Увеличаването на възрастта за пенсиониране е въпрос, от който кабинетът няма да отстъпи, независимо дали синдикатите и работодателите одобряват промяната, стана ясно по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. След като лично премиерът Бойко Борисов обяви, че не е склонен на повече преговори по въпроса, дебатите се считат за приключени.

"Знам колко популистко звучи, но при този демографски срив в държавата, няма как това да се случи (запазването на сегашната възраст за пенсиониране - б.а.). Още повече огромни пари изсипваме в здравеопазването всяка година и в края на краищата се надявам, че след реформата в здравеопазването продължителността на живот ще се вдигне и действително до по-висока възраст ще работят и мъжете, и жените в България", заяви министър-председателят. 

По думите му вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин е намерил възможно най-лекия вариант за реформи, без да стресира бизнеса и работниците, затова подкрепя напълно представените от него реформи.

Пакетът от промени в Кодекса за социално осигуряване предвижда възрастта за пенсиониране не само да се увеличава плавно, но и да се изравни за мъжете и жените така, че през 2037 г. всички да се пенсионират на 65 години. Синдикатите не одобряват варианта, тъй като при него не се отчита реалната продължителност на живота в България. Освен това се опасяват, че спестените пари от пенсии няма да се върнат в системата, а ще отидат за повече здравни услуги или обезщетения за безработица. От КНСБ дори цитираха разчети на Националния осигурителен институт, според които ефектът от увеличаването на възрастта за пенсиониране през 2037-а върху брутния вътрешен продукт на страната ще е едва 0,5%, което на практика обезсмисля промяната.

Продължават споровете и по отношение на промените, касаещи служителите в сектор "Сигурност". Предложението на социалното министерство е тяхната пенсионна възраст постепенно да нараства от сегашните 52 години и 10 месеца на общо 55 години, но с по-облекчен режим при зачитането на трудов стаж. Правото на пенсия ще се ползва без да е необходимо служителите предварително да се уволняват от системата, освен това ще могат сами да решават кога точно да излязат в заслужена почивка. Сега военни и полицаи се пенсионират само при натрупан стаж от 27 години, независимо от възрастта, което им позволява да се възползват от т. нар. ранно пенсиониране. Затова идеята на министър Калфин за фиксиране на пенсионната възраст среща острото неодобрение на синдикатите в сектор "Сигурност". 

Бизнесът от своя страна застава напълно зад реформата на вицепремиера и даже настоява за по-скоростно увеличаване на възрастта. Затова пък не одобрява планираното вдигане на общата вноска за социално осигуряване с 4,5 на сто.

"За да получи 100 лв. работникът, работодателят дава 150 лв., което на практика означава, че данък труд у нас е 50%. Ако осигуровките действително се увеличат с 4,5 на сто, този данък ще скочи допълнително. А това неминеумо ограничава заетостта и отваря вратите на сивия сектор", предупреди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.  

Подобна е позицията и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Според председателя ѝ Кирил Домусчиев вдигането на социалните осигуровки не е реформа, защото натоварва всички с допълнителни разходи при наличието на огромен дефицит в системата. По думите му промените трябва да се концентрират върху запълването на недостига за пенсии и чак когато той достигне до нормалните за Европа нива, би могло да се говори за увеличаване на вноските.   

"Това ще е наистина един лош знак и няма да направи положителен пиар на правителството", отбеляза на финала председателят на КРИБ.

По думите на министър Калфин нетният ефект от прилагането на пакета от пенсионни реформи ще бъде видим реално след около 10-12 години, когато се очаква дефицитът в пенсионната система да бъде стопен до минимум. Сега държавата дотира пенсионната система с поне 1,8 млрд. лв. всяка година, като превежда сумата в бюджета на Националния осигурителен институт.