Европа не може да очаква ирански газ да потече към нея веднага след вдигането на санкциите над ислямската република, предупреди днес Европейската комисия. Това може да стане в средносрочна перспесктива, смята тя.

"Ако погледнем към Иран, първото, което можем да очакваме, е да се върне на петролния пазар, защото инфраструктурата за износ е по-развита", каза заместник-председателят на Комисията по енергийния съюз Марош Шефчович.

Иран има четвъртите по големина петролни и вторите по големина в света газови запаси. Вчера той постигна историческо споразумение с великите сили за ядрената си програма, което позволява през следващите 12 месеца международната общност да вдигне търговските санкции над страната и тя да се върне като основен играч на световните енергийни пазари.

Би ли могло това да съживи европейския проект  за газопровод "Набуко", който трябваше да транспортира газ от Каспийския басейн през Турция, България, Румъния и Унгария до Австрия? Преди две години Европа изостави този маршрут поради липса на достатъчни количества за проектния капацитет и се ориентира към ТАП - ТАНАП (Трансадриатическия и Трансанадолския газопровод). Те свързват Азербайджан с Турция и оттам през Гърция стигат до Италия. За да се свърже с това трасе, България трябва да построи 115 км двупосочна връзка между Стара Загора и Комотини в Гърция, чийто капацитет е по-малък от някога предвидения в "Набуко".

За възраждането на този проект, Комисията изглежда предпазлива. 

"Що се отнася до газа, Иран е известен с много високото си вътрешно потребление", каза Шефчович. "В момента Иран е нетен вносител на газ. Северните територии на Иран внасят газ от Туркменистан и го използват за транспортната система и други вътрешни нужди...Така че е много ясно, че когато става дума за газ, трябва да бъде развита необходимата инфраструктура".

Все още не се знае дали Иран ще избере да строи газопроводи или терминали за износ на втечнен газ, каза Шефчович. Най-развитите находища за добив на газ в Иран са на юг, а потенциалните връзки за Европа са на север, към границита с Турция, добави той. 

"Това няма да се случи следващата година, то е повече средносрочно планиране", каза Шефчович. "Следователно това, което мисля, че трябва да направим, е да бъдем реалисти и конкретни в разнообразяването на газовите си доставки...да си напишем добре домашната работа".

Тя според заместник-председателя на Комисията е Централна и Югоизточна Европа да изградят единна инфраструктура с двупосочни връзки успоредно с Южният газов коридор, който до момента включва само ТАП и евентуалния "Турски поток" от Русия под Черно море през Турция до Гърция. Меморандум за изграждането на единен газов пазар и инфраструктура подписаха 15 държави от ЕС и от съседите му в Дубровник, Хърватия, миналата седмица.

Шефчович подчерта увеличаващото се значение на Южния газов коридор като връзка между Европа и един регион, чието значение в енергийните доставки ще расте с вдигането на санкциите върху Иран.