Шест от общо осем парламентарни групи се обявиха против използването на платени коментатори в интернет, станали популярни като тролове. Всъщност интернет трол е някой, който целенасочено проваля дискусии като се нахвърля директно срещу другите участници или отклонява темата. Така че, когато говорим за платени политически коментатори, те са вид тролове. Но когато говорим за тролове, не можем да разбираме само платени политически коментатори.

"Декларираме, че няма да използваме умишлено платени коментатори, както и партийно или фирмено организирани, и с цел разпространение на заблуди и клевети, насаждане на омраза или осъществяване на манипулативни внушения спрямо политически опоненти и други участници в публичния живот."

Под това се подписаха представители на почти всички парламентарни групи с изключение на ДПС и „Атака“. Тук веднага се сещаме, че партиите са подписвали декларации и за коректна кампания, и против купуването на гласове. И какво от това? Самият текст на поетия ангажимент също може да бъде разнищен:

Какво означава „умишлено платени“? Кой определя кое е „заблуди и клевети“ и кои внушения са „манипулативни“?

Тези детайли само показват колко по-широка, по-сложна и все още непозната е темата. Засега имаме ангажимент с по-скоро морална стойност, чиято роля е, когато „хванем“ някой политически трол, да го размахаме пред погледа на съответната партия. И тя да се засрами. Нищо повече.

А проблемът е сериозен

Четейки форумите под новините в информационните сайтове или под коментарите в социалните мрежи, човек лесно може да остане с впечатлението, че нещата рязко са се променили. Дали ще бъде нещо с геополитическата ориентация на България, дали ще бъде нещо с някоя банка, дали ще бъде нещо с някой кандидат за кмет на поредната община.

Нещата са ясни: някой наема някой, който да организира група хора, които да пишат определени неща на определени места. Това е напълно законно. И в същото време, това определено променя средата, създава заблуди у публиката, влияе на общественото мнение.

Ако си търсите подобна услуга, напишете в търсачката „Reputation Management” и внимавайте за думата „online”. Ще се изненадате колко развит е този пазар и колко много оферти ще откриете. Само че тези три думи не означават точно наемане на студенти, които да пишат денонощно колко велик е лидерът на вашата партия. Този бизнес е далеч по-широк и с право ще ви се обиди, ако го ограничите до организираното тролене. Но пък и платените коментатори в интернет са някъде в тази графа.

Когато публикувате новина с конкретно име – фирма, министър или банка, и секунди след това се появят коментари, че споменатите са най-великите, а критиките срещу тях са плод на световната конспирация, тогава бъдете сигурни – имате среща с тролове.

Резултатът е, че светът започва да изглежда по-различен. Ако си мислите, че определена идея е маргинална, но пък повечето коментатори я подкрепят, не бързайте със заключението, че точно това е новият мейнстрийм. Защото точно това е целта на организираните тролове.

Засега идеите за преодоляването или разрешаването на този проблем са били в три посоки – държавата, медиите и/или социалните мрежи.

Какво общо има държавата

През октомври миналата година бившият министър на правосъдието на Обединеното кралство Крис Грейлинг обяви новите по-строги мерки „срещу интернет троловете“. Всеки, който изпраща в социалните мрежи и в интернет обидно и агресивно съдържание срещу конкретен човек, вече да лежи до 2 години в затвора, а полицията да получи правото да разследва до 3 години подобни престъпления. Повод за всичко това станаха заплахите за изнасилване, които получи по интернет моделът Клое Маделей.

Очевидно става дума за друго съдържание на думата „трол“. В България заплахата за убийство, призоваването към насилие, проповядването на война и т.н. също са престъпления. Въпросът е, че прокуратурата не може да се похвали с интерес в тази посока, а и далеч не всеки потребител в мрежата изпраща сигнали до прокуратурата. Още по-малко пък самата прокуратура се самосезира по публични съобщения в интернет, които могат да попаднат в рамките на Наказателния кодекс.

Въпреки наличните вече изказвания, че държавата трябвало да промени законите, „за да се бори с интернет троловете“, засега никой не е посмял да формулира конкретно предложение как точно може да стане това.

Какво общо имат медиите

Огромната част от това, за което говорим, се случва под новините в онлайн медиите. България може да се нареди сред най-либералните (в рамките на свободния свят все пак – б.а.) държави, където всеки може да коментира почти навсякъде. Най-често без регистрация и без ограничения за броя на имената, с които може да се подпише от един IP адрес. Докато в сайтовете на най-престижните европейски медии публикуването на коментар не е чак толкова лесна работа. Изисква се регистрация. Изисква се чакане – някой преглежда коментара ти и чак след като прецени, че публиката има нужда от него, чак тогава твоите две изречения виждат бял свят.

Това е резултат от концепцията, че медиите носят пълна отговорност както за редакторското съдържание, така и за потребителското съдържание – т.е. коментарите от форума. В България най-често нямаме никаква модерация или постмодерация (никой не контролира потребителското съдържание или го контролира постфактум след като е публикувано – б.а.). Малко на брой са медиите, които развиват екип от модератори.

След 2013 година идеята, че коментаторите имат свобода на словото, която няма връзка със самата медия, вече е на боклука. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отхвърли иска на естонския сайт Delfi.ee, който бе осъден на трета инстанция за потребителски коментари, които увреждат доброто име на влиятелен бизнесмен в страната. Въпреки че сайтът е свалил коментарите след жалбата, той е бил осъден – справедливо според Страсбург, защото не е направил това по собствена инициатива. От този момент всяка онлайн медия в Европа трябва да е наясно, че носи пълната отговорност за всяко твърдение в коментарите на потребителите и не може да разчита на лозунга за свободата на словото.

А сега да се върнем при троловете – по-консервативни правила за форумите в онлайн медиите са един от пътищата към ограничаване на влиянието на политическите тролове. Медиите и без това ще бъдат принудени да вървят към по-рестриктивен модел, защото, ако някой все още не е решил да изкарва добри пари от съдебни дела срещу тях заради потребителски коментари, то все някой ден ще реши да го направи. И то редовно.

Какво общо имат социалните мрежи

Коментарите, които сме свикнали да определяме като „тролски“, са разделени на две – под статиите в новинарски сайтове и в социалните мрежи. Предимно фейсбук. Тук решението е малко по-далеч и географски, и езиково. И фейсбук, и туитър, и всичките, имат свои правила. Написани са, публикувани са. Всеки може да докладва коментар или снимка, които нарушават правилата. Проблемът е, че няма „втора инстанция“ - т.е. нито получаваш обяснение за действието/бездействието, нито имаш власт да попиташ защо.

Български потребители на фейсбук многократно и масирано са докладвали групата „На всеки километър“ за „неподходящо съдържание“, както пише в условията на мрежата. Заплахите към конкретни хора и проповядването на война и насилие обаче не са достатъчен мотив за премахването на подобни страници. В същото време личните страници на изявени журналисти или граждански активисти бяха блокирани след масирани атаки, които нямат никакви законови основания. Законови – в България.

Нормално е един глобален бизнес да не може винаги да е адекватен към всяка една среда. И точно това несъвършенство дава свобода на организирани „тролски“ групи да правят буквално каквото си искат във фейсбук, без това да попада под някакви ограничения. Дори и когато нарушават чл. 407 от българския Наказателен кодекс - „Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години".

А сега отначало

Ако някой иска да воюва с платените интернет тролове, той трябва да познава и трите пътя – и държавната регулация, и медийната среда, и правилата на глобалните играчи. Нито един от трите пътя сам по себе си не може да постигне резултат.

Държавата, на първо място, може да започне да преследва престъпленията, които и сега са пред очите ни в интернет, а не да записва нови и нови текстове в Наказателния кодекс. Медиите пък могат да бъдат по-отговорни и да претеглят на везната кое тежи повече - повечето посетители на сайта или повечето обезщетения, които би им се наложило да платят в бъдеще. А ако държавата ни наистина има служби за сигурност, те със сигурност могат да открият всеки, който нарушава законите на Република България, независимо дали го прави във фейсбук или на Женския пазар. Тези задачи все още са в бъдеще време.

Иначе е похвално, че междувременно депутати са решили да се откажат от използването на платените интернет коментатори. Това е нещо като „от понеделник спирам цигарите“.