Бойко Борисов каза да не спекулираме, но аз пак няма да  го послушам. Не го слушах, когато беше министър-председател. Не го слушам и сега. Той също не ме слушаше. И видяхте какво стана.

На 4 ноември 2013 година написах в блога си, че ГЕРБ и ДПС обмислят да свалят правителството на Пламен Орешрски и да съставят ново начело с вътрешния министър Цветлин Йовчев в рамките на сегашния парламент.
Вдигна се голям шум. Управляващи и опозиция в хор отричаха да са участвали в такова нещо. Никой обаче не каза, че съм излъгал.
Не си го бях измислил. За вероятния сценарий ми разказа кратко и неясно под условие за анонимност водещ български политик, чието име е често в заглавията на новините. Няма да ви го кажа, защото този източник продължава да ми разказва разни неща. 

Тогава вътрешният министър Цветлин Йовчев нарече дописката „нескопосана интрига“. Бойко Борисов съзря в нея само „интрига“. А Лютфи Местан, който беше дошъл същия ден в Брюксел, с шербетена  усмивка рече: „Прочетох интересна хипотеза от Вас“. Разбира се, той не я потвърди, но и съвсем либерално не ме обвини в интригантстване, признавайки правото ми да правя хипотези.
Но не ставаше дума за хипотеза, а за непотвърдено сведение. Признавам си, че източникът  не уточни кога е имало контакти между ГЕРБ и ДПС, на какво ниво, кои са участвали, стигнали ли са до някакъв резултат и какъв е бил той.  
Три месеца по-късно друг добре информиран източник ми довери, че ДПС са питали ГЕРБ за коалиция непосредствено преди изборите от 12 май 2013 година, но са получили отказ. Дали и как са продължили контактите след това не знам. 
От миналия ноември до ден днешен има сериозни политически и математически основания за предполагаема коалиция между ГЕРБ и ДПС. Тя може да създаде ясно мнозинство и да отнеме на „Атака“ ключовата роля на кворумоносител. 
Местан през ноември отхвърли категорично тези съображения. Той подчерта дълбоките ценностни различия, които делели партията му от ГЕРБ.


Към вътрешното и международно  неудобство „Атака“ обаче сега се прибавя и рискът от вътрешното разединение в БСП всято от АБВ. Има и „побаречен“ депутат от Коалиция за България, чийто извънпарламентарен лидер непрекъснато говори как щял да предизвика предсрочни парламентарни избори след европейските. 
На мястото на Местан не бих бил сигурен, че контролирам това мнозинство в този парламент. А ДПС, откакто е в парламента, това прави – контролира мнозинството. С кратки прекъсвания. Сега разни се опитват да му отнемат тази ключова роля. Като в „Златния телец“ – искат ключа на стаята с парите. 


Дебело подчертавам, че не твърдя, че се подготвя коалиция между ГЕРБ и ДПС, или друга форма на единодействие между тях.  Убеден съм, че ако решат да правят нещо такова, те ще ни го съобщят, когато му дойде времето.
Кърджалийското кафе на Борисов и Местан вчера обаче беше демонстрация на поне три неща – че ГЕРБ и ДПС могат да си говорят, че не само могат да си говорят, а и да се договарят /например за постовете и местата в Централната избирателна комисия/ и че могат да намират общи интереси.


Те не демонстрираха планове или намерения за бъдеща сделка, а само потенциала си да я направят. Кърджалийският моабет беше в жанра „сещай се снахо“.
Освен това той беше изигран в електоралната крепост на ДПС, за да онагледи за местното население, че диалогът с ГЕРБ е нормален и допустим и че Борисов не е душман. Една от опорните му точки на кафето беше до осъди ясно и еднозначно т.нар. възродителен процес, т.е. смяната на имената на етническите турци у нас комунистическия режим в края на 1980-те години. 
В тези времена Борисов е служил в МВР, а след това имаше двусмислени изказвания и за възродителния процес и за Тодор Живков.


Без никакви намерения да интригантствам, искам да отбележа още една подробност – ГЕРБ остро нападат управляващите за провалената акция на антитерористите в  Лясковец, но не казват нито една лоша дума за вътрешния  министър Цветлин Йовчев. Те искат оставката само на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров.