Изключително странни диалози се случват в живота ни. Ако махнем с ръка и отстраним лошите моменти би могло да се каже, че животът е една ситуационна комедия.Условно, разбира се, защото крайният резултат винаги е един и същ - монолозите предхождат диалозите. Наскоро чух следния:”Напоследък толкова много ми върви, че вече си замина". От време на време си правим весели семинари между приятели и започваме да си припомняме абсурдни случки и текстове, които сме  видяли, но стига теория. Ако някой ви пита: „Дали мога да те видя утре”, отговорът е светкавичен - ”Не знам, питай очен лекар.”

Друга случка в ресторант. Мой приятел доста отегчено, но упорито ухажва проста, но красива жена.В един момент тя мило му казва :”Ще ми поръчаш ли чаша вино, много съм бледа, да зачервя малко бузите." Тук моят приятел, доста изнервен, пък и чашата е 6 лв, и отговоря светкавично: „Мога да ти ударя два шамара-ще свършат същата работа”.

В автобуса също е весело и на постоянния въпрос:”Извинявайте ще слизате ли на следващата спирка?”, отговорът също е прост: „Не, питайте някой друг."

 Ще завърша този кратък словесен фреш с една случка, която ми разказа моят приятел Таньо. Прибира се той с един друг приятел късно вечерта. И двамата са доста почерпени и когато приятелят му колебливо и неуверено се опитва да пресече пред идващия трамвай, Таньо, предвиждайки трагедията, изкрещява:”Жоро, не пресичай, трамваят е дълъг - животът е кратък.” Каква изящна фраза, почти изказана като от Сенека.

И накрая ще споделя едно събитие от преди три дена. Моят приятел арменец ми разказа, че съседът му невероятно много го мрази, че е успял да премине всички абсурди. Показа ми задната врата на двора си. На нея с тебешир геният на нелогичната омраза беше изписал:”Агопа е мръсен евреин.” И това ако не е оксиморон.

Продължавам да се ослушвам за диалози в летните жеги. До следващия път.