Ще успее ли държавата да се справи с отпечатването на бюлетините за местния вот наесен? Това бе темата на среща в парламента днес между представители на управляващи и опозиция, БНБ, финансовото министерство и ЦИК.

Проблемът е, че досега за национални избори печатницата БНБ печаташе около 8 млн. бюлетини. Сега за местния вот обаче, на който има няколко вида избор - за кмет, за общински съветници и т.н. - бюлетините ще са около 18 млн. Това поставя под въпрос дали печатницата на БНБ ще има достатъчен ресурс, за да отпечата всички бюлетини.

"Защо правителството, което отговаря за техническата подготовка на изборите се е сетило чак в края на май, че ще има избори през октомври?"

Това попита в кулоарите на парламента депутатката от БСП Мая Манолова след срещата. Според нея от изпълнителната власт са предложили да се промени Изборният кодекс и да се върне старият регламент - бюлетините да не се печатат централизирано, а по области, като печатниците се определят от областните управители.

"Този филм вече сме го гледали. Безобразията с това да се печатат безконтролно бюлетини са известни на всички български граждани", заяви Манолова.

И бе категорична, че БСП няма да се съгласи с промени в кодекса в тази насока, както и по някои други теми, като отмяна на преференциалното гласуване например.

Манолова каза, че от Реформаторския блок са предложили бюлетините да се печатат в някои съседни държави, например Румъния. Според нея обаче това ще засегне националната ни гордост. 

Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви категорично, че партията няма да инициира промени в изборното законодателство няколко месеца преди изборите, за да не се дава повод за спекулации.

"Това, което парламентарната група на ГЕРБ има като становище е да не се променя Изборният кодекс и ГЕРБ да не бъде вносител на подобни промени в него", каза Цветанов.

Според него въпросите по темата за кодекса трябва да бъдат отправяни към Мая Манолова и БСП. Настоящият кодекс бе приет в миналия мандат под ръководството на Манолова.

"За всички дефекти и дефицити, които се констатират, трябва да се отправят въпросите към нея“, опита се да се измъкне Цветанов.

Пред Клуб Z зам.-шефът на парламента Димитър Главчев също потвърди, че ГЕРБ няма намерение да внася изменения в кодекса. Главчев е присъствал на срещата и обясни, че в крайна сметка се е взело решение институциите, отговорни за изборите, да изготвят предложения в рамките на действащото законодателство. Зам.-шефът на парламента потвърди, че е имало предложение от реформаторите бюлетините да се печатат в други държави от ЕС, например Румъния.

В Изборния кодекс е записано, че бюлетините се изработват само от печатници, които имат лиценз за ценни книжа. Такива в България са само три - на БНБ, "Демакс" и "Дунав прес". Едно от възможните решения сега е да се даде подобен лиценз и на други печатници. Според Манолова в Пловдив също има печатница, която е достатъчно готова, за да получи подобен лиценз.

Подобен проблем съществуваше и по време на европейските и парламентарните избори през миналата година. Още тогава от ръководството на печатницата на БНБ заявиха, че ще имат проблеми с бюлетините, особено ако в тях се изписват имената на всички кандидати, заради въведения преференциален вот. В крайна сметка обаче законодателите решиха върху бюлетинтите да се изписват само поредните номера на кандидатите, което улесни отпечатването им.

Ограниченията за това кои печатници да могат да печатат бюлеини бяха наложени заради т.нар. Костинбродска афера. В деня за размисъл преди парламентарния вот през 2013 г. се появи информация, че в частна печатница в Костинброд, която печаташе тогава изборните кнжа, са открити огромен брой складирани бюлетини. Внушението бе, че те се подготвят за разпределяна из секциите в страната и фалшифициране на вота от страна на управляващата към този момент партия ГЕРБ. В крайна сметка единственият обвиняем по казуса бе бившият главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков, който наскоро бе оправдан от Софийския градски съд. От своя страна прокуратурата обяви, че няма да протестира това решение.