Коментарът на политолога Огнян Минчев е от фейсбук. Той е предизвикан от статията в Клуб Z "Меркел: Бракът може да бъде само между мъж и жена". 

На пръв поглед спорът е формалистичен - по какъв начин да бъдат оформяни хомосексуалните партньорства и дали да има юридическа разлика с оформлението при хетеросексуален граждански брак. По същество спорът отива доста по-дълбоко. Ако бъдат юридически приравнени хомосексуалните и хетеросексуалните бракове по всички съдържателни аспекти на брачното съжителство, на преден план ще излязат два дългосрочни проблема, свързани с ценностните системи и обществения консенсус около определени основополагащи принципи на живота в едно съвременно общество.

Най-напред - равноправни опции ли са хомосексуалните и хетеросексуалните брачни връзки?

Хомосексуалността поведение на едно обществено малцинство, продиктувано от биологично определена идентичност ли е, или алтернативна сексуална култура, която може да се рекламира и да разширява своите социални пространства чрез културна експанзия на добре организиран общностен интерес? Ако е второто, това отваря вратата за лавина от по-нататъшни трансформации на самото понятие за брачен съюз.

До скоро под влияние на господстващата през последните хилядолетия обществена култура се смяташе, че брачният съюз е връзка между мъж и жена - която подлежи, или не подлежи на разтрогване. Сега хомосексуалната връзка също се легализира като нормален брачен съюз между двама мъже или две жени. ОК. Но ако хомосексуалността не е просто генетично определен избор на едно обществено малцинство, а въпрос на лично предпочитание в рамките на една свръхлиберална обществена култура, какво пречи това предпочитание да разшири границите си?

Защо да е невъзможно вместо двама души, един брачен съюз да се състои от трима - петима - или повече хора със свободно избран джендър, които се обичат и желаят да си живеят заедно? Ако бракът е въпрос на културна конвенция за свободен избор, кой определя кое може и кое не може? Досега се смяташе, че бракът - и въобще зрялата сексуалност могат да се проявят едва след 16 години - въпреки, масовизирания пубертетен секс и общностни обичаи за бракове в невръстна възраст - особено за момичета - роми, мюсюлмански деца от Третия свят и т. н.

Дали няма да се намерят организирани групи, които да се борят за сваляне на тази граница максимално надолу - та нали днес децата влизат в полова зрялост значително по-рано?

Пълното релативизиране на пола и превръщането му в свободен избор на джендър не познава граници - поне не и в съвременната западна култура. Това води и ще води до все по-произволни дефиниции на това, кое може и кое все още не може да се счита за легитимен брачен съюз. Браковете между близки роднини може да се окажат следващата граница за преодоляване. Отказът от кръвосмешение е настъпил в резултат на цивилизационна еволюция и налагането на определени религиозни норми като задължителни. Какво пречи - и на кого пречи те да бъдат вдигнати като "неоправдано консервативни"?

Тези въпроси не могат да бъдат решавани чрез постлиберален левичарски диктат - всеки, който не признава всеобхватността на джендър свободата е реакционер и примитивен фанатик. Обществената дискусия по тези въпроси задължително предполага легитимност на позициите на всички страни. Дискриминация или отказ от равноправие за гражданите с хомосексуално поведение не може и не бива да има. Но дефинициите на джендър свободата - или свободата да избираш своя пол и сексуално поведение без ограничения на брой партньори, роднински връзки, възраст и право да превръщаш биологично определени сексуални характеристики в културна вълна на всеобхватен пермесивизъм в сексуалните отношения - това не са и не могат да бъдат промени на ценностния консенсус в обществото, които да се приемат като подразбиращи се елементи на завръщане към един по същество първобитно-родов промискуитет.

Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.