Във филма на Стенли Кубрик от 1964 г. "Д-р Стрейнджлав" американският президент, на когото е казано, че пакостлив американски самолет Б-52 може да хвърли атомна бомба по руска мишена, се обажда на противоположния водач, лидера на комунистическата партия на Съветския съюз. В търсене на омаловажаване на факта, че Страшният съд е близо, той казва, разговорно: "Ами сега, Дмитрий, както знаеш ние винаги сме говорили за възможността нещо с бомбата да тръгне в погрешна посока. С БОМБАТА, Дмитрий. Водородната бомба.", пише в коментар за Путин агенция Ройтерс, цитирана от БГНЕС.

Отново говорим за бомбата, по-скоро ние не говорим за нея. Барак Обама не се обажда на Владимир Путин; твърди се, че двамата не се харесват. Това, което Обама предвиждаше като "рестартиране" на обтегнатите отношения с Москва в началото на първия си мандат, се превърна във влошаване. БОМБАТА пак е на върха на дневния ред на света.

Във филма на Кубрик Изтокът и Западът, капитализмът и комунизмът, отчаяно си сътрудничеха да свалят блуден бомбардировач, защото, както обяснява съветският посланик, един ядрен удар ще задейства съветската Машина на Страшния съд, мрежа, която се самодетонира ако е налице ядрена атака, и унищожава живота на планетата. Тя е създадена като крайна стъпка за сдържане, и ще бъде разкрита на конгрес на комунистическата партия след няколко дни. Усилията им са напразни. Бомбардировачът се промъква, Машината на Страшния съд се задейства – и светът свършва, както и филмът, докато популярната британска певица от военните времена Вера Лин пее сантименталната "Ще се срещнем отново".

Една от големите иронии във филма е в това, че двете свръхсили са подтикнати към съвместни действия малко преди да се унищожат взаимно. Нещо с бомбата наистина тръгва в погрешна посока – тя е използвана. В реалния живот, за разлика от филма, ядрена бомба никога не е била използвана в пристъп на ярост след двете, хвърлени над Япония в градовете Хирошима и Нагасаки, в края на Втората световна война. 70-годишният период, през който това оръжие не е било използвано, е изключителен и говори за сдържащата природа на технологията. Но, както се изрази наскоро британският експерт по ядрени оръжия Хедър Уилямс, "докато съществуват ядрени оръжия, има вариант те да бъдат използвани".

Напрежението между Русия и Запада се задълбочава. През март руският посланик в Дания предупреди тази страна, че решението й за включване в европейската система за противоракетна отбрана означава да се превърне в мишена на руските ядрени ракети. Когато Русия присъедини Крим миналата година Путин предупреди, че ще защитава присъединяване от западно отмъщение чрез ядрени сили. През април имаше заплаха с ответен ядрен удар, ако НАТО разположи повече свои сили в малките прибалтийски държави Литва, Латвия и Естония, по-рано част от Съветския съюз, а сега членове на Европейския съюз и НАТО.

Когато е правен "Д-р Стрейнджлав" и Съветският съюз, и Съединените щати са имали десетки хиляди ядрени оръжия – и прибавени към Машината на Страшния съд, достатъчно да убият всички форми на живот на земята. През последните три десетилетия бяха направени много големи намаления в ядрените въоръжения – през последните 20 г. броят на бойните глави и на двете страни беше намален с 85%. Къде са 12 000 ядрени бойни глави през 1994 г., а новият договор СТАРТ предвижда само по 1550 във всяка от страните през 2018 г. Роуз Готемюлер, подсекретар за контрол върху оръжията в Държавния департамент, наскоро отбеляза, че "все още са твърде много". Обама лично е говорил за желание светът напълно да се отърве от ядрени оръжия. И Русия, и САЩ продължават да поддържат споразуменията за съкращаване.

Но и двете страни модернизират ядрените си сили и разполагат базите им в или близо до райони, оценявани под заплаха. Министърът на отбраната на Великобритания Майкъл Фалън предупреди, че Русия поддържа напрежение в Прибалтийските републики. По-рано през седмицата латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс сравни ситуацията с изпитанието на ръба на войната по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г.

Централният въпрос е очевиден: възможно ли е Русия да предприеме ядрен удар срещу страна от НАТО? Отговорът, засега, трябва да е не, не е вероятно като съзнателно решение.

Путин е рационален и използва заплахата разумно. Той е взел решение, още при започването на третия му президентски мандат през 2012 г., че трябва да обрисува Запада като заплашителна сила на руските граници, сила, която се стреми да отслаби правителството на страната като окуражава "фашистка" революция в Украйна и подкрепя антипатриотични неправителствени организации, които работят срещу националните интереси вътре в Русия. Стратегията не само е разумна – тя работи. Руснаците сега са убедени, че Западът отново е по-скоро техен враг и изглежда го вярват още по-пламенно, отколкото го правеха през последните десетилетия на Съветския съюз.

Но ключовата дума е преднамерено. Вариантът "Стрейнджлав" - бомбата излиза извън контрола на едната или другата страна – е много по-вероятен във време на напрежение. Руското командване и контрол бяха ненадеждни в миналото. Сега са по-добре, тъй като силите на страната са модернизирани. Но в страна, обхваната от настойчива пропаганда за предстояща атака от Запада, калпаво решение е възможно.

От американска страна Ерик Шлосер, чиято книга от 2004 г. "Командване и контрол" беше стряскащо откровение за близки бедствия, каза наскоро, че "когато ядреното оръжие е напълно готово и съчетано в оръжейна система, става дума за нещо много опасно. Моята книга е изключително критична по отношение управлението на американския арсенал и досега не сме имали случайно детониране. Не сме имали и кражба на оръжие и сега сме по-близо".

Възможно ли е намаляване на напрежението в ситуацията? В скорошна публикация в New York Review of Books финансистът и филантроп Джордж Сорос призова към партньорство между САЩ и Китай за избягване на война – нова форма на хегемония, която би могла да контролира Русия. По-рано тази седмица бившият руски олигарх и затворник Михаил Ходорковски каза пред Атлантическия съвет, че "когато сегашният режим слезе от сцената, САЩ и Западна Европа трябва да положат всички усилия за улесняване на икономическата интеграция на Русия, и да улесняват технологичния обмен".

Само че "сегашният режим" не изглежда да се готви за оттегляне. Докато не го направи, или радикално не промени своята стратегия, ние сме по-близо, отколкото сме били десетилетия наред, до това да станем жертви на "нещо с бомбата тръгна в грешна посока".