Дали българската икономика ще пострада от гръцката криза предстои да видим. Прогнозите са, че това по-скоро няма да се случи и дано те се окажат верни.

Едно обаче е сигурно - българската политика е в много затруднена ситуация, ако се съди по реакциите на никак немалък брой хора у нас по повод случващото се в южната ни съседка.

Както е известно в древногръцкия театър изключително важна роля играе хора, разположен в центъра на залата в т.нар. орхестра. Съвременният гръцки театър, разиграващ се в последните години пък се сдоби с български хор. И този хор определено се опитва да се намести в центъра на залата на българската политика.

За една една голяма част от българското гражданство Алексис Ципрас е нещо като прероден Херакъл, който се е захванал да изчиства Авгиевите обори на ЕС. А кризата в Гърция не е нищо друго, освен поредното доказателство за непригодността на съюза и предвестник за неговия скорошен край. За натрупания от Атина 242,8 млрд. евро дълг са виновни европейците, които са го отпуснали и в по-малка степен гръцките правителства, които са го взели. Онези, които са гласували за тези правителства и след това са се възползвали от тези пари нямат никаква вина. Те са онеправдани, изтерзани и нещастни.

Малцина са хората у нас, които се задълбочават в причините за дълга на Гърция. Например това, че там дори към момента, след известни съкращения, има над 700 000 чиновници при 10,5 млн. население. И доскоро почти във всяко семейство е имало поне по един държавен чиновник, който носи и най-големия доход. България, която определено не е пример за ефективна държавна администрация, има 125 хил. души държавна администрация при 7,5 млн. население. И чиновниците определено не са шампиони по заплащане.

Мнозина у нас въздишат кога ще се намери един политик, който да брани по същия начин националните ни интереси така, както го прави Ципрас.

"Европейският съвет се занимава с темата за ситуацията в Гърция от години. Освен думите, че трябват пари и че някога ще се направят реформи, друго не сме чули. Ние всички като държави имаме проблеми, но за нас все не остава време, защото дневният ред отива с Гърция. Да си направят реформите, да спазват Маастрихтските критерии. И ние искаме да дадем повече за заплати, повече за пенсии, но спазваме тази финансова дисциплина. Категорично съм против отлагания и компромиси. В същото време всички искаме да помогнем на Гърция. Колкото по-стабилни съседи имаме, толкова по-стабилен е и регионът. Но Северна България продължава да е най-бедният регион в ЕС и е по-добре Съветът да разгледа и тази тема, отколкото да се занимаваме всеки ден с Гърция".

Това изказване е в стил "Ципрас", но е направено от българския му колега Бойко Борисов преди няколко дни в Брюксел. Всеки може да харесва или да не харесва Борисов, или който и да е друг политик. Но няма как да не се признае, че тези думи изцяло съответстват на българските национални интереси и са опит те да бъдат поставени в центъра на вниманието на ЕС. Повечето от почитателите на Ципрас у нас обаче като че ли са сред най-големите противници на Борисов. Един от многото парадокси на българското обществено мнение, който трудно може да бъде обяснен логично.

Едно от големите достижения на българския преход е, че у нас за последните едно-две десетилетия българите се научиха, че няма как да харчиш повече, отколкото изкарваш. Кризата от 1996-1997 г. беше горчив урок, който - за разлика от много други уроци - като че ли не е забравен. Вярно, можем само да предполагаме дали подобни кризи нямаше да има периодично у нас ако не бяхме в режим на валутен борд. И ако всичко във финансовата ни система зависеше само и единствено от българските политици и българските избиратели.

Случващото се в Гърция обаче определено уврежда този граден с години, с трудности и лишения манталитет. Изведнъж гърците се оказаха горди и достойни хора, защото не си плащат дълговете, а ние сме смотани и глупави, защото го правим. Гръцка икономическа заплаха за нас може и да няма. Но политическата заплаха вече е надвиснала над главите ни.

Подобна политическа заплаха има не само за България, но и за целия ЕС. Особено ако той направи прекалено големи компромиси на Гърция. Ако българите и всички други европейци видят, че правилата в ЕС не важат еднакво за всички това ще е много по-голяма опасност за съюза, отколкото евентуален фалит на Гърция.

По време на борбата за църковна независимост у нас понятието фанариот и било нарицателно за гърчеещ се българин. В последните месеци у нас отново се навъдиха твърде много фанариоти. Те не се гърчеят, но определено ципрасеят, ако можем да използваме подобен израз. От съществено значение е дали покрай гръцката криза новите фанариоти ще се превърнат в сериозен фактор у нас или ще си останат само и единствено шумни писачи в социалните мрежи.