ЗОРНИЦА СЛАВОВА

Министерство на образованието разработи проект за изменение на Закона за висшето образование, според който държавата ще определя за кои специалности ще се плаща държавна субсидия, колко студенти ще финансира по направления. Ако униветситетите пък искат да поддържат и други специалности или по-големи бройки в държавно субсидираните специалности, то те ще трябва да са платени.

В мотивите към законопроекта ясно личи осъзнаване на принципно погрешния подход на финансиране на висшето образование на базата на броя на студентите, който води до стимул за висшите училища да увеличават максимално приема, често за сметка на качеството. През 2015 г. делът на субсидията, определена въз основа на качеството (т.е. въз основа на рейтинговата система за висшите училища), е едва 12,8%, което обяснява липсата на значителни стимули за по-тясно обвързване на висшето образование с пазара на труда. Това беше отбелязано и в Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., в която целта е до 2020 г. 60% от държавната субсидия да се предоставя на университетите въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Очевидно министерството се е заело да въведе този принцип в нормативната рамка и да започне да контролира по-изкъсо броя на студентите по специалности и университети, за които държавата плаща субсидия.

Така, вместо държавните органи само да утвърждават заложените от университетите бройки и специалности, законопроектът предвижда да се създаде Списък на приоритетните професионални направления[1] и защитените специалности[2], които ще финансира. Определянето на броя на приеманите студенти пък ще става в зависимост от 1) оценката на учебната и научна дейност, която ще е базирана на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, 2) реализацията на завършилите студенти и 3) приоритетите на държавата.

Статистиката на НСИ показва, чепрез 2014/2015 г. в България се обучават 257 хил. студенти, от които над 220 хиляди (86%) – в държавни университети, като за последните пет години студентите са се увеличили с 1,5 хиляди. Новите студенти за учебната 2014/2015 г. са 45 хиляди, а завършилите през 2014 г. - 32 хиляди. Структурата на висшето образование по области на образованието пък показва, че най-висок относителен дял заемат студентите от „Стопански науки и администрация” - 22,6%, следвани от тези в „Технически науки и технически професии” - 15,1% и „Науки за обществото и човешкото поведение“ - 12,3%. Най-малък е делът на студентите, обучаващи се в областите „Управление на сухопътен, воден и въздушен транспорт“ - 1,2%, „Природни науки” - 0,7% и „Математика и статистика” - 0,2%. Вероятно част от непривлекателните специалности в момента ще станат „приоритетни” за държавата. Също е вероятно при определянето на приоритетните специалности да се взима предвид прогнозата за нужда от дадени специалисти в близко бъдеще, но подобно нещо не е записано конкретно в законопроекта, въпреки че такива оценки се правят от МОН.

Основният очакван резултат от законопроекта е ограничаване на финансирането на определени професионални направления, в които висшето училище не успява да се конкурира успешно с останалите (по мотивите към ЗИД). Реализацията на пазара на труда и най-добрите резултати от учебната дейност по специалности и университети могат да се проследят от данните от Рейтинговата система на висшите училища в България. Ако новият законопроект се приеме, вероятно ще се вземе предвид, че при завършилите студенти по „военно дело”, „медицина”, „фармация” и „стоматология” връзката между специалността и пазара на труда е силна и под 1% от тях са безработни. Същите специалности държат и челните места по приложение на придобитото висше образование (с по около 95% от студентите) и най-високи теоретични и практични знания. Най-добрите резултати при студентите от тези специалности показват университетите, които традиционно подготвят такива специалисти. На другия полюс са студентите по „животновъдство”, „биология” и „религия” с 5,5-7,5% безработица след завършване и студентите по „туризъм”, „изобразително изкуство” и „металургия”, при които под една четвърт от студентите прилагат знанията си след завършване.

Интересно е да се отбележи, че практическите знания на студентите по „информатика и компютърни науки” са оценени доста ниско, а те по принцип са все по-ценни кадри на пазара на труда (второ място по осигурителен доход), което показва липсата на практика в университетите и очевидното самообучение на хората или (до)обучение от компаниите, които ги наемат.

В случая държавата дава субсидията на държавните университети, разходите са големи, а качеството към момента на редица специалности е сравнително ниско, което донякъде оправдава тази намеса. Въпросът обаче е дали субсидирането според различни критерии, освен че е най-лесният, е и най-ефективният подход за повишаване на качеството на висшето образование. По света се използват и други модели, които от една страна оставят избор на студентите и гъвкавост на университетите, а от друга – ограничават намесата на държавата и централизираните грешки, които биха могли да бъдат допуснати. Подобен пример са моделите, основани на търсенето, който се основат на системата на ваучери за всеки студент, което на практика субсидира студентите, а не университетите, както и моделите, основани на студентски заеми, които предполагат отговорност и повече възможности за студентите[3].

Все пак похвално е, че правителството вече се е ориентирало в посока намаляване на стимулите за брой и увеличаване на стимулите за качество, но и методът, по който това ще се случи има значение за успешното изпълнение. Това ще е ключовият момент за постигане на добро висше образование и висока реализация на завършващите в България.

[1] Според законопроекта „Приоритетни професионални направления“ са професионалните направления, в които към определен етап от икономическото и обществено развитие на Република България съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти.

[2] Според законопроекта „Защитени специалности“ са специалности на висшето образование, за обучението в които липсва заявен интерес или заявеният интерес е нисък, но към определен етап от икономическото и обществено развитие на Република България съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти за тези специалности.

[3] Разглеждали сме тези модели по-подробно в изследването „Финансиране на висшето образование: Международният опит и българските перспективи”. 

Анализът е от сайта на Института за пазарна икономика.