НИЯ КАРАДЖОВА

Частните училища скочиха срещу депутатска поправка в училищния закон, с която ще бъдат задължени да обучават безплатно една пета от възпитаниците си, ако ползват държавно финансиране. Днес те свикват пресконференция, на която ще обявят мотивите си. Миналата седмица депутатите записаха този текст в законопроекта за училищното образование между първо и второ четене, като вносител бе депутатът от Реформаторския блок Бойка Маринска.

Един от основните им аргументи е, че законът не е разписал кой ще осигурява финансирането на децата, които трябва да учат без такси. Частните училища се опасяват, че ще им се наложи да извадят тези пари от собствения си джоб. Това ще доведе до увеличаване на таксите за останалите деца, а идеята бе те да бъдат намалени, посочиха директори на частни гимназии. Другият им аргумент против този текст е, че така се подменяла философията "парите следват ученика" и се създавала малка групичка привилегировани деца за сметка на всички останали.

От МОН посочиха, че за частните училища, които приемат да се включат в системата на държавното финансиране, ще важат и други ограничения, които допълнително ще намалят печалбата им. Причина за това е европейски регламент за държавните помощи, които се дават на частни фирми.

Тъй като държавното финансиране на тези училища се приема като вид държавна помощ, те вече ще имат правото да формират печалба максимум до 10%. Идеята на този регламент е държавата да не налива директно пари в джобовете на частниците. Това означава също, че тези училища и детски градини ще трябва да извадят на светло и методиките, по които формират таксите си, тъй като те вече ще имат таван, регламентиран от държавата. При това ще могат да събират пари само за дейности, които държавата не финансира – като сграден фонд, материална база и извънкласни занимания.

Именно заради това според МОН повечето от частните училища няма да пожелаят да се включат в държавното финансиране. В министерството твърдят, че дори и всички училища да пожелаят да се включат, нужната сума ще бъде максимом 16 млн. лева.