Изборите във Великобритания всяват смут в Европа. Вече не е немислимо излизането на сраната от Европейския съюз и отцепването на Шотландия. И двата варианта биха били катастрофа.

Тео Зомер.

Това пише Тео Зомер в свой коментар, публикуван в реномирания германски седмичник за политика “Ди Цайт”.

Според автора европейците не могат да са равнодушни след резултата от общите избори във Великобритания.

“След победата на управляващите консерватори възникват два въпроса: ще може ли Дейвид Камерън да удържи единството на Обединеното кралство  или все пак Шотландия ще се отцепи? Второ: ще доведе ли неговият рискован референдум по членството на Великобритания в ЕС до “Brexit” -   излизане на Острова от брюкселската общност? Казано по друг начин: иде реч за разкол във Великобритания или за разкол в Европа», пише Зомер.

Той припомня референдума в Шотландия от миналата година за отцепване от Великобритания. Резултатът беше 55 на сто от гласувалите срещу подобен вариант и 45 на сто «за». Опияняващата победа на шотландските националисти при сегашните парламентарни избори обаче би довела до отново поставяне на въпроса за независимостта. Шотландската национална партия спечели 56 места в парламента в Лондон от 59 възможни и така станаха трета политическа сила.

Зомер се спира и на специфичната мажоритарна избирателна система във Великобритания, базирана на принципа на относителното мнозинство и водеща до крайно несправедливи резултати. Така една партия би могла да спечели 28 на сто от бюлетините, а да получи 5 или 6 мандата в долната камара на парламента с общо 650 места.

«И този път не беше по-различно. Шотландската национална партия получи 56 депутатски места при 1,45 милиона подадени за нея гласа, докато антиевропейската и обявяващата се срещу имигрантите Партия на независимостта на Великобритания трябваше да се задоволи с един единствен мандат при спечелени 13 на сто от бюлетините или 4 милиона подадени за нея гласове, на което можеш едновременно да се чудиш и да се радваш», излага фактите авторът.

За него изходът от парламентарния вот не е нищо друго, освен доказателство за едно напълно разединено кралство. Така в Лондон на едни щедри на харчове сепаратисти се противопоставя правителство на торите, залагащо на политиката на затягане на коланите.

«Към това трябва да се прибави и обсотятелството, че шотландците неизменно се кълнат в Европа, докато политиката на Камерън за  провеждането на референдум в крайна сметка би могла да доведе до излизането на Великобритания от Европейския съюз, което пък отново би дало повод на шотландците да се отцепят от Обединеното кралство и да поемат по пътя на неависимостта», се посочва в публикацията.

Сега европейците трябвало да се подготвят за варианта, че преизбраният премиер Дейвид Камерън ще осъществи намерението си за провеждане на референдум до края на 2017 г., на който британците ще решат дали страната им остава или не в ЕС. До тази дата той иска да преговаря с останалите 27 държави членки на съюза и с Европейската комисия на Юнкер по нова договорна основа за членството на страната му в ЕС. Камерън иска да постигне орязване на пълномощията на Брюксел, връщането на редица компетентностти на националните правителства и слагане на ограничителна рамка при намесата на ЕК в нациналните дела.

Проблемът бил в това, че Камерън излагал вижданията си само с общи фрази. Изготвена експертиза от 3000 страници под заглавие «Вътрешен баланс» била окачествена като безполезна, посочва авторът.

«Какво конкретно иска Камерън? Към какво клони? Ако на първо място за него е важно да успокои евроскептичното крило на своите тори, едва ли би получил подкрепа от европартньорите си, макар по отделни въпроси те да са съгласни с него и да го подкрепят. Няма да е лесно да се намери решение, което да е поносимо, смислено и приемливо за всички. И без това продължителните преговори и съгласувания няма да улеснят Камерън да спази датата за референдум в края на 2017 г. Сега той бързо трябва да си изясни какви са целите му минимум. Същевременно европейците трябва да се споразумеят каква цена са готови да платят, за да задържат Англия в Европейския съюз. Аз съм от онези, за които един «Brexit» е катастрофа – за Великобритания и за Европа. Любезността има своите граници», пише Тео Зомер. 

Той пропомня позицията на германския политически анализатор Томас Франкенфелд, че европейците не могат да приемат положение, при което британците извличат ползи от членството си в ЕС, а по егоистични причини отказват да поемат тегоби.

«Така или иначе са налице опасения, че Европейският съюз поема към фаза на неизвестност. Вече не са немислими излизане на Англия от Европейския съюз и отцепване на Шотландия от Обединеното кралство. Всяко усилие си струва и двата варианта да бъдат избегнати. Във време, когато светът се преустройва, Европейският съюз не може да се изолира от глобалните съзидателни сили», заключава Тео Зомер.