Адокатка от Пловдив вчера внесе жалба в Административния съд в София срещу МОН заради въвеждането на т. нар. интегрални изпити в НВО след 7. и 10. клас. Снежина Стефанова е и майка на седмокласник. 

В края на август министерството публикува две заповеди, с които въвежда новия формат. От учебната 2025/2026 година изпитите по математика след 7 и 10 клас ще бъдат с нова структура ще включват и задачи по биология, физика, география, както и неща, учени предишните години по "Човекът и природата".

Изпитът за седмокласниците ще включва 18 задачи по математика и други 6, свързани с приложението на математическите знания в другите предмети.
НВО в десети клас предвижда 12 математически задачи и още 6, интегрални с останалите дисциплини.

Стефанова оспорва конкретно Заповед № РД09-2073 на министъра на образованието Красимир Вълчев, която вкарва промените във формата след 7. клас. Изпитите за седмокласниците по традиция са свързани с много финансово и психическо напрежение за ученици и родители, тъй като от тях зависи как и в какво училище продължава гимназиалното си образование ученикът. Те са източник на огромен стрес и още по-внушително количество частни уроци, школи и т. н.

Министърът обяви намерението си да въведе промяната в началото на лятото, а тя беше официализирана в края на август. На пресконференция на Вълчев бяха представени една-две примерни задачи и дотам, като той обича да повтаря, че в изпита ще се изискват базови знания по съответните предмети. Както обичайно се случва с експериментите в родното образование, те се въвеждат от днес за вчера. Нито министърът, нито някой от подчинените му обясни защо е необходимо подобно бързане, а не се въведе преходен период, в който промените да се осмислят и дали учениците, които ще бъдат седмокласници през учебната 25/26 ще се ползват като опитни зайци на МОН. За сметка на това частните школи реагираха вече на новите изисквания и вече предлагат и допълнителни часове по физика и биология за курсистите си - разбира се и срещу съответното допълнително заплащане.

Пред Plovdiv24.bg адвокат Стефанова обяснява какво я е подтикнало да подадете жалба към Административния съд и какви са мотивите.

"На първо място, подавам тази жалба като родител на дете в VII клас, което ще се яви на национално външно оценяване по български език и литература и по математика. Като родител бих искала детето ми да има качествено образование, но също така и да бъде справедливо оценено на базата на предвидими и правно стабилни правила. За мен като родител е недопустимо да се променят правилата непосредствено преди началото на учебната година. Отделно като адвокат считам, че тази заповед представлява превратно упражняване на власт от страна на министъра на образованието и науката", казва тя. 

Според нея заповедта на министъра на образованието "нарушава основни принципи на административното право като правна сигурност, предвидимост, съзразмерност".

"Заповедта е издадена в разгара на лятото, когато ученици и учители са във ваканция, без задълбочен обществен и експертен дебат, който да оцени както подходящия формат на изпитите, така и подходящото време на въвеждането им. Тя противоречи на Закона за предучилищното и училищно образование, който насърчава цялостното личностно развитие и формирането на ключови компетентности като предпоставка за учене през целия живот, а не просто върху натрупване на академични знания или подготовка за изпити.

Въпреки че целта на реформата е да се премине към повече "практически задачи" и "формиране на умения", без внимателно планиране, пилотиране и широка подготовка, подобен изпит може да има обратен ефект. Вместо да стимулира задълбочено разбиране на връзките между предметите, той може да доведе до механично, повърхностно заучаване на факти от другите предмети с единствената цел да се отговори на въпросите на изпита", добавя тя.

Заповедта налага непропоционална тежест на учениците и не е ясно кое налага този стрес "в последния момент", отбелязва адвокатката.

"При положение, че образованието не предполага мултипредметен подход към учебните програми, защо се въвежда мултипредметен изпит. Заповедта налага непропорционална тежест на учениците, тъй като от тях се изисква да се подготвят за широк спектър от предмети, които не са част от основните компетентности, които НВО трябва да измерва."

Според нея съдът имадостатъчно причини да отмени заповедта като противоречаща както на националното, така и на европейското право - и се надява да бъде разгледана с приоритет, защото засяга десетки хиляди ученици, учители и родители.

"Eвeнтyaлнoтo зaбaвянe би зaceгнaлo oгpoмeн бpoй зaинтepecoвaни лицa и би дoвeлo дo cиcтeмнa дecтaбилизaция нa oбpaзoвaтeлния пpoцeс", обяснява адвокатката.

МОН от години има утвърдени традиции във внезапното въвеждане на експериментите си в средното образование - чийто резултат е видим с непрекъснато сгромолясващото се ниво на подготвеност и минимални умения на завършващите училище. Така през 2002 г. министерството, тогава оглавявано от Владимир Атанасов, обяви изведнъж, че всички зрелостници (випуск 98/99) ще държат матури, като отпада възможността те да се освобождават при успех от дипломата "Много добър" 5.

Тогава имаше и редица дела, заведени и от ученици от випуск 2003, начело отново с Кристиан Гьошев, отново от Пловдив. В крайна сметка Върховният административен съд запазва съществуващото положение. Матурите стават задължителни за всички едва през 2008 г.