Колкото и невероятно да звучи – и германците обичат да си садят лук и да отглеждат ягоди или домати в специално предназначените за това градинки, малко по-големи от носна кърпа.

Градините на Шребер не са толкова известни като тези на Семирамида, но това е така само извън пределите на Германия – във Федералната република миниатюрните парчета земя, на които човек може да се позанимава със земеделие или да хапне скара на открито в края на седмицата, са наистина един вид култ. И нежни думи за тях определено не липсват – оазис за душата, идилия насред града, откъсване от делника, източник на истинско щастие, балсам за настроението.

Мини-градинките в Германия са около милион.

Красотата рядко заема водещо място, макар немалка част от стопаните на градинките да се положили видими грижи за впечатляващия им външен вид – важно е всичко да е функционално и площта да се използва максимално, тъй като обичайно е със съвсем скромни размери. Насред градината /със средни размери от 370 квадратни метра/ в повечето случаи има място само за една барачка, а и често е шумно край жп-линиите, където са разположени парцелите /германските железници притежават 80 000 от тях/. Последователите на Шребер обаче не са недоволни – от ранна пролет копаят, садят и плевят, за да могат в течение на годината да се наслаждават на плодовете от труда си.

 Сред природата се търси разтуха от стреса в делника.

Арендаторите на намиращите се на цялата територия на Германия около милион мини-градинки са смятани за щастливци, но това е отскоро – само допреди няколко години хората, обработващи малките си парцелчета, са били олицетворение на еснафството и икономичността, и то на пенсионна възраст. Междувременно обаче – покрай тенденцията за употреба на все повече био продукти, както и покрай стремеж за разпускане извън забързания делник, към обработването на градинките се насочват все повече млади хора и семейства с деца. И ако доскоро част от терените са стояли празни, сега предлагането просто не може да насмогне на търсенето – за получаването на градинка се чака с години. Бумът, който изживяват градинките, се обяснява не на последно място с ниските нива на дължимите такси – един квадратен метър струва по-малко от едно евро годишно.

Мечтата за собствено парче земя е актуална за мнозина германци.

Евтино е, но въпреки това /или точно поради това/ към арендаторите има определени изисквания - градинката в никакъв случай не може да се ползва само като декор за барбекю или за излежаване в някой шезлонг. Както предписва законодателството: една трета от парцела трябва непременно да се посвещава на отглеждането на плодове и зеленчуци. Освен това градинката не бива да надхвърля 400 квадратни метра, а постройката на територията ѝ – 24 квадратни метра. Храстите пък не трябва да са по-високи от 1,25 м и трябва да са на достатъчно разстояние от оградата на съседа – 50 см. Черно на бяло е записано и, че колкото и да е примамливо пребиваването в градинката и разположената в нея къщичка, там не може да се живее постоянно.

Във връзка с което строго забранено е инсталирането на печка, телефон, сателитна чиния или тоалетна. Все пак законодателят е предвидил възможността периодически да се остава за пренощуване. Последователите на Шребер /ще стигнем и до него/ имат и определени ангажименти в рамките на общността, от която са част – като например да поддържат добри отношения със съседите си, независимо от техния произход и цвят на кожата.

Площта на къщурката не бива да надхвърля 24 кв.м.

Създател на тези специфични зони /сходни на българските вилни, но и доста далечни от тях/ е Ернст Иноценц Хаушилд – той е човекът, който през 1864 основава първото градинарско дружество. Кръщава го обаче на лайпцигския лекар Даниел Готлоб Мориц Шребер, прочул се с инициирането на първата обществена поляна за игри в Германия, тъй като проявявал голяма загриженост за правилното възпитание на децата. Уви, нямал никакъв късмет в това направление в личен план – единият му син се самоубил с изстрел в главата, а другият полудял.

Но пък Шребер би трябвало да е доволен от своите стотици хиляди ръкотворни „паметници” – градините, които в наши дни дават възможност на сънародниците му да съхранят и да развиват досега с природата дори и в 21 век. А както е доказано чрез проучвания – арендаторите на шреберови градинки са в много по-здрави и по-спокойни от останалите, т.е. парченцата земя изпълняват предназначението си.