наеми на студия, камери, сървъри и т. н. Вчера разбрахме, че в името на „свободата на словото“ ще си плащаме за това удоволствие още една седмица поне. По височайше премиерско нареждане, и като израз на солидарност с „журналистите, които не са виновни“. 

Та може ли да е виновен някой, че си вади хляба като откровена маша на корпоративни интереси? Че е участвал ентусиазирано в изборни манипулации като Костинбродската афера? Че се е блещил денонощно на президента (и на други хора) в гнусни очернящи кампании? Че е обикалял страната с един нов политик в отвратителните му пърформънси с петна, фекалии и художествена гимнастика? Че се е залепял като пиявица за всяка нова власт от момента на нейния възход?...

Такава вина в България явно няма и не може да има: ergo журналистите са си невинни. Вече десети месец, обаче, сами сме си виновни, че им заплащаме непорочността, придобита при поредния катарзис.

Въпросът е следният: защо държавата чрез публичния фонд, на който КТБ дължи милиарди, трябва да поддържа жива точно тази медия? Ето възможните отговори:

1) Защото е доказала, че е телевизия, милееща за свободата на словото;

2) Защото създава качествена продукция;

3) Защото ни „дари“ Николай Бареков и образуванието му без цензура като политическо наследство;

4) Защото беше рупор на Василев и Пеевски от момента на създаването си;

5) Защото се „пречисти“ или поне попромени като секнаха Василевите пари;

6) Защото сега се надява да се превърне в добре платен рупор на путинизма. 

За кое от всичко това по-точно?

Мнозина се питат защо точно сега, защо точно от сървъра? Редно е да се питаме защо ЧАК сега и защо САМО сървърът? И защо само ТВ7, когато в такова положение са и други медии, предприятии и пр.? 

Ако ще продължаваме да финансираме подобни медии, нека поне те станат наистина обществени и като собственост, и като програма, и като редакционна политика. Откъде накъде някакви люде ще си играят на предприемачи и пазители на свободата на словото, докато основно обслужват този или онзи с парите на всички ни. Че като бонус някои от тях ги развеждат с правителствения самолет и до Париж (пак на държавен масраф, разбира се, и пак в името на свободата на словото).

Да, шокът е голям, защото чрез КТБ беше замърсена почти цялата медийна среда в страната: и телевизии, и важни вестници станаха зависими от една групичка, която няма нищо общо нито със свободата на словото, нито с други полезни видове свобода. Сега точно тези медии да се представят за жертви в борбата за ценностите на демокрацията е перверзия. Ако се поддадем като общество на подобна мелодрама, значи нямаме базово чувство за добро и зло. 

Казват, че е по-добре ТВ7 да се продаде от държавата като цяло, без да спира да излъчва. Камерите и сървърите са евтини, фирмата е скъпа. Това е валиден аргумент, но това е въпрос на тактика на синдика. Да не забравяме, че става дума за фирма, чийто истински собственик официално не се знае, а неофициално е в Белград. Как се преговаря в такава ситуация? Как се стимулира длъжника да предприеме мерки за плащане на дължимото. Не е толкова абсурдна стратегия на синдика да заплаши телевизията със спиране: ако наистина има някакъв потенциал за покриване на дългове, купуване от друг и пр. този ултиматум предизвиква някакво решение. И какво означава, че ТВ7 не е имала шанс да си плати дълговете през тези десет месеца? Явно се иска разсрочване, намаляване на дълг и т. н. А това означава пак обществото да поеме сметката (и то значителна) с обещание, че за в бъдеще тези пари ще бъдат частично погасени. Трай коньо за зелена трева.

За полицията: нададе се писък, че се „праща полицията в медия“. Все пак има разлика за какво тя се „праща“. Едно е, ако с неясни мотиви униформените разследват, тормозят, затварят една медия (или банка, по същата логика). Друго е, ако тя помага да се изпълни закона, чрез който някой иска да си събере дългове (които никой не оспорва) от тази медия, особено ако този някой се окаже държавата и обществото като цяло. Ако не използвате инструментите за законно събиране на дължимото, всъщност решавате да продължите публичното финансиране за въпросния длъжник. Което вчера се случи. (А дали е било необходимо да се пращат осемдесет полицаи с кучета е друг въпрос – това наистина е преиграване.)

Накратко: ако аз взема от съседа на заем радио-предавател и микрофон, и с тях си направя в гаража му радиостанция без да му плащам наем, който съм обещал, и ако той на десетия месец си ги вземе обратно и ме изгони, няма да смятам, че ми нарушава правото на свобода на словото. Би било много, много, много нахално от моя страна. Дори и ако извика полиция, човекът ще си бъде прав.

-----

* Коментарът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.