Водещите политически партии вече превключиха на предизборен режим. В поведението на всяка една от тях ясно се виждат елементи, чрез които се работи за активизиране на електората за местния вот наесен. Цялостната картина е добре позната, но все пак има и някои нови краски.

Бойко Борисов и ГЕРБ взеха да се връщат към някои стари, позабравени навици, които в първия им управленски мандат бяха изключително дразнещи за голяма част от обществото. Полети с хеликоптери за сметка на данъкоплтаците, рязане на ленти, битов пи ар (Борисов по анцуг на тенис-корта или пред магнолията в Банкя) и т.н. В ГЕРБ очевидно не търсят възможности за разширяване на електората си, извън онези около 1 млн. избиратели, които поне засега са им гарантирани. Дали обаче няма да загубят и част от тях предстои да видим.

На "Позитано" 20 не всичко е спокойно, но и няма нищо ново, което да не сме виждали. Новото ръководство, начело с Михаил Миков, се опитва да внесе някаква свежест в партията, но засега без особен успех. Тихата война между различните лобита в БСП стана явна, когато Румен Овчаров и сие решиха дадат генерално сражение на хората на Сергей Станишев, като на последния пленум поискаха оставката на Драгомир Стойнев като зам.-председател. Страстите се бяха нажежили до червено (какво друго да е всъщност), но към момента като че ли поутихнаха. Социалистите очевидно ще се придържат към стария си навик да подтискат вътрешните напрежения преди избори. Чудно е обаче кого си мислят, че ще излъжат. Освен себе си.

В ДПС също се активираха предизборно по добрата стара схема. България отново е държава, в която има проблеми с правата на малцинствата..Въпреки иначе прекрасния й етнически модел, който трябва да служи за пример на съседни нам страни, и за чието съществуване  ДПС има огромна заслуга. Така биха могли да се обобщят речите на Лютви Местан в последните седмици.

Особено интересна е ситуацията в Реформаторския блок. Не само защото формацията в този й вид е сравнително нова, а и защото тя за пръв път влиза в изборен цикъл от положението на управляваща. Поведението на лидерите на различните партии от блока обаче продължава да бъде разнопосочно. Радан Кънев обикаля България, среща се с актива, с избирателите - реални и потенциални и т.н. От своя страна Меглена Кунева лансира кандидатурата на Соломон Паси за кмет на София, с което предизвика противоречиви коментари. Особено интересна е позицията на Местан по темата. Той критикува под път и над път реформаторите за това, че са в прегръдка с национал-популизма, но изведнъж  заяви, че е готов самият той да се прегърне с тях в София ако Паси е техния кандидат. Излиза, че евентуалното ашладисване на Паси към блока облагородява неговото грозно национал-популистично лице. Или пък просто Местан има навик да говори не от принципни, а от конюнктурни съображения.

Новият елемент в поведението на реформаторите е изявлението на Кънев, че ако парламентът не застане категорично зад реформите, то блокът може да излезе от властта и да премине в опозиция. Подобен категоричен тон доскоро не се чуваше и втвърдяването на позициите със сигурност е провокирано от наближаващите избори. Една от най-големите проблеми на Реформаторския блок е как хем да е в коалиция с ГЕРБ, хем да запази собствената си идентичност.

Коалицията с герберите обаче със сигурност не вреди толкова много на реформаторите, колкото уклончивата им позиция по казуса с кмета на Хасково Георги Иванов. Този казус е слабото място на блока още от парламентарния вот. И няма защо да се сърдят на политическите си противници, а вероятно и на някои от съюзниците им във властта, че се възползват от него, за да им подбият рейтинга.

Иначе Кънев също прибягва до пи ар в стил Бойко Борисов. Играе тенис, само че не на корт, а на маса, и го прави в официален костюм, а не по анцуг. Би трябвало да знае, че не това е неговата сила. Ако не го знае би трябвало да има някой, който да му го каже.

Десницата и левицата продължават да се възползват от всеки повод, най-вече при отбелязването на исторически дати, за да се сръфат по темата за комунизма и фашизма. Помирението по тези въпроси е нещо, от което ще спечелят всички. Но поне засега няма признаци да се върви в тази посока.

Сражението на националистическия фронт става все по-ожесточено. Битката между Патриотичният фронт и "Атака" за това кой от тях е най-големия дупшманин на Турция навлиза в решителната си фаза. Хората на Волен Сидеров внесоха предложение за признаване на арменския геноцид и то дори бе прието от парламента, макар и под формата на арменско масово изтребление. Сега патриотите контратакуваха с предложение, за признаване на геноцида над българите в Османската империя.

Дали партиите обаче ще спрат да упражняват геноцид над интелигентността на избирателите си? Може би да, но едва ли точно на тези местни избори.